Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Вампир

Стоя във своя замък притаен
и от светлина се крия нощ и ден.
Повече от всичкото това
се страхувам само от вода.
В дните древни бил съм роб, ...
1K

Полет птичи са нашите дни

Полет птичи са нашите дни,
не отлагат живота за утре.
Щом небето над тебе виниш,
a сълзите дълбаят навътре,
ще се случи да паднеш по гръб ...
1.2K 10 23

Недочакани прегръдки

Преди да дойде есента
и лятото в леглото си да хлътне,
под куполите звездни на света,
едно момче мечтае да те гушне.
И знаеше, че няма от това ...
1.4K 4

Спиралата

Всеки път прилича на спирала,
от която се завръщаме... нагоре.
Забелязваме, че нещо се повтаря,
Предусещаме – кръгът ще се затвори.
Тъй циклично сменят се сезони, ...
710 5 6

Монолог от канавката

Пак сме в канавка безславна.
Въздух ли търсим, какво ли?
Пъплехме. Вярно, че бавно,
но пък е без главоболие.
Има и други до мене, ...
1.4K 5 20

В неделя, когато...

В неделя, когато най-много си женен,
не смея и мислено да доближа.
Промъква се мракът - и стар, и лежерен,
превръща и правдата даже в лъжа.
В неделя, когато най-много си женен, ...
681 2 13

Гарвани грачат

Няма време за глупости,
няма време за драма.
Държавата пуста е,
че народа го няма.
Интернета се пълни ...
646 1 4

По островите в Южните ширини́

По островите в Южните ширини́...
На залезът вълшебството когато
подпали облак, скочи Океана
внезапно залюлял вълни, богато
обагрени от страст необуздана... ...
729

Поет

Поетът измисля миражи
измамник верен до сълзи
До толкова, че дори измисля
и болка, ако го боли до сълзи..
Фернандо Песоа ...
816 2 4

Пролет край морето

Пролет край морето
Само дърво, само израсло край морето,
посреща пролетта, разцъфнаха се цветове.
А слънцето изпраща му своите лъчи от небето,
красиви цветове в лилаво, от Бога те са дарове. ...
930

Орисия

Ориса ме с крила на птица,
все към Светлината да летя,
а тъгата, недокосната девица,
към сърцето е протегнала ръка.
Отбягвам я с усмивка във очите, ...
719 1

Огледай се и ще видиш

Истината е недоказуема.
Но е очевидна.
Истина е, че още мога да те усетя.
Но това може да ме убие.
Истина е, че те сънувам. ...
1.2K 4 7

Така ли?!

(рапър от канавката)
Чудя се наистина как сме оцелели?!
На ръба ли баш да се предадем? – Едва ли!
Вятър ли не случихме, че сме побелели,
а сега – в канавката! Пътя не видя ли?! ...
2K 7 33

Море — в рамка на „хайку“ и ропалистично

море — пътека
месечѝнна и любов
сърцеглъбѝнна
............................................
море — ...
452 1

Звездно очакване

Душата има свои светове,
които не зависят от земята
и звездното отгоре ни зове,
мечти – уханни рози ни изпрати.
Над тинята се носи аромат ...
1.1K 5 13

Писмо до Лора

Здравей, любима моя! Как си? Пак е мама.
Притихнала до теб стоя и взирам се
в моята малка дама, която някога
ще се превърне в жена.
Така бързо отлитат дните ни ...
951

Истина наполовина

Зъл мрак отвън, настъпва жаден
да помрачи сияещите личица.
Навлиза скрит, пълзящ, нахален,
оставя страх в невинни сърчица.
Отнета истина е истина наполовина, ...
672 1 4

Полет

Полет...
Високо!
Далече от клюки и слава.
Полет...
Високо... ...
710 1

Какво се случва с нас

Какво се случва вече с нас,
уроците от миналото чезнат,
нищо човешко няма власт,
а цветните ни мисли вехнат.
Доволен от нас е Луцифер, ...
1.5K 4 14

Август самотен заспива

През Август си спомням за тебе,
през Август, когато вали.
Когато прохлада обземе
горещите августски дни.
Когато навън се търкулне ...
885 1 4

18+ Трепет по ловджийски

Обожавам, когато се проснеш
като вече отстрелян глиган.
Разкекерчена тихо, но мощно,
безпризорно, без никакъв план.
Тъй приятно е щом те притисна ...
1.6K 2 10

Порастване

„Вече си голяма!“ това ми каза мама,
„Трябва да се учиш, един ден да сполучиш!“
Рано лягай, рано ставай и игрите забрави
За училище се стягай, стаята си подреди.
Ако искаш да четеш, азбуката научи сега ...
1.1K 2

Cребърни зърна̀.

Първите красавици – от восък
тази нощ отвориха очи.
Есен ли пристига? Смугла, боса,
август някак тайнствено мълчи.
Да не би отрано да подплаши, ...
831 10 14

Ще целуна съня ти

Когато си мислиш, че умираш без мен
затвори очи, аз мислено те обичам.
И си мислиш, че съм слънцето в твоя ден.
Не, не съм! На изгрева малко приличам.
Когато затвориш очи и влизам в твоя сън ...
714 5 5

Притихване

Изнемогват словата от бързане,
отмалели от пътя отбиват.
Деривати отпадат несвързани,
илюзорни пространства се свиват.
Избледняват лица и приумици, ...
631 2 10

Няма как

Какво от туй, че днес не съм до теб,
нима в прозореца не ще да блесне слънце,
нима посърналата есенна трева
не ще изправи тънкото си кръстче?
Какво от туй, че няма да заспиш - ...
1K 6 10

Ако някога гледаш на кафе

Нарисувай ми очи
в порцелановата чаша
със утайката. Кажи,
че ме виждаш как от сдрача
на изпитото кафе ...
801 1

Глад

Черни хладни люспи стискат крехка шия
Студенина се плъзга, увива, краде ми дъха
Греховността ме принуждава да разкрия
хапката похот, която ми заседна в гръдта
Съскащ разцепен език с моя се преплита ...
1.2K 1 4

Една незабравима любов

Една незабравима любов
Веднъж ли беше, дваж ли, аз не знам!
Прощавах ти и вечно се надявах!
Във нощите тежеше да съм сам!
И в дните, във които сам оставах! ...
754 1

Вътрешната стая

Ако падна в тъга или близък ми липсва,
ако духом кървя, ако горест надвисва,
ако изход не виждам, спасение няма,
се затварям сама, вътре, в тайната стая
и залоствам врата, с всички сили, до края. ...
822 8 6

В магичната реалност на нощта

В магичната реалност на нощта
В душата ми Пустинята нахлува
и всеки спомен изживян помръкна.
На Миналото нежната заблуда
зловещо, с кикот, гиблата* отмъкна... ...
1.5K 2

Любов на 17

Обожавах слънцето!
Влюбеният ми взор
бе непрестанно отправен към него -
златистата му светлина
ме пленяваше ...
742 2

Пространствата на Поета (на Александър Геров)

Дъхът - насечен на прибежки,
бе мой. Докато се тъкмях,
въведе ме Поетът нежно
с Вергилиевата ръка.
Бохемско бе! Но без Тамара - ...
419

Балчик

Балчик - 15 август 2021
Голяма Богородица
По дамбата разхожда се прохлада.
Вечерното море шуми.
Звезда пред погледа ми пада ...
1.2K 3

Третото око

Небето често пада ниско
и свечерява смелостта...
В канавките осъмват мисли,
че сме длъжници на Дълга!
Библейска кал по съвест гузна ...
1.2K 1 8

Учителко любима, ще помня твоя глас

Крия нежен спомен в моето сърце
за теб, очите кадифени и топлите ръце.
За майчинската грижа към всекиго от нас,
за пътешествията чудни и първият ни час.
Как приласка с нежност в мен детската душа. ...
1.6K 2 9

Без обещания

Не знам била ли съм преди
онази, която с коси от злато
завивала е нощите ти;
или пък другата, деня ти
обсебвала с омая непозната. ...
629 6 11

Бургас ще ме чака

Гледам някакви голи полета навън
и увехнали хорски надежди: размити.
Аз пътувам във влака, но сякаш е сън
моят ритъм, но нивга за него не питам.
Аз не питам, а просто пътувам в купе ...
509 2

Вървим към Голгота

Вярваш ли в набързо скалъпен живот?
За такъв те подготвят, една цяла година...
И се опитваш и бориш, да не си идиот,
но сценаристите имат, друга причина.
Вярваш ли в грижовните им борби ...
1K 1 5

Наивност

Наивно ли е да си влюбен?
Наивно ли е да преследваш любовта?
А когато се почустваш изгубен,
кой близък ще ти подаде ръка?
Толкова е лесно да потънем, ...
1K 2