Сънувах есен
Избухнала е в цветове безброй
Подготвяйки живота за покой
А въздухът изпълнен е с песен
От птици тръгнали на път нелесен. ...

Исках да съм друг -
не този сдъвкан крясък.
На равни порции плют
по моста
между двата свята. ...

А , да - започна да си спомня - вечерта, купона, паричките… Погледна си в чантата - нямаше пари, нямаше телефон, нищо няма... Ограбена е от това глупаво нищожество, задигнало е всичко и дим да го няма…
Сега трябва да се стегне, сега трябва да постави нещата в ред… - мислеше си тя. Стана бавно от лег ...

Чужди въздишки изсвирих
И чужди земи извървях
Оставила своите приказки
Своите дни пропилях
На чужди площади аз пеех ...

Изплува от морското дъно
ранена от обич русалка.
Приседна на нощния пясък,
косите си руси разплете.
В хорската глъч се заслуша... ...

Една любов тръпне от страст разтърсена,
опустошителна, нестихваща любов.
Тя цял живот от мене беше търсена,
една любов, като завинаги – до гроб.
Една любов, родила се в преддверие ...

Животът е сън, от който се събуждаме когато заспим завинаги.

Практическа Апокалиптична Теория на Относителността на Мащаба
/Пи-АТОМ/
Сравни със земята
високите сгради
в подножието ...

Ако ми пуснеш ръката,
дали ще замръзна,
под ледени капки
на късната есен.
Не виждаш в мъглата ...

Те бяха приятели. Не! Те бяха най-добри приятели.
Винаги седяха задно в училище. Винаги се подкрепяха и си пазеха гърбовете един на друг, когато единият загазеха. Всеки път след училище бързаха да си напишат домашните, за да могат да излязат после навън и да играят. Когато бяха навън изживяваха най- ...

Събирам трохи от любов и доверие
на бяла погача. Но вече е стара -
изсъхна. И зная си, зная си - време е -
такава била, казват, "мойта попара".
От сълзи размекват коравите залъци, ...

По устните ми остават следи,
няма как да бъдат пропуснати...
Всеки дъх е подпис,
а чувствата - пуснах ги...
По устните ми остават следи, ...

Вчера сутринта отивах при моята приятелка Тина за да пием кафе и телефонът ми звънна, беше непознат номер зачудих се в събота - странно но все пак отговорих.
От другата страна прозвуча възрастен мъж, заговори доста притеснително и объркано.
Мълчах и слушах, той заразказва, че дъщеря му имала проблем ...

Живях само осем месеца.
Все едно се събудих от кратък сън.
Бях в същия автобус, на същата седалка.
Времето бе мрачно, улиците мокри, хората безцветни.
Както тогава. ...

Какво е днес да си добър човек?
Човек с ценностите от миналия век!
Да подариш на някой усмивка дори,
да дариш от себе си частица любов,нали!
Усмихнати сме хората по-красиви и добри! ...

4.
Пак по него време се заех с другия голям проект. Домът...
Основата на тази точка от плана беше повече от ясна за всеки мислещ човек...
Задаваше се война – голяма война...
Икономиката на страната се задъхваше. Не можеше вечно да се живее с чужди ресурси и чужд труд. Силната армия беше окупирала по ...

Светът е една голяма измама...
Човечност, припряна тъга, неразбрана...
тръпка обещана, но много болезнено
без време на врага подарена.
А ние търсещите... тези дето живота ...

Когато те обичах – беше пак
такава бяла, снежнобяла зима...
Навън прехвърчаше измислен сняг.
А аз почти не вярвах... че те има.
Топеше се под стъпките ни – тих... ...

Докога ще се мъчиш, проклетнице, птицо самотна?
Душата ти няма ли да лети като теб?
Крилата ти са мокри от сълзи.
Докога ще скиташ сама? Болката ти край има ли?
Мъничко сърце имаш, а страда много, животът ти кратък, ...

Sanremo 2013
------------------------------------------------------------------------------------
Киара Галиацо - Бъдещето...
Санремо 2013
-------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Като неканен гост,
ще идваш в двора ми
приседнал тихо
до дуварите.
Ще гледаш шеметно, ...

Купи цветя за Мама
Шофирам си спокойно, но помня, че говорех по телефона с приятел и в този момент пред мен се показва полицай.
Отби ме той с палката и се почна:
- Знаете ли защо ви спрях?
- Знам! ...

Красив е танцът по леда,
по стъкления под кънките пеят.
Рисунката на своята мечта
художниците по платното с дъх ще слеят.
Изгубвам се във синьото небе, ...

От твърде много силна светлина
лъчите дневни честичко ни слепят.
Съзрях тогаз аз хиляди неща,
но за едничкото лъчът ми бял попречи.
Често в изобилие дори ...

ЗА ГРЕХА И ЛЮБОВТА
Изгаряме двама в тази любов непосилна.
Душите ни стенат от тежки окови, вериги.
Да се разделим е невъзможно, непосилно.
Греховно е и пълзят по петите ни интриги. ...

въздухът
с дъх на прясно сено
коситба

Независимо от времето, една млада жена, с леко наведена глава и с прибрани коси, разхождаше кучето по близката поляна до блоковете. Не се набиваше на очи, а може би и аз нямаше да я забележа, ако не минавах на връщане от работа по същия този път.
И тази вечер, огряна от лунната светлина, тя замислен ...

Сърцето на мъж
кристализира в рубин;
очите – в сапфир

рàзпнаха на кръст
любовта и разпростря
се навред в миг тя
рàзпнаха на кръст
любовта и света го ...

„И аз те помня. От живот предишен.
Такъв един... тих и благ."
g/m
„Шепотът на времето” -
те роди сред пепелта. ...

на Емо
Препъвам се в безмълвния ти глас
и сянката ми неподвижно ляга
като листо на лотос между нас.
Не искам и не мога да избягам. ...

ШЕПОТ ЗА МОЛИТВА
Човекът, който мълчаливо
във чашата си се е втренчил,
не зная накъде отива
и колко стигал е далече. ...

Тази нощ съм пак на бала,
ще танцувам до зори
в сънищата разпиляла
и пантофки, и мечти.
Ти ще дойдеш, ще те чакам, ...

Сега съм твърда, толкова съм твърда,
като скала огряна от призрачна Луна...
Това в очите ми не са сълзи,
а само утринна роса.
Сега бронирана съм ...

Когато загубиш твоето утре,
когато над тебе тегне тъга,
когато небето с облаци черни заплаче и рукне дъжда …
Когато самичка и тъжна поплачеш,
когато невиждаш лъч светлина, ...

На Павел Костадинов
Съдбата срещна ме веднъж
със един достоен мъж,
може да е дребен – знам,
но е веселяк голям. ...