Имам скоро - Ден - Рожден!
Ще порастна със година!
И сам ще тръгна на море,
там при Батко - на Градина!
Този път ще съм подготвен ...

Умореното око на Времето
се взира в мен. Печално. Тъжно.
Сякаш иска нещо да ми каже, а мълчи.
И не плаче. Не, не плаче!
Той - Човекът го създаде. ...

Детето самó родителите си избира
и предварително житейските си опити подбира.
Това е много важно от сега да се осъзнае,
за да може правилния път да му се начертае.
Дълго чакахте да станете родители, ...

Мъчат ни
гърчат ни
сучат ни.
Хапят ни
дъвчат ни. ...

Днес под стряхата на баба свиха си гнездо врабци.
„Влез!“. Дали я изненадах? Вън започна да вали.
На котлето ври запа̀рка – чай от мед или лимон…
Вчера бях с момиче в парка. То си тръгна без поклон.
Подарих ѝ скъпа роза. За прегръдка замечтан, ...

Светлината гори беззащитните ретини
и как ли изпява се песен на глух?
Та прилепите си живеят в съборетини
и нощно-сонарен е техният слух.
Хрилете рибешки от кислород отровени ...

Раздавай картите, съдба!
Цепи тестето през средата!
Да пием с теб за любовта,
за минало със задна дата!
Нали, съдба, обичаш смели? ...

Те ми казват, че съм болен.
Не ме разбират,
не знаят за моята същност.
Чувствам се безпомощен,
смъртта ме наближава. ...

Как да спра да те обичам,
щом Ти си моето сърце?
Не мога да съм толкова себична,
че да забравя и за себе си!
Не съм егоист, но и не търся, ...

Едно момиче - птиче отлетя,
през болката простор открило.
След него - шепа прах и самота
и огънче на плачещо кандило.

ПРИКАЗКА ОТ ПРИЗРАЧНИЯ ЗАМЪК
Р.Чакърова
Аз идвам, но невидима, безшумна,
по вените ти като кръв тека,
в сърцето ти се гмурвам най-безумно ...

Не се тревожи – и самичък добре съм!
В живота видял съм и трудно, и лесно.
Нима ще оставя на теб да ме водиш?
Настъпи раздяла – и никой не гоня.
От твоите устни копнежът избяга. ...

Очаквал съм да стане цяло чудо –
да срещам хора с искрени сърца,
които имат чувства – чисти, луди,
а не търгаши на успех с цена.
Но казал го е сатирикът ценен, ...

Убий ти поета! - ненужен е той.
Един безполезен е, никога - твой.
Дори и не знае той как да говори,
как да се облича, държи и да спори.
Убий ти поета! - опасен е той. ...

Приседнах кротко до тъгата своя,
а тя бе с мен и в нощи, и във дни.
Защо поднесе ми живота, Тоя –
безкрай жестоки болки и лъжи?
Крадец си ти, открадна любовта ми, ...

на Д.М.
Изморих се да гоня Михаля...
(Не това точно е твойто име...)
Да те очаквам и да те галя
с влюбени пръсти в нощи незрими. ...

На М. Николов
Друже мой, на небето,
виждам те, както вчера.
Близо си вече до Бога,
как е там по вечерня? ...

Очите ти са капки
най-нежна доброта.
Понякога ги стапяш
в късче самота,
понякога са камък ...

Само малко
Да те прегърна само искам,
да те докосна с малко топлота
и във очите ти да зърна радост
с блясък от тъкана доброта. ...

Петъчна жена
В четвъртък той
мие чинии,
разтребва долапи,
пазарува за двама, ...

"Не споменавай Дявола във късна доба,
а Бога или Ангела в небето" -
Засядат в тебе тези думи - кат прокоба,
до късна нощ в теб огнено ще светят!
Не предизвиквай и Съдбата, ...

Димитър-Тодор, или Ди-то-бе-ро-де-ро-же-ми-де-ко-ву (първите две букви от всички имена и фамилии, които бях измислил, подобно на Пипи Дългото чорапче) – всъщност беше баба ми. Наричах я така, защото като малък имах приятел на име Тошко, с който намирах някаква визуална прилика. Бях глупаво дете и вм ...

ХЛЯБА НА ЖИВОТА МИ
Хлябът на живота ми е отдавна опечен.
Събирах прашинки от нерадостно детство,
от младост на страдание, болка обречена,
ръкойките носех, житото млях със сърцето. ...

Щастието трае точно двадесет и четири часа.
И какво?
Мина въпросната дата.
Е*а ли го – родих ли се, умрях ли.
А може и да възкръснах! ...

В прозорчето на нощна стая
сенките копринени играят,
стъклата лъчни те покриват
и стветлината задушават.
Покрови на изгаснали звезди ...

Хора, да ви имам проблемите. Готов съм да си сменя мястото с всеки един от вас. Ритах едно смачкано кенче от някаква напитка. Толкова избледняло, че не ставаше ясно дали това е бира или газирана напитка и си мислех колко приличам на нея. Обезличен, без смисъл и щастие в живота, без цел и посока, сам ...

Човек когато
се самонадсмива, си
тъги прикрива...
Човек когато
си тъги прикрива, се ...

Вечер, когато луната изгрее
и в целия град тишината налегне,
тогава усещам в мен, как душата ми тлее.
Умира, всеки ден тя умира, не знае как да живее.
Вечер, когато всички спят в сладък сън, ...

Как плаче тишината
С какви очи е, питаш, тишината?
С очите на любимия ти мъж,
затръшнал преди мъничко вратата,
нехаещ, че вали проливен дъжд. ...

Ден на руския
език е днес, говорен
от народ велик
и благороден, злото
спрял и вредом мир въздал!

МУЛТИМОДАЛНИ ПОДХОДИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ДИСЛЕКСИЯ
Йорданка Йорданова Донева
Логопед в Първо средно училище „Свети Седмочисленици“ – град Търговище
Мultimodal Approaches for Dyslexia Prevention
Author : Yordanka Yordanova Doneva ...

Със законовите заплахи и рекетиране, с пренебрежението към мнението на народа, с циничното корумпиране и откровения чадър над крадците, управляващите за пореден път ни сервираха специалитета на заведението "Ние можем".
Държавата обърн лице към гражданина и той закрещя от ужас. Видя лицето на демокра ...

Нещо не ми е поетично.
Пък и не ставам за поет!
Важното, обаче е, че се чувствам лирично,
снощи хапнах салатката с много оцет!
Преди някой да се е натоварил психически ...

малко преди седем
по пътеката от светлина
пара се вдига от повърхността
аз отново съм студа на въздуха
ти – топлината на водата ...

Бурята
Всички бяха приготвили чадърите си, синоптиците прогнозираха гръмотевична буря. Наближаваше късният следобед, а прогнозите им доста закъсняваха. Светлината на слънцето се бе скрила зад синьо –сивите облаци и постепенно тъмнината и мракът се настаняваха в малкото спокойно градче. Хората бяха и ...