ИСКАМ ДА ВИ КАЖА НЕЩО!
/въведение към стихосбирката ми/
Искам да Ви кажа нещо,
но няма да го кажа аз.
Който може да чете, ...

Ограничен е слухът ми,
но душата чува.
Намалено е зрението ми,
но душата вижда.
Издъхващ е усета ми, ...

Не ме целувай. Даже не прегръщай!
Ще се обичаме и без да се докосваме.
Тя, любовта обикаляла по къщите,
и който ѝ отвори - омагьосан е...
Ще бъдем две очакващи душѝ, ...

Цял живот мечтаеш да си умен.
Видиш ли, значело това да бъдеш жив...
мъдрост имаш, разум - чуден
за живота ти щастлив, но див.
Заслужава ли си тъй обаче ...

Тече през нас неумолимо времето
с праволинейната си несломимост.
Оттатък белотата ни е неизбежна.
А адът се спотайва тук в главите ни.
Пропадаме в далечините помежду си. ...

По дървения мост на Тунджа*
върви едно дете.
Нарамило торбичка с книги
в училище да учи А,Бе,Ве.
В сърцето му шуми гората, ...

В малкото селце живота беше тих и спокоен. Намираше се близо до града и в почивните дни се оживяваше. Идваха си хора, които имаха имоти, работеха по тях и помагаха на възрастните си родители. Чистият въздух и красивите поляни около селото не бяха достатъчни да задържат младите. Те имаха нужда от пре ...

Holy father, did you forsaken all of us?
Do you protect us like you used to be?
Did all your punishments are passed,
or more sins are there for us to see?
Will all your saints and angels be our shield, ...

А бе, я вървете на майната си,
дето нещо все ви накуцвам.
Щом не съм ви по мяра, трайте си!
Насила никому не се случвам!
Цял живот ми се дават уроци, ...

Безмесечинна
нощ и звездопищна, и
любвеогнищна!...

Бавно умирам ...
Сълза след сълза,
дали тъгата отмива
от моята душа,
или тъгата като демон дълбай ...

Live - Nesebar 1st of September 2018

Така да му отива мрачен лик!...
С вида си всяка чужда радост ще убие.
Не му понася нечий весел вик...
Да има как, смеха навеки ще изтрие!...
Щастливи хора няма по света – ...

Животът е като сладкиш – сладък до блудкавост и пълнен с калории – знаеш, че трябва само да вкусиш няколко хапки и да спреш, но не можеш. И преяждаш, преяждаш… до припадък. Не искаш никога да свършва, а само да лапаш, докато ти нагорчи.
За пореден път се прибирах тотално разбита. Имах ли сили за още ...

Лоренцо Джованоти - Всичката любов, която имам
----------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Lorenzo Cherubini (Jovanotti), Michele Canova Iorfida & Riccardo Onori
------------------------------------------------------------------------------------- ...

Избухва пламък свещен
от кладата в твоите зеници!
И две отронени звездици
полетяха като птици,
за да докоснат теб и мен.

Още по пладне кръчмата гъмжеше от хора. Закърнели пияници, морни фермери и хитри търговци - всички седяха рамо до рамо и мълчаха. Кръчмата бе дом на празника, пивото и танците, но сега всички бяха навъсени и замислени. Само възрастният Дядо Иван се бе изправил над съселяните си. Косата и брадата му ...

Ще бъда слънчев лъч
в душата ти притихнал
и ще запазя все така
непокорния си дух.
Тупти в сърцето ми ...

С две баби седим си пред блока
и говорим си тъжно, ний за живота.
Едната, леко с тъга във очите,
разказва ми история, пронизваща в гърдите.
Синът и заминал далеч по чужбина. ...

пеят щурци и
септември затваря на
лятото чара

...когато пиша ти писмо,
сълза хартията ми мокри...!
Тъй плаче, като из ведро,
през буря старият ми покрив!
Нанизано като везмо – ...

необичане
излъчват на мнозина
днес очите и
при все че не обичат
пърхат за обичане

В спора няма никакъв смисъл. Той не е предназначен за убеждаване, още по-малко за сближаване на позициите. Щом си стигнал до там да спориш с някого, положението ти е отчайващо. Вече си влязъл в капана на ожесточението, няма излизане от там. Това е война, госпожи и господа: така мислеше чистачът. Без ...

Още е лято,
подредено и кротко,
употребено и примирено
с конфитюрен отблясък,
аромат на печена чушка, ...

Изсъхнал залък, думи приседливи,
притоплена любов, горчиви хапки.
И мъртви чувства и дилеми живи.
Отрова, но сервирана на капки.
А беше то и вярвах в любовта ни, ...

Евгени не очакваше Джини така безропотно и бързо да се съгласи да се пренесе в укрепената и охранявана къща. Какво ставаше с приятелката му? Беше тиха и почти незабележима. Не се опита дори да домакинства, още повече,че Евгени беше отстранил остатъците от организирания хаос на баща си.
Джини знаеше, ...

Дядо купи на Симон
чисто нов балон.
Син, голям и ненадуван
с Мики Маус изрисуван.
Дядо бузите издува ...

XIX
Здравият ми сън както обикновено ми бе позволил да проспя закуската и да се събудя последна. Багажът отдавна бе събран и колите пълни с гориво. Всички освен мен бяха готови да потеглят към заветната цел. С мъка се дотътрих до събралото се множество от хора в двора на къщата. Преметнах катаната н ...

Много хора, в живота ви, ще се опитат (а някои от тях - ще успеят) да ви продадат ключ за палатка, убеждавайки ви, че ключът... всъщност е за трезора на банката!

Вълните, една подир една –
морето с любовните си брънки
веригата си вие покрай лятото.
Но то е свобода,
изплъзва се на мокрите прегръдки. ...

Внезапно себе си попитах:
„Защо морето е сърдито?“
До вчера ласкаво, игриво,
бих казал – със вълни лениви,
а днес е яростно и гневно... ...

- От много години съм стигнал до извод един,
че самотният човек е непобедим,
че той има най голям потенциал,
с успех да се обсипе цял .
- Но на човек за да успее му трябва мотив, ...

Душата на компанията
Янко Трендафилов
Не знам дали имаше човек, който не му се смее зад гърба. По принцип и той самият не беше виновен; имаше някакво психично заболяване, което не му позволяваше да се адаптира към околните така, както би желал, а именно – да бъде готин, забавен, обичан, душата на ко ...

( Приказка за пораснали деца)
Три мишока – хем другари,
хем нахакани мъжкари,
ей, тъй нá - веднъж се сбрали,
пили, пели и играли... ...

Равнина светла, тиха, просторна...
Слънце грее, птички пеят;
и уж всичко диша спокойно,
докато урагани не почнат да веят!
Небе синьо, голямо и чисто... ...

Николинка, на която всички кой знае защо викаха Кики, беше палаво момиче вече на седемнадесет, се беше зазяпала в лаптопа си и преглеждаше сайтовете за литература. Обичаше да чете разни истории и стихове от многото автори, които се бяха навъдили през последните години, като скакалците от проклятието ...

Август сложи тъмни очила,
със чадърче стъпи на дъгата,
вятър диво махна със крила,
птица пийна жадно от росата!
Септември с риза на цветя ...