Какъв прекрасен, топъл слънчев ден!
Пристъпвам бодро в леките сандали.
С усмивка спирам. Виждам как пред мен
две пеперуди танц са заиграли.
Известен и почитан в Херкулан – ...

Ще се гримирам,тежък грим, вечерен
и като никога ще съм щастлива.
И розов ще е облакът ми черен.
Вечерна рокля на смъртта отива.
Веднъж ще се напия със шампанско ...

Ако спрем на студен кръстопът
и ти си избереш посока нова,
не бързай да отминеш. Поседни.
За ново тръгване не съм готова.
Запали последната цигара. ...

покани го на вечеря
сервира му
голи
бръснарски ножчета
той имаше ...

Нощен път. Сама луна.
Знаци говорими.
Лебед с вдигнати крила.
Болка поправима.
Бавна снимка на око ...

И някога пак ще те видя нали?
Пак ще докосна твоето тяло нали?
Пак ще спра дъха си от твоята нежност нали?
И пак ще мълча върху гърдите ти силни нали?
А ти пак ще ме гледаш отгоре нали? ...

Започвам предсънно да медитирам,
денем искам да съм свеж.
Лягам по гръб, затварям очи и без да спирам,
представям си малка запалена свещ.
Топла като пещ. ...

Душата ми е като камък вече.
Покапа кръв по ризата девича.
Виновен залез тромаво се свлече
и аз не мога никой да обичам.
Коруба празна стана ми сърцето. ...

Това си беше моето дърво.
То помнеше най-тъжните ми думи.
Бе старо, търпеливо и добро.
А Времето стоеше помежду ни...
Не помня всички нишки от кълбото, ...

Обичам те...
искам да извикам силно,
а гласът ми лее се на листа,
... и си с мен, и с теб съм,
очакване - нощта прелиства. ...

През процепа на сърцето
светът е така различен.
Като във нямо кино,
забързани фигурки тичат.
Прилича на огледало ...

Накъде поведе стадото си Боже?
Накъде върви човека?
Ръководени от мощния ти стожен,
и пак сме в кривата пътека!
Властва тук материализъм! ...

Иван отвори вратата на малката стаичка, усмихна се и каза:
- Майко, тук съм, няма страшно!
Възрастната жена лежеше на леглото и обърна главата си към своя син. Кимна, не се усмихна, не каза нищо. Иван наведе очи към дървения под. Отиде до масата, взе един стол и седна до леглото.
- Как си мамо? - по ...

Дойде пролетта,
със светлина озари
света- с розите
разцъфна и в моето
сърце любовта! ...

Не съм Ботев и Левски -
издънка на своя баща,
не приемам реда мафиотски,
не скланям глава.
Помня гнева на дядо, ...

By the setting sun illuminated
sea horizons shine red as fire
in a game of weather incapacitated
wrathful waves retire...
And the ship sails lightly, with a sway ...

Нощ, улица, фенер, аптека,
безсмислен пламък, гаснещ в мрак.
Живей и още четвърт век ти –
все си без изход. Няма как.
Умреш ли – почва отначало ...

Зората ме помоли да постеля,
божурени листа по твоя път.
И аз изпълних нейната повеля –
разпръснах кадифе и розов цвят.
Че твоята снага да стъпва в меко ...

Понякога ми липсваш. Неизлечимо.
Ветрило от спомени разгръщам.
Усмихвам се на себе си. Насила.
Потъвам в дебрите на своето минало.
Глътка вино – утеха е. Вярно. ...

Не очаквам да разбираш
Че умирам
И съм лош
За да те пазя
От любов ...

Ако знаеш какво си ми ти…
Бликнал извор над пусто корито,
пресушило до камък чешми
и със счупени стомни покрито.
Ти си моята вяра в доброто, ...

разкажи ми една история
малка като шепа небе
откъснато от гръмотевиците на твоята истина
едно чисто сега
без памет от минало и претенции за бъдеще ...

Кой каза, че желязото не плаче?
На скръб не се поддава?
Не рони и сълза?
За Истината питайте ковача
родил го с много сръчност, ...

Залив тих е твоята прегръдка
Дали да те сравня с дъжда
поръсил моята коса.
Или с най-ярката звезда
в на самодивите часа. ...

> „Quiero recordar que la vida es un sueño“…
> „Искам да си спомням за това, че животът е една мечта“…
>
>
Градът се събужда с крилете на птици, ...

През хиляди сърца, потъпкани в калта,
Вървим, вървим, вървим!
Връз множество души от нас погубени,
Вървим, вървим, вървим!
Тъжим ли след това, поглеждайки назад?... ...

Надежда всяка тука оставете,
изпя поетът и замлъкна.
Животът днес е пъстро цвете,
но с отровен дъх на бъдещи беди.
И нямат смисъл думи поетични, ...

Бях пролетна – и черно прегоряла
като стърнище житно в лятна жар,
и сива като угар прекипяла,
и пъстра – като в есенен пожар.
Бях всякаква – каквото беше, беше. ...

Привечер бях с тебе, мила,
да погледам как вълните
раждат се, събират сила
и се плискат във скалите.
И заставах до морето ...

Животът ми се промени по такъв начин, че просто …. Но нека започна отначало. Нещата започнаха така:
– Живота е гаден, разбираш ли? Г-А-Д-Е-Н. Да ти го спелувам ли и на английски? F-U…
– Няма нужда, няма нужда. Разбрах твоя живот е гадеееен. – той се засмя.
– Да. И не мога повече така. Ще приключа с ...

Откакто спрях цигарите да пуша
и почнах диетичната храна,
премахнах бързо тлъстата си гуша
и спя сега на всякоя страна.
Отказах всички твърди питиета ...

С едната ръка сътворявам,
а с другата вечно руша.
И тъй...
управлявам
съдбата... ...

Цялата кървя,
но продължавам да вървя.
Чакам изгрева, чакам оня
светъл лъч, забулен в облак.
Да мълча не мога. ...

Заложих си мечтите (три за грош).
Ще кажете: Прескъпа ипотека!
Такъв бил жребият ми – хубав... Лош...
Поне харман отъпках до пътека.
За всичките парѝ на този свят, ...

Обичам
да се разхождам
чисто гола пред теб –
по душа, открита
за раняване.

/На Тихчо, който празнува сред звездите/
Обещах... да не тъжа,
съ́лзи черни да не лея.
Да усмихна пак деня,
твоят, рожбо. Тъй копнея. ...

Пролет! Цветя ! Аромат!
Сезон на радостта и любовта
сърцето устремено към слънцето
блести и лъч изпраща към душата
Пролетен дъх! Мечти полетели ...

Дъждът вали и гарга грачи.
Не знам, защо навяват в мен
Тъга? И даже ми се плаче,
във този мрачен юнски ден.
А дните тровят ми простаци, ...