ZEMEDELEC
855 results
Избяга нощта, миришеща на сено,
на сладост на устни, шепнейки нежни думи.
Жар на обич, тежкото вино.
Несънувани сънища ме правят безумен.
Тревите струят роса под нозете. ...
  434 
Аз пораствам от маково зърно,
от лимонена семка, от ластар на лоза.
Отпивам от виното с изпръхнали бърни,
последен от влъхвите с немалка вина.
Аз се завръщам, там, от забравата, ...
  622 
/ на mariniki /
Тя обичаше музиката и дъжда,
но винаги мечтаеше да бъде в полето.
В бурята. Под пороя да диша с пълна душа
и да чака слънцето... Само дето не се сбъдна... Дето... ...
  528 
Опитвам се да намеря в себе си поне една причина
поради която по-рано пишех стихове на мъжете.
Възхвалявах цвета на очите им - зелените, сините...
По каква причина съм влюбена в тях? Кажете!
Как въобще съм могла да обикна някого, ...
  1146 
Ти ме откърми във нежност.
Чудните полски цветя.
Синьо небето, безбрежно.
Сочната зелена трева.
Ти ме откърми в звездите. ...
  400 
Днес е снежно, навъсено.
Чадъра уморено прегръщам.
Де юре добре си е песенно,
само че вече не ще да е същото...
Слънцето някак си недостига. ...
  576  14 
Римувам те в рижата есен,
в капчици дъжд, в житата, в полето.
Виждаш ли, мила, колко е песенно?!
Римувам те... Изгарям те... Светиш...
Сплитам твоето име ажурно ...
  589 
До дръжките на листата е подгизнало всъщност.
Небето оплаква разлъките.
По калните, набъбнали пътища
броди вселенската мъка.
Последното злато от бели тополи ...
  421 
Ще тръгна... Как боли сърцето...
Ще легне есен на душата...
Очите ти... Очите - светят!
Захлопвам и след мен вратата.
Не зная що не се получи. ...
  665  12 
На прозорците-гробища разцъфтяха цветята.
Ангел в небето лети, не се бои от височината.
Някой пее безумно, друг се гръмко кикоти,
свири нейде цигулка по мотив от три ноти...
В църквата - свещи и мрак... Наклонените кръстове... ...
  359 
Ти знаеш ли защо течеш по вените?!
Такава власт над себе си дари,
че в огъня ще скоча... а за мене
в Иконата ликът ти ще блести...
Ей, пощади ме, че ще полудея ...
  703 
За моята душа търсеше ключ.
А тя е кофар, покрит с паяжини,
от Времето турен докрай на "заключ",
тежък, кован, ненужен, старинен...
Разбираше тежестта на изминалите години. ...
  408 
/по С. Есенин/
Здрасти, бабче, още ли си жива?
Здрасти, де! И аз така...
Над дома ти нека се разлива
приказна вечерна светлина! ...
  468 
Знаеш ли... Аз те имам...
В листенцата на сбъзнатите надежди.
Звучиш ми нейде от зрънце незримо,
от най-финния мирис, от най- нежното...
Знаеш ли... Съдено ми е да летя ...
  524 
Звездици. Тъмно. Палиш свещ.
Стоиш сама... и полугола...
Гърбът ти е така горещ...
Камината притопля хола.
На масата - бутилка вино, ...
  472 
Е, не се ядосвай и не ме съди.
Друг недей обича, в мене се влюби.
Уморени мозъци... Вътре как горчи...
Подари внимание, подари лъчи...
Хайде де, поспри се в тази надпревара. ...
  454 
В чорапите цялата прелест е скрита.
От змийските шарки главата се мае.
Бавно и нежно... Иска ли питане?!
А после пък бясно да обладая...
Да скъсам чорапите?! Ох, леле Боже! ...
  1136 
С вечерите изгаря Небето.
Припламва, ей тъй, по края.
Синее гората, полето.
Звездите бистро сияят.
Тревожи се Божата твар ...
  357 
В ранното утро ти нося цветя.
Там, до косите ти, нека са свежи.
Нека със радост ти свърши съня.
Изгрев да срещнеш с топлина и със нежност.
До теб ще положа и плюшеното мече. ...
  654 
Ще ти даря водопад от звезди,
но не хладни и ледени! Не!
Звезди - обички, като брези,
звезди - раковинки от южно море.
Ще ти подаря Златния Свят ...
  602  10 
Ще заобичаш, може би, и уроди,
стига да не са страхливи и жалки...
С вълците сме една порода!
На кучетата оставаме свалките...
С мърша не се храним! ...
  555 
От сънищата обич - протегната десница.
Под новата луна зачеваше се новото.
Лапите във кръв, но дръзката вълчица
вече е свободна и скъсани оковите...
В капризи Есента си губеше позлатата, ...
  444 
Зеят портите на сачака,
огънати под тежестта на годините.
Тук никой никого не чака.
От тук забравата е минала.
Забравената селска къща... ...
  516 
Ха, представи си... че няма да ме има...
нито утре, нито днес, нито вчера...
Чужди ще идват в бялата зима.
Гледащите през теб ще те намерят.
Може би ще придирят... за словото, ...
  717 
Есен... Ваша Светлост, нима е възможно
залъци злато в краката да пуснеш?!
Колко обещаващо, колко тревожно
вятър нацепва изпръхнали устни.
Свита мъглици веждите мръщи: ...
  557 
Небето трепери и някак си голо е.
Вятърът гони облаци и мъглите.
По-високо от тях и все пак по-надолу
ангели чакат и точат стрелите.
Есента е в колчана, а пък прогнозата - ...
  476 
Познах се в очите ти, щуро момиче!
Как си оплела среброто в свойта коса!
Как пърха в утробата щастливото птиче!
Как пее в сърцето ти славей-мечта!
Познах се в очите ти, дето мълчаха, ...
  643 
Чакам не среща, а кратко почукване.
Ти си само няколко редчета по екрана.
Предаваме топлина само със буквите.
Знаеш ли, мъничко вповече, добре е за двама...
Пръстите в слепота търсят клавишите. ...
  560  11 
От стадото възпитана, живееше овца.
Не знаеше ни майка си, не помнеше отца.
Тя беше късо стригана, но с къдрава глава.
Не знаеше Париж..., но беше си добра...
Не знаеше за "сито", не знаеше за "сладко". ...
  514  10 
Цял ден ми трябваше, дорде да го смеля...
И къде да се дяна от гадното?!
Гълъб, с пръстен, вчера застрелях.
Както летеше и падна...
Зад компютъра сядам си машинално. ...
  646  15 
Нейде там, абе в Света
ти си мойто слово всъщност
и порастнаха децата
моите и твойте също...
На невидимата сила ...
  429 
Тебе заключвам в свойте обятия.
Ръцете ми, даже, вече лудуват,
а ти, прикована, като в разпятие
с вяра и с обич страстно целуваш.
Усмири мъничко своята дързост! ...
  615 
Колко дълго тебе съм чакал,
там, където се утро разлива?!
Виж, огледалото се разплакало...
Виж, халището изстива...
Колко дълго тебе съм чакал?! ...
  567 
Ти харесваш ми, до трепет
и неважни са годините.
Те, гърдите ти, ми шепнат,
запулсирали във синьо...
Късно грозде, Обич късна, ...
  486 
Харесва ми вятърът тихо да пее
в спокойния есенен ден.
Мойте жита... Как зеленеят!
Очите ти - в тях са и в мен...
Харесва ми, когато черна забрадка ...
  465 
До моята буза - тежката ти плитка.
Парфюмът ти шепне колко ме обичаш.
Навън вятър свири, а луната хитро
топличко си търси, зад перде занича.
Ту повява бриз, ту пък в пътя буря. ...
  642 
С обичта си отварям вратите на ада.
Напред да вървя вече боли.
Мечтата ми забравена някъде страда.
Когато си стигнал, я оставяш, нали...
На моите мисли вечерната жрица ...
  475 
На есенна музика тъжните звуци
в изсъхнали листи вятър шуми.
Плачат ли, плачат отново олуците.
Красивите твои, бездънни, очи...
Вика дъждът, неистово блъска ...
  935 
Моите загуби все са безумни,
заблудени в лабиринта на къщите.
Събудих се в Царството на думите
и вярвам в красивите, всъщност.
Животът ми, между села, ...
  394 
Коктейл блаженство тази вечер пием.
Промъква се Страстта, пантера дива.
С косите си нозете ми пак миеш.
Неземно е, небесно е красиво.
Ушите ти закичвам с шепот нежен. ...
  394 
Random works
: ??:??