Имаше една жена, която
събираше светулки във нощта,
а после ги изпращаше по вятъра
да осветяват хорските сърца.
Канеленият ирис на очите й ...

Животът е сън…
дълбок, илюзорен
Емоционално незрял,
откъм вяра просторен
Откъм мисли… химера. ...

Сред спомени от миналото
за несбъднали се мигове,
върху страници, изгарящи от думи неизречени,
завинаги застинали в изсъхнало мастило –
угасващи мечти от времето обречени. ...

Часовникът през времето прокарва
пространствени секунди и минути.
Събужда се красавицата ларва
и става пеперуда рано сутрин.
...А ехото отломъци откъртва ...

Пътят към теб
Куплет:
Търся аз пътя към тебе,
търся морето от чувства,
търся красивите твои очи. ...

Понякога копнея да изпитам
Съдба на някой друг; да се отвърна
от Себе си; до смърт да се наскитам.
И чак след век у Мен да се завърна.
Да бъда космонавт; да се изкáча ...

Пред мръсната автобусна спирка на Гара Подуяне, подпирайки се с една тояжка и накуцвайки, приседна възрастен мъж, който свали бомбето си в скута и зачака автобуса. Той се намери в компанията на един господин, в четиридесетте си години, висок, със силно протъркани, но чисти дрехи, с отсечени като ска ...

Неделята ухае на канела
и тихичко подсвирква си – под нос.
Каквото седмицата дала – взела –
в неделята е всичко на поднос.
Кафето с “Бейлис" глезено изприда, ...

Влача две-три релси,
чук, тесла, пирони
и поръчах пресни,
шарени вагони.
Нямам грижа вече ...

Днес във Рая се убодох аз на жило,
а убождането беше адски мило.
Ала за награди като тези аз лелея,
чудна, дълга песен да изпея.
Отнейде чува се аплодисмент, ...

Под влияние
на smelo_sarce (Явор Костов)* —
„Християнски герои — Георг Мюлер“:
Бог е милостив
и во̀ди грешните по ...

Като бистра вода започва деня! Ясно утро и прохладен вятър! Поклаща вяло клони стария габър... Птичата глъч в клоните глъхне... Иде есен. Мъзгата съхне... Разтърква очите Алиса. Обича това време! То винаги я слисва! Но бързо се сеща, че е зряла жена! Че има къща, мъж и деца! Че трябва за тях да се г ...

Дежа вю
Залезът попива светлината
и прегръща топлата земя.
Изпълзява бавно и луната.
В плен светът попада на нощта! ...

Лято е. Почти на края.
Искам още да играя.
Казват ми: Я спри се в къщи!
Мама сърди се и мръщи.
Иска и се като нея ...

Отново събрахме се всички сега –
звънецът училищен пак ни зове.
Септември е – носим в ръцете цветя
и тук сме със жадните си умове.
Учители, ние ще бъдем добри, ...

В квадрат с дължина на страната 1 е вписан равностранен триъгълник. На колко е равна минималната дължина на страната му?
Пояснение. Наричаме един равностранен триъгълник вписан в квадрата, ако всеки негов връх лежи върху страна на квадрата.

Някой ден, не ще да бъда,
някой ден няма да ме има.
Някой ден в пръстта, ще бъда,
някой ден в обречената зима.
Някой ден лозите мои, ...

Легендата от стари времена
разказва ни за "Субашин чешма",
как нейната, горчивата вода,
превърнала се в бисерна сълза.
Живял разбойник с името Дервиш, ...

Всяка нощ, всяка нощ, всяка нощ,
през небето – прозорец отворен,
влиза вятър – разгърден и лош
и изтръгва съня ми, от корен.
И виси, и виси, и виси, ...

Особняче:
- Колко много звезди има тази вечер. Толкова е красиво, като океан, небесен океан.
Точното око:
- Обясни ми, къде видя много звезди, като реално тази вечер има само пет звезди на небето. Даже, онова там май не е звезда, а самолет.
Особняче: ...

Разказваше я още дядо ми.
Един имал проклета жена – инат, че и за износ. Все против, все контра, все нейната да е. Макар че – както всяка жена – не знаела каква е нейната…
Веднъж се разхождали покрай реката и той се възхитил на ливадата. Рекъл: „Чудесно е окосена!“. Жена му възразила: „Не е косена, ...

Българската интелигенция в странство обича да развява патриотизма си. Вероятно бихте се съгласили с мен? Независимо, че това се прави за „чужденеца“; да не се изложим!
Иначе много рядко се бием по гърдите от умилителни чувства по родолюбие. Знаем кой е Апостола на свободата, дори може да сме чували, ...

Днес обърнах небето
нагоре с краката,
рових, рових…
и облакът даже се скри.
С две-три капки ...

От зората си древна
ро́да човешки
към звездите поглежда
с молби и с болежки.
Но някак не иска ...

Понасяш безмълвно безброй присъди,
при вятърни мелници търсиш промяна,
но колкото и силно да стискаш със зъби,
уви сърцето не е от стомана.
Боледуваш по несбъднато обичане ...

Слънцето с червена риза
се показа рано сутринта
и зад облаче излиза
весело, засмяно.
После в жълто се облече ...

Истина ли е,че
светът ни е реален?
Истина ли е,че животът
не е безкраен? Истина ли
е,че човечеството е ужасно ...

Изоставена гара.
Изоставени влакове.
Животът все бяга,
тръгнал нанякъде.
С кърпичка ми помаха ...