Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388.9K results
The Weeknd - Twenty Eight
🇧🇬
Twenty Eight
This house is not a home to you
But you decide to go ahead and lay down, lay down
There are no words to describe the depth of your indifference
Cause I see you’re here to stay ...
Jean Bertaut (1552-1611),
ChansonЖан Берто (1552-1611),
Песен
Ton regard métallique, où mille non sont joints,
Dedans mon coeur, hélas ! est plongé comme un glaive ; ...
Everlast - Lonely Road
Too much time, thinkin' 'bout all of my mistakes
My heart, my mind, my soul, my body aches
I hunger for the loving arms of your embrace
I walk along the lonely road ...
Where are we going
To whom are we running too
We search for the answers on and on
The die is cast, we have challenged the fate
And lost rainbow in our hands ...
Беззаконие по света властва,
продажни политици управляват,
диктатори тъпчат и угнетяват,
монополисти грабят и подкупват.
Справедлив гняв се надигна между хората ...
За какво съжаляват хората по света, преди да умрат?
🇧🇬
За какво ли съжаляват хората по света, преди да умрат? Може би...
Руснаците: Съжаляват колко много водка ще остане неизпита.
Французите: Съжаляват колко много жени ще останат недолюбени.
Германците: Съжаляват колко много бира ще остане неразлята.
Италианците: Съжаляват колко "Ферарита" ще останат не ...
От нас към Бойко - вечна хвала.
Все на власт да е генералът.
Туй не е имитация, а оригиналът.
Магистрали той да ни построи,
материалът жаден е - да не го пои. ...
Стъпките кънтяха по хлъзгавия каменен под. Тъмнината го обргъщаше... студът поглъщаше... Тичаше. Леденият въздух режеше дробовете му при всяко вдишване. Очите му сълзяха в непрогледния мрак. Крачка, две, три. Подхлъзваше се в меката кал, падаше. Студените камъни жегваха остро тялото му. Ставаше и ху ...
Отварям очи и поглеждам, около мен е зима. Всичко е отрупано със сняг, няма сгради, животни или дървета. Само едно мъртво ябълково дърво на пет метра от мене застанало самотно сред бялата пустош. Опитвам се да си спомня как съм стигнал до тук, но съзнанието ми е празно като гледката, която се разкри ...
Омагьосва! Морето, нощем черно огледало
на звездите, на душите, разхождащи се
по безкраен булевард.
Ненаситно е! Морето, където
всеки негов тътен е покана примамлива, ...
Аз никога не ще остана сам,
на скуката във празното пространство.
О, микрокосмосът ми е така голям!
А туй ми е душевното стопанство.
Аз никога не съм се чувствал сам, ...
НАПОЛОВИНА
Когато гонгът звънко възвести, че вече
съм зрял и пистата ми е преполовена,
и съм еднакво – и отчайващо! – далече
от старта вчера и от финиша пред мене, ...
ПРИЯТЕЛ
"Здравей приятелю. Добре дошъл отново".
"Добре заварил" - може би ще кажеш ти.
"Седни - мезето е готово.
Къде се губиш толкоз време? Разкажи! ...
С Ъ Д Б О В Н А С Р Е Щ А
Колективно творчество на
anelim 68 / Kadife / chergligan / Zinka
Седеше там, на ъгъла пред бара
отчайващо красив и твърде млад. ...
Неведоми са пътищата Божии...
След себе си оставяш светла диря!
Да помълчим. Венец да сложим.
Легендите - те просто не умират!
ЕДНА ЦИГУЛКА БЕЗУТЕШНО ПЛАЧЕ ...
Да можеше да пиша чернова,
преди да кажа всяка своя дума!
Тогава бих спестил на теб това,
което тежко тегне помежду ни.
Да бъде черновата чернозем, ...
Предполагам, забеляза вече, мила -
той не моли и прощава рядко...
Той залъгва те с целувките насила,
обича те, ала за кратко...
И когато "любов" го наричаш, ...
Светът се свършва до оградата.
Един идиот прегръща коте.
Извива се в ръцете му... и хапе.
Той му се усмихва и го гали.
Светът се свършва до оградата. ...
Не трябва гара, ни уречен час,
ни в две посоки влакове да тръгват.
Раздялата кълни в самите нас -
посятото от коренче измъква.
Отдавна утаена е кръвта ...
До твоята завивка ще посядам
и дълго, дълго - само ще те гледам,
как тръпнеш във съня си от прохлада,
потънала в мечтанията бледи.
И после леко, с топлата завивка ...
Аромат на рози, люляци и на жасмини,
събуждат в мене спомени,
отварят чекмеджета в паметта ми,
връщат ме в различни образи, роли, състояния.
Аз ли съм това дете от миналото? ...