zuzara
91 results
Toзи вятър на тебе колко прилича -
понякога идва изведнъж, без обяснения,
друг път с предизвестие или закъснения.
Ала понякога!
Понякога е буен, с егоистична показност на сила, ...
  430 
Любовта ми в неведение я заключи.
Като игра на зарове сега я проигра.
Освободи ме! Не захвърляй ключа!
Чувствата ми нямаш право да раздаваш!
Освободи ме! Нека се справя сама! ...
  364 
Само ще е трудно да си тръгнеш...
Имам си една мечта.
Искаш ли да ти я споделя?
Искаш ли да те допусна
в моето сърце? ...
  444 
* * *
Аз искам залеза да хвана
и утрешния ден да спра.
Гладното в мене да нахраня,
жаждата от дни да утоля. ...
  459 
ЗАЛЕЗЪТ НА ЛЮБОВТА
Виждам залеза на Любовта,
опитомена от вчерашния ден,
и болката от бъдещата самота,
държейки свободата ми в плен. ...
  466 
Стъпка по стъпка, започвам от себе си да крада...
Сама се лишавам от крадените мигове на надеждната илюзия...
Започвам да ги подарявам на света...
От него, от когото скрих, че познаването ни муза ми е...
И тази муза в мене ще остане! ...
  364 
В ОБРАЗ НА СЕЗОНИТЕ
Аз съм цветето на твоята пролет,
уханна като бисерна роса.
На южните птици съм полет,
високо, високо ще се извися. ...
  259 
Есенно ми е.
Обичам да вали.
Меланхолия тихо нашепва,
с най-нежните, тъжни слова.
И после се чува отнякъде екот ...
  501 
Можеш ли да спреш нещо, щом е вече тръгнало на път...
Можеш ли да го върнеш, щом отдавна е изгубено от теб...
Можеш ли да напишеш нова история, щом книгата е вече прочетена...
Можеш ли да върнеш времето назад и да започнеш откъдето сгреши...
Можеш ли да върнеш сълзите, чийто живот създаде именно ти... ...
  668 
Не ми подарявай тази болка -
и без друго за хиляди неща затварям очи...
Не пожелавай да си гореща сълза
върху устните ми затрептяла.
От това ме пощади! ...
  338 
Струната на моите послания
бе силна, бе звучна, бе толкова лирична...
Създадена необичайно,
подхранвана с дни.
Песните и бяха чувствени ...
  626 
Защо ме пращаш в обятията на друг,
когато до последно твоя бях?
На себе си или мене правиш услуга?
С тебе света в цветни краски видях!
И сега се отдръпваш от мене с нежност, ...
  398 
* * *
Мислех си , че поне ти ми остана .
Мислех си и вярвах в това .
Но вярата ми оказа се измамна
потънах в болезнена, подтискаща самота ... ...
  368 
Не тъгувай...
В дните ни често има сълзи. Те са истинските ни другари.. Ала мигновени. Искрени, наши, и все пак мигновени... И все пак приятели.
А приятелството наранява, щом бъде разбито, щом бъде отнето... Там сме вложили всичко. И с него губим всичко...
Не тъгувай...
Дните отминават. Болката оста ...
  435 
Тази вечер те обрисувах в мечтите си
така, както искам.
Не какъвто си.
И без друго аз не знам какъв си точно.
Обрисувах те в синьо. ...
  357 
На нечии рамене опора бих намерила
Помощ!
Давя се...
Давя се в собствената си апатия...
Защо не са измислени спасителни жилетки за това?! ...
  411 
Tи отново за себе си ми напомни
Tи отново за себе си ми напомни
и върна пак онези спомени
чрез един имейл с твоето име,
когато се оказах толкоз запалима. ...
  599 
Искам да мисля за тебе красиво
Нищо не казваш.
Не говориш дори.
По очите ти
не мога да гадая. ...
  527 
Нежно цвете
Aко можеш, откъсни Любовта ми,
тя е нежно цвете сред бодили.
Унищожи ги с огнен пламък,
пребори се с всички земни сили. ...
  543 
Днес приключих вече!
Всички спомени от теб изхвърлих надалече,
моя отминала, болезнена любов!
Пазих ги до вчера с носталгия,
но бе банално. Сега разбрах! ...
  473 
* * *
Лута се сърцето...
Нощта навън е толкова безумна!
Скита се сиротно и клето,
пожар ли е, да лумне... ...
  424 
Крайно обречен
Снощи в съня ми ме навести.
Не ти стига, че си неканен гост в мисълта.
А в общуването все нещо ни тежи.
Сякаш си изплитаме двупосочна война. ...
  461 
От мен не се отдалечавай
и без друго съм така сама.
Да съм покорна не настоявай,
в упорството си ще се похабя.
Погали ме с нежна топлина, ...
  508 
Вятърът навън бесува,
а преди това бесуваше в мен.
Дихания във въздуха лудуват,
какъв ли ще е утрешният ден?
Нощта навън е толкоз ненаситна! ...
  489 
Твоят поглед
Не можех да го видя, но го усещах -
по мен,
върху мен,
в мен, ...
  796 
Тази разтърсваща болка сега ме отравя бавно.
До вчера била приятелска обич голяма.
Изминало е време... А сякаш бе много отдавна.
Всеотдайна, красива и истинска.
Какво от нея ми остана? ...
  357 
Шепот от миналото
безмълвно ми говори,
призовава с молещи очи :
"Не оковавай неизстиналите чувства,
жигосани от своя повелител! ...
  730 
  380 
Успях да полетя.
Пространството пред мене бе безкрайно.
Летях с птиците и пеперудите,
облаците спирка ми бяха.
Успях и да поплувам, ...
  633 
Искам да си построя щит. В тази криза пари за замък няма.
Иска ми се да се скрия. Да се скрия от някои хора, лични и нелични... Да се скрия от света озлобен и освирепял. Всичко е една измама. Човешките сърца потънали са в дълбока яма. Кои от тях тогава работещи остават? Работещи няма. Работеща остав ...
  637 
Ж а д у в а н М и г
Погледите ни се сляха.
О, колко жадувам миг!
Сърцата затуптяха...
Ще заглуша сърдечния си вик! ...
  627 
Гласът на сърцето ми замира,
с усмивка говорело до вчера.
Под ръцете ми твоят ритъм спира,
за мен единствено задъхан и верен.
А кънти в тебе ехото на страха, ...
  467 
ЧРЕЗ МИСЪЛТА
Сега си отиваш.
Сам ли го реши или ме последва?
Много със себе си вземаш,
ако не и всичко... ...
  432 
Нощен цвят
Нощта навън е толкова безумна,
свежа, носталгична и сама,
обсипана в уханност лунна,
напоена с порции тъга. ...
  351 
Bиновна без вина
Отново ми напомни колко крехко е сърцето ми
и колко трудно се живее с това.
Вероятно знаеш или може би не знаеш
как боли от тази дълбочина. ...
  636 
Красиви спомени
Красиви спомени от дълбокото изплуват,
напомнят ми от предразсъдъци какво съм пропуснала.
Красиви спомени в сънищата ми танцуват -
само там с ролите си докрай са допуснати. ...
  717 
***
И тази вечер няма да заспя,
ще изляза навън под звездите и луната.
Ще им нашепна за тебе...
как искам сгушен до мене да заспиш... ...
  864 
Отбиваш се за малко в дните ми
да подхраниш угасващите ми надежди
и изпращаш поздрави на спомените ми,
а после пак на познатото място ме
отвеждаш... ...
  499 
Понякога, когато спомените се завърнат в мисълта, подгонени от настоящето...
Понякога за теб си спомням... И за тази трудна, неузряла в миналото ни любов, покълнала на плодородна почва... Покълнала, пораснала, но необрана... Необрана и неизконсумирана... И останала високо, видимо и толкова невинно! ...
  569 
  337 
Random works
: ??:??