В сънищата се изгубих,
забравих и посоките и картата.
И като дете се влюбих
в любовта, онази - старата.
Вървях по въздух и пламъци ...

Ще те затрупват хиляди въпроси,
ще те обременяват хиляди вини,
ще плачеш със усмивка без сълзи,
от много болки ще спре да те боли.
Със утрото на "ти" ще спориш, ...

Любовта ограбва сънищата.
А сънищата са заместени с реалност
като оазис в пустинята на дните.
Така очарователна е самотата,
таяща точно тази мъничка надежда – ...

Хубаво момче –
леден къс, изсечен камък,
изваяние с очи –
жълт кристал и хладен пламък.
Хубаво момче – ...

3.
В есенната хладина на тази утрин селцето е притихнало и изглежда безлюдно с безмълвието си. Още първите празни къщи покрай тревясалите улички ми натрапиха чувството за обреченост на този малък свят. Тук-там, в превзетите от високи бурени градини, все още упорито жълтеят никому ненужни дюли. Като ...

Щастлива ли си с другия кажи
когато нощем страстно те целува
склонил глава на твоите гърди?
Целувката му колко ли ти струва?
Заспива нощем той до теб, а ти ...

По щъркели, изгубили компаса си,
изпращам пак писмата, черно-белите,
че януари май съвсем разпаса се,
търпението хич не е за смелите.
От птиците на изток презимували, ...

Една любов понякога не стига.
Понякога са нужни две поне,
но винаги една е чучулига,
a другите – препускащи коне!
Едно сърце баланса не намира. ...

Моля ви не гледайте старите снимки.
Пълни са те с любов и усмивки
Леко са скъсани и пожълтели
жестоко и безмилостно времето спрели.
Връщат ни в годините далече назад ...

Без да разбера,
открадна щастието ми;
Аз съм далтонист, жадуващ дъга;
Слънцето ме студи;
Сред крещяща тишина ...

В светлина окъпана обилно,
ти - момиче милно -
с чистотата на дете
утеши измъчено сърце!
Пролет вече наближава, ...

Пеперудено момиче
в сънищата ти към тебе тича,
пеперудено момиче
тичайки крила съблича,
звезден прах в очите те приспива, ...

Свършва се Пътят ми! Ще има ли утре?
Плува във зной петдесетият юли.
Целувам ти пръстена, ей там, на кутрето.
Пяна лавинна протича през тюла...
Трябва да успеем да се налюбим до зимата. ...

Рано в понеделник сутрин
сбра се бобърска дружина
клони, пънчета да тътрят
и сред труд денят им мина!
Че задачата им сложна - ...

Повея северняка
и на сребърен
кавал засвири,
а вятъра играе си
с листата ...

една страна си
пати от примати и
дебеловрати

Въжеиграчът
е стъпил на въжето.
Една муха бръмчи...

Ден световен днес
Е на прегръдката и
Нека кътка тя

В гората на полянка
има къщичка една.
Под елáта, там на сянка.
В нея стават чудеса...
Старият ловец си тръгна, ...

Отдавна искаха да живеят някъде далеч от шума на големия и забързан град, мечтаеха за къща с градина, цветя и спокойствие, различно от това в апартамент, където може да се стреснеш от внезапно затръшната врата или подвикване от стълбището, нещо от сорта: „Женаа, хвърли ключовете за колата, че пак ги ...

Тъмно е. Вятърът брули безмилостно.
Мракът стремглаво нахлува в душата.
Някакъв спомен пак плува в незримото,
влачещ след себе си болка позната.
Тихо е. Чувствам се толкова мъничка. ...

По пътя натоварих се с печал –
и в девет хоризонта те намирах.
Когато след поредния скандал,
напусна тази свъсена квартира,
сърцето мъжко се удави в плач, ...

Без теб заспива тишината ми,
в една самотност, зазидана в мълчание.
А времето се стича като бяг през дланите,
с пропити изгреви и залези от спомени.
И само утрото игриво се прокрадва ...

Трогателен си, дявол да те вземе!
И нека този дявол да не бъда аз.
Не искам нищичко от тебе да отнемам -
ни времето, ни тихия ти глас.
Не искам нищо. Само да те има. ...

Пролях сълза. И не една.
На брега на морето,
където среща си дават мечтите.
Където вятърът нежно гали вълните,
а морето докосва плахо звездите. ...

Английската пианистка живееше сама в едноетажната къща, точно срещу голямата църква с трите златни купола. Тя беше жена на около 45 години, висока, бледа и слаба с лъскава, жълта коса като от течен сатен. Беше пристигнала в България преди около две години, живееше самотно, ходеше пеша, не се усмихва ...

Живей така сякаш за последно.
Изживей го този кратичък живот,
не се предавай пред ничия несгода
мечтай и пътя изгради си!
Бури навсякъде ще има, ...

когато четеш това сигурно ще ме няма
споменът за мен ще е само светлина
коленичил ще съм пред портата голяма
Дяволът и Свети Петър за мен ще водят война
болката от усмивката ти веч я няма ...

Това да живееш в големия град си има своите плюсове, както и своите минуси. Едно от хубавите неща е че никога не ти е скучно. Особено в градския транспорт. Там винаги се случва нещо. В повечето случаи това са неща, които ни правят мимолетно впечатление и нямат въздействие върху остатъка от деня ни.
...

„Измисли ми сън,
който да сънувам с тебе заедно,
в който някъде, току що се срещаме.
Измисли ми сън,
в който времето ни дъх поело е, ...

11.
Пред входа стояха двама души – немлада жена и младеж. Подкрепяха други двамина, момиче и възрастен мъж...
И през мътното стъкло се виждаше – болни...
Наоколо сиво утро, лек дъждец, тих ветрец рошеше голите клони на дърветата в парка...
- Дойдоха преди малко – каза чичо Свилен, изправен до лявата ...

ПЛАМЪК
Слънцето, което се издига в небето,
не поражда усмивката в очите,
а това, което се ражда в сърцето
и осветява зениците под миглите. ...

Когато сви кожуха
последният снежец,
ледът се понапука
и ручей пя:-Привет!
Кълвачът с морз разнесе ...

Като вятър нахално нахлувам в дома ти.
Превърнах се в птица, при теб долетях.
С пръсти студени погалвам съня ти.
Усмихвам се и се превръщам в топлина.
Разливам се и ставам нежен летен изгрев. ...

Понеделник сутрин. Както обикновено закъснявам за работа и върша всичко едновременно. Докато гладя марковите си дрешки, допивам сутрешното си кафе, ровя за последно из Фейсбук и старателно си слагам лекия дневен грим. Последна за обличане съм оставила току-що изгладената, убийствено елегантна пола, ...

Рисувам с пръсти по платното на живота.
Цветове изпробвам,форми раздувам.
Гледам да е правилно,като нота.
Ала как?Когато не мога да рисувам.
Все ще изопача нещата. ...