ruba (Руми Бакърджиева) - Works

Замълчах, за да чуя 🇧🇬

Замълчах, за да чуя
и от цялата гордост
изведнъж се отрони
страшна буца!
През мен! ...

ruba

Poetry » Philosophical

2010-09-15T22:12:52+03:00 798 9

Над своите надежди 🇧🇬

Забивам в изпотените надежди
едва скалъпен своя нов копнеж -
подхъзва се през вярата ми нещо,
не може да уцели своя ден.
А дните се търкалят все по-бързо! ...

ruba

Poetry » Philosophical

2010-09-08T17:57:20+03:00 892 10

Завръщането 🇧🇬

Завръщането буди много смисли.
Зарядът е в средата.
Няма как...
Не можеш имена да им измислиш,
да им поставиш ...

ruba

Poetry

2010-08-26T15:52:53+03:00 785 8

Как можах... 🇧🇬

Рекох да ти дам от моя смисъл...
Трудно ти е да го задържиш?
Няма нищо...
Свикнах да отписваш
всеки жест, вещаещ топъл миг... ...

ruba

Poetry » Love

2010-08-04T12:53:57+03:00 941 11

Помен 🇧🇬

На баба Найда
днес щеше да навърши 84 г.
Без твоята обичаща душа
и щедростта ти
нямаше да мога ...

ruba

Poetry » Other

2010-07-13T15:50:05+03:00 1.3K 4

Прекъсвате си корена 🇧🇬

на двама кандидат-емигранти
Прекъсвате си корена...
С амбиция!
Стремглаво се понасяте в галоп,
така че всяка инаква позиция ...

ruba

Poetry

2010-07-08T19:59:07+03:00 716 13

Този миг е за теб 🇧🇬

Този миг е за теб.
Събуди се!
Не гледай през мене!
Всяка дума тежи
и завинаги прави следа; ...

ruba

Poetry » Other

2010-06-26T21:28:00+03:00 1K 18

Мечтите са заложени капани 🇧🇬

Мечтите са заложени капани
и доброволно влизаме с надежда,
че всичко по презумция ще стане
по начина, по който ни изглежда -
че майките ни с радост ще ни махат ...

ruba

Poetry » Other

2010-06-24T19:46:23+03:00 1.1K 17

Най-истинската радост 🇧🇬

Най-истинската радост са децата.
От тях се учим всеки ден на вяра -
да бъдем себе си дори в тълпата
и да мечтаем смело за награди...
Ръцете им ни дават тази нежност, ...

ruba

Poetry » Other

2010-06-01T17:38:59+03:00 850 1 11

Пресмятах... 🇧🇬

Пресмятах много пъти, но накрая
започнах да създавам нови смисли
и промених завинаги началото,
омазано от сълзи и мастило...
Та... как да продължи сега задачата, ...

ruba

Poetry » Other

2010-05-28T16:34:24+03:00 853 11

Събудих се с надежда 🇧🇬

На рождения ми ден...
Събудих се с надежда и тревога,
с усмивка през напиращи сълзи,
с усещане за благослов от Бога,
но и с тъга по старите мечти... ...

ruba

Poetry » Other

2010-05-27T14:40:26+03:00 865 13

След изповед 🇧🇬

След изповед остава огромна тишина.
Сърцето продължава да пари като въглен.
Забила поглед в пода, не мога да вървя.
Горещо е отвътре, но тялото ми зъзне.
Запряла се е буца и дишам на прескок. ...

ruba

Poetry » Other

2010-05-25T18:37:00+03:00 791 9

Една духовна песен 🇧🇬

Една духовна песен ме прониза...
Молитва си припомних.
Затреперих...
Коравото ни битие подгизна
от болка, ...

ruba

Poetry

2010-05-18T17:26:19+03:00 1.4K 11

Претворих се... 🇧🇬

Претворих се в някаква надежда.
Виждам ясно вече светлина
даже в мрака!
Светло ми изглежда
между хора, правещи тълпа - ...

ruba

Poetry

2010-05-04T14:31:29+03:00 677 6

Зазори се след пладне 🇧🇬

Зазори се след пладне...
Бях пропуснала изгрева -
всекидневно минаваше мълком
покрай моите чувства
и мисли, ...

ruba

Poetry » Philosophical

2010-04-29T20:32:34+03:00 685 7

Пълна свобода 🇧🇬

Смирените умеят да прощават
и вътре в тях е вечна светлина;
не падат духом, себе си раздават
без нито капка земна суета.
Даряват и последната си риза, ...

ruba

Poetry » Philosophical

2010-04-22T15:10:12+03:00 970 11

В отбора на живота 🇧🇬

Записах се в отбора на живота.
Играе ми се истинска игра -
по правила, зададени от Бога,
където има вяра във целта.
Макар че непохватно още стъпвам, ...

ruba

Poetry » Philosophical

2010-04-15T22:04:16+03:00 889 10

Какво те накара да видиш небето 🇧🇬

Какво те накара да видиш небето?
Погледна нагоре.
Различен си днес.
Отдавна те моля да бъдем, където
живеят мечтите на собствен адрес... ...

ruba

Poetry » Love

2010-04-13T21:09:11+03:00 823 7

Твоето "ДА" 🇧🇬

Твоето „Да” е завинаги, Майко.
Няма остатък от никакъв грях.
Няма съмнения,
няма зачатък
от неразбраност във твойта душа. ...

ruba

Poetry

2010-03-25T18:59:10+02:00 781 4

За миналите истини 🇧🇬

Натрупаните спомени и чувства
избликват като гейзер. Ей така!
Заливат всичко в малката ми същност
и никак си не мога да ги спра.
Отприщени от нещо непонятно, ...

ruba

Poetry » Philosophical

2010-03-11T14:47:04+02:00 827 13

На чудо се надявам 🇧🇬

На Весела
На чудото сега се уповавам.
Невидимо го има.
Вече знам.
Защо мълчиш? ...

ruba

Poetry » Other

2010-03-09T12:45:09+02:00 729 8

Мигове на радост 🇧🇬

Претупах много мигове на радост.
Не ги усетих, както подобава,
а дар ми бяха, повече от злато,
което Бог от обич ми дарява.
Пропусках да се вглеждам в синевата, ...

ruba

Poetry » Other

2010-03-05T20:21:19+02:00 960 14

Богатство е 🇧🇬

Богатството ми няма да откраднат,
но аз сама от обич ще го дам -
да подмени обиди и злорадство,
да бъде като нов духовен храм.
Богатство е, каквото и да казват - ...

ruba

Poetry

2010-02-19T19:22:49+02:00 801 13

С цвят на две обичащи очи 🇧🇬

Остана този спомен.
Не повехна.
Макар да го оставях без вода.
Растеше бавно,
вече е обемен ...

ruba

Poetry

2010-02-11T11:04:06+02:00 932 13

Покосява ни 🇧🇬

Покосява ни болката
от внезапни раздели,
от тревоги и болести,
покосяват проблеми...
Неочаквани истини ...

ruba

Poetry » Philosophical

2010-02-09T20:43:32+02:00 871 8

Напомних си 🇧🇬

Напомних си, че мога да обичам,
че смисълът вирее в любовта
и всяка неочаквана себичност
донася само студ и самота...
Напомних си, че мога да прощавам ...

ruba

Poetry » Philosophical

2010-02-07T17:43:18+02:00 883 10

Горчива глътка 🇧🇬

От този миг отпих горчива глътка.
Дълбоко в мен, до дъно се разля.
Горчиво ми е!
Смисъла обърках
и ...

ruba

Poetry

2010-02-04T14:14:36+02:00 840 10

Куражът да се надяваш 🇧🇬

Любовта е борба
и усилие.
Подвиг!
Намерение да пиеш
от жива вода. ...

ruba

Poetry » Philosophical

2010-01-29T18:30:23+02:00 1.1K 8

Най-топлата ръка... 🇧🇬

Забравих си надеждата тогава,
когато се изправих пред мига
на моя гняв.
И просто се поддадох.
Не устоях - ...

ruba

Poetry

2010-01-12T14:08:54+02:00 868 16

Да се помолим 🇧🇬

Да се помолим за дъга в сърцата,
за младост в изтерзаните души,
за милост там, където на Земята
деца живеят в глад и руини...
Да се помолим за гореща вяра, ...

ruba

Poetry » Other

2010-01-08T18:35:52+02:00 908 16

На прага 🇧🇬

Стоим на прага.
В някакво безвремие.
И нито вън, и нито вътре.
Тук,
където се сбогуваме и вдъхваме ...

ruba

Poetry » Other

2009-12-30T11:38:04+02:00 851 18

Семейна вечеря 🇧🇬

За този миг отдавна си мечтаех -
семейството вечеря в светлина.
Очите ни са като огледало -
приемат и предават топлина...
Децата ни се смеят. Рецитират, ...

ruba

Poetry » Other

2009-12-23T23:02:28+02:00 803 10

Защото Бог е слязъл на Земята 🇧🇬

Ще уталожим малко скоростта.
Ще се усмихнем.
Ще поседнем даже!
Ще забележим форми и лица
и забелязани ще се окажем! ...

ruba

Poetry

2009-12-16T16:01:04+02:00 898 14

Шест месеца 🇧🇬

В памет на татко
Смениха се сезоните без теб.
Шест месеца в живота ми те няма!
Настъпва Коледа без твоите ръце,
които да разчупят хляба... ...

ruba

Poetry

2009-12-15T20:29:22+02:00 1.3K 15

На Рождество - участие в Трети Коледен Творчески Фестивал 🇧🇬

На Рождество
Високо над комините изгря
eдна Звезда,
недивидима за всеки.
Не доловихме тази светлина, ...

ruba

Poetry » Other

2009-12-14T00:02:44+02:00 755 20

Очакването идва 🇧🇬

Очакването идва.
Но дали
копнеем за онази светла радост,
която Бог с любов ни подари
или мечтаем мъничко пощада ...

ruba

Poetry

2009-12-11T13:29:21+02:00 768 15

Видях те отдалече 🇧🇬

Видях те отдалече.
Не пристъпих.
В душата ми нахлуха ветрове.
Южняшки бяха
с аромат на близост, ...

ruba

Poetry

2009-12-10T11:02:28+02:00 723 1 11

Емоции по-парещи от огън 🇧🇬

Нахлуват като вихър посред зима
емоции, по-парещи от огън.
Голямата ми гордост си отива
и жестове на обич вече мога.
Не се страхувам от неканен вопъл, ...

ruba

Poetry » Philosophical

2009-12-09T16:06:14+02:00 919 16

Разплака се гората 🇧🇬

Разплака се гората. Оголя.
И замириса повече на гнило,
отколкото на свежест и смола,
грамади от найлони приютила.
Окастрена отвсякъде. За кеф. ...

ruba

Poetry

2009-12-05T15:08:29+02:00 860 18

Светът сме ние 🇧🇬

Първично е желанието за мъст –
да въздадеш стократно справедливост.
Око срещу око, и зъб за зъб!
До дъно чашата да е горчива!
Първичен е копнежът към честта – ...

ruba

Poetry

2009-12-03T13:51:27+02:00 728 13