Живея в прегръдка на вечната зима
и Ледени походи са белите дни.
Осъмнах излъган, с несбъднато минало.
Глада си запълвам с накъсани мисли.
По пътя ми няма стабилна опора, ...
Как искам, Боже мой, веднъж възкръснал,
да ни погледнеш някак безпристрастно.
Митът за Рая страшно ни е втръснал,
а в Ада сигурно е вече тясно.
И всеки грях, разбира се неволен, ...
Обличай се! Ще храним лебедите в парка!
Ще съм до езерото, в запустелия павилион.
Донесох чай с жасмин, откъснат преди малко.
За теб – бутилка хладен Совиньон.
Обличай се, сложи си розовия тишърт! ...
Красавице, не ме наричай луд,
нима е лудост да те искам силно?!
Със тебе бих живял дори в приют
или на място пусто и стерилно.
А може би това е болестта ...
На припек срещу слънцето или с обърнат към живота гръб,
държал се на каишката, изтъркала се до самия ръб
с един пирон, (забравил си годините, с прическа тип ръжда,
без формите за монокини, рисувани за сесия в дъжда),
до сянката изкудкудякала, или на спънат калдаръм, ...
В дълбокото на егото извиквам морските сирени.
В облаците сиви моля слънцето да се покаже,
а то мълчи и крие се навярно.
Обезумявам и разтърсвам студеното сърце.
Готова съм да моля за пощада. ...
Моряци сме ние, на кораба "Време"
безстрашно поели към нови земи.
Морето за нас е река до колене,
а бурята страшна - дъждец, що ръми.
Моряци сме смели и нямаме време ...
И само в тъмното було на нощта,
когато единствено Луната е свидетел,
аз чакам да видя лицето ти пак
и да потъна в очите ти като в обител.
И само в този кратък миг, ...
Когато любовта ми не разбира,
че краят е настъпил безвъзвратно
и своя път към теб тя пак намира,
и прави невъзможното реално...
Когато любовта ми е по-силна ...
Паднал геройски в борбата
в името на бъдещето и идеала,
охулен грубо от тълпата,
що дори със смъртта ти се е подиграла
и с мечтата, светлината и красотата, ...
Ръждясаха ти, рицарю, доспехите,
а верният ти спътник се пропи.
А крантата преживя пак утехата,
че сто години великанът спи.
Хей, воине, обувките ти, лачени, ...
Когато бях жена и още плачех,
обувките ми бяха от пера.
Където стъпвах, в малки неудачи,
след мен безспорно раснеха цветя.
Усмивката ми беше твърде млада, ...
Слънцето наднича вече зад баира.
Мъж с каскет измачкан комбито си спира.
Портата отваря, влиза смело в двора.
- Тук съм, бабо Койне! Ехоооо! Где сте хора?
Вежен изръмжава, зъби му показва. ...
Със рижи плитки, с луничава кожа,
посрещам лятото с фонтанни пръски.
Лениво време... Всичко е възможно.
По пясъка следите бягат дръзки.
Морето ми говори. И се смее. ...
Отново заплитаме цветове...
Залитаме ту вдясно, ту вляво.
Ей, мили хора, простете си –
да станат различните цялост!
Най-после „избраните” да разберат, ...
Останах сам сред лунните лъчи,
небето бе обвило мълчаливо -
звездите, блясъкът не им личи.
Зад облаците бяха ли щастливи?
Притварям си очите в тая нощ – ...
Живя ли, гълъбе, летя ли в здрача?
Или заспиваш в топлото гнездо?
Избираш слънцето. И сляп да паднеш.
И още миг до нейното крило.
Лети, не спирай, имаме минути. ...