Плачи!
Плачи, душа!
В това море
от тъга
и безсъние. ...

В църквата...
Архиереи в позлатени одежди
водеха празнична служба...
Строги,намръщили вежди,
сякаш бяха там по принуда. ...

Това беше песен , но се получи недоразумение с автора на текста . И за да не ми отиде труда напразно
я завърших , като инструментална пиеса. Заглавието е малко помпозно , но доближава предишната идея.
А ако се намери и текст или някой има желание да напише , който да кореспондира със заглавието. Мож ...

Държи, на думи и дела,
захвата на човешката ми клетва.
Понякога проклинам младостта,
за вдигнатата нависоко летва.
Как, с болката във всяка кост, ...

6.
Опитът излезе успешен…
И пак седяхме с Дъглас Крейг на Зелената тераса – вече две седмици по-късно...
Отпуснат, разсеян, аз се вглеждах в далечината и мислех върху получените днес вести от моя човек в Държавния департамент. Тия идиоти смятаха, че ще спечелят дори ядрена война...
Планираха европей ...

Светлината край теб
е поръбена с мрак и прах.
Мастилото капе пак: грях! грях!
Светостта не попива.
В очите – стаена жал. ...

Перцé от гълъб
кацна в дланите ми.
Още е топло...

Недовършени сме, Боже!
Нещо още трябва да ни сложиш!
Да можем да говорим ясно,
да имаме връзки най-прекрасни.
Да можем, искам, рани да лекуваме. ...

правителството
на една страна не носи
на въпроси

Някога... в най-стари времена,
в бряг потулен на река Велѐка,
селце най-китно в Странджа планина,
прибрало българи с`съдба нелека.
Че робство ширело се отоманско ...

Не искай от другите да те обичат, когато ти самият не го правиш.

По-знаещ си.
И по-мъдър.
Животът яко
душата ти
изтисквал. ...

Рикардо Синигалия - Здравей, Сърце (Нека забравим)
--------------------------------------------------------------------
Autori: Riccardo Sinigallia
-------------------------------------------------------------------------
Автори: Рикардо Синигалия ...

Тази вечер съм решил...
ще си легна със усмивка!
И на всички врагове ще поднеса
една любов, безценна.
На всички в тъмното, който страдат ...

Беше ме страх да остана сама.
Ти не разбра. Не повярва.
Беше светът като остра игла.
Беше денят като брадва.
Ти от мечтите излезе навън. ...

Невидим – и довчера плах,
снегът пред мен набира сила.
Не помня? – бях, или не бях
душа под него подслонила,
из простичкия мой възторг ...

Концертът свърши.
Лек поклон. Аплодисменти.
А после смразяващата тишина
потича във вените на пръсти,
приспивно спуска се завесата ...

Стайка цялата трепереше. Сумракът се беше спуснал и нощната мъгла застели мрачно и злокобно селото. Сърцето и се свиваше от тревога. „ Ох, Божке, пази го, че какво ще правим с душичката саминки! Едно ми чедо - той остана и грехове нарочни не прави! Пустата му война го промени, сдържан и мълчалив ста ...

Живота си знае - ще плесне с ръце
и ето ти скъсана риза,
и някоя бръчка на твойто лице
ще сготви и някоя криза
И тъй си минава - през куп та за грош ...

И да, оказах се права, бях останала неразбрана, само защото те не приемат случилото се като мен, те го наричаха секс, но за мен това бе изкуство... всеки допир ,жест, ласка, всичко бе изпипано в детайли и усещаш страстта с всяка частичка от тялото си... чувстваш се сякаш в безтегловност и нищо не би ...

Какво е Любов,
нима не е болка
душа прикована
на кръст
кога е щастлива ...

Спортен комплекс ВСИ - Пловдив разположен на повече от пет декара, включваше сауна, парна и турска бани, масажен и спа център, плувни басейни, заведение и футболни игрища. През зимния период най-посещаван от всички беше закритият двадесет и пет метров басейн.
Тук идваха хора от различни възрасти, да ...

Оставям ти следа – като перце.
Тръгни по нея, ще ме срещнеш скоро.
Край пътя съм... във резеда дръвце.
Чуй, вейките ми! Ще ти проговорят...
Ако не чуеш, повдигни глава. ...

Бездомникът в мрака се скита самотен,
бездомникът няма жена и деца,
до вчера щастливец, а днеска безроден,
бездомникът сам си избира съдба.
Ръката протяга за грам милостиня, ...

Имало едно време два бонбона. Те били сродни души още преди да бъдат създадени – като се върнем още от купчината захар, та се стигне до оформянето им (уточнявам – ментови са). Но ето че пътищата им най-сетне се разделили. Единият попаднал в една опаковка, а другият – в друга. И така опаковките – в р ...

Душата ми…
Скита се душата ми самотна,
животът всичко ми отне…
Няма обич, няма здраве,
постáви ме на колене… ...

Той не е онзи войник
с оловно сърце
и с един крак
не може да скочи
във огъня... ...

Не е моя работа да съдя,
нито да съм с истини богат;
мойта работа е в мир да бъда
с вечния вселенски кръговрат.
Не е моя работа да съдя, ...

Денят се ражда. И размива граници.
Пред светлината мрак капитулира.
И хората закусват. Мазни баници.
От недохранване любов умира.
Денят е сив. И килнати са къщите. ...

ДРАГОЙНОВО Е МОЯТА РОДИНА
За мен Драгойново е моята Родина,
навярно щото в него съм роден,
макар че в град живея, не една година,
не смятам мястото, че е за мен! ...

"Няма само в леглото забавление,
а и на пост висок назначение.
Тази, с която съм в спалнята нощес,
вицепремиер ще е от днес!
Дали съм аз, или моята любима - ...

И идва един ден, когато се обръщаш назад,
поглеждаш какви си ги свършил,
почесваш се умислено, и се питаш:
- И сега какво?!
Па се завъртиш пак напред, че тръгнеш да ги свършиш и другите.

Сега е модерно да носиме черно,
черни са дрехите, черни – колите,
черно носим дори и в душите.
Всичко тук е в черната гама,
гъзарско е да имаш и черна реклама. ...

Разкажи ми за най-големите си страхове,
от които бягаш като изплашено дете,
а аз като храбър рицар, борещ се със зверове,
ще успокоя златното ти, пълно с любов сърце.
Погледни ме сега ти, ...

Примирих се наскоро със себе си.
То бяха стенания в огньове...
Или мълчание в шумата есенна?
Примирих се пред ехо оловно.
Но не вярвайте в тихо примирие! ...

Дъждът
разчупва питата на тишината
на малки късчета живот.
Кълват я птиците,
претърсващи водата, ...