Бях млада, бях романтичка,
залагах всичко на зара любов
бях лъгана, често оставах самичка
клоун в цирка наречен живот
Днес съм известна в бизнес средите ...
Свободна съм да правя лични жертви
от раждането чак до края на живота.
В оковите на вечния компромис
създавам връзките си с обществото.
Понякога усещам как летя, ...
Любовен глад подгони днес Поета
и спешно той приготви се за лов.
Ще трябва да се пусне пак из нета
и да отстреля някоя любов...
Във ловните доспехи се накипри, ...
Затегнатия възел, който пръстчетата
карат да стане лек като перце,
счупеното зъбче, фалшивото злато,
колебливата усмивка, която грейва от далеч;
И колкото понякога да ни е трудно, ...
По спиралата на времето вървя,
за да запазя най-светлото в дните си,
любов, мечти и красота да превърнат
живота ми в една неземна приказка.
И ето по-звездни пътеки вървя ...
Не знам дали си млада и красива
с очи-небе или на плачеща сърна,
дали светица слязла от небето
или потънала в грехове жена...
Обичай го когато уморен е ...
Бдиш над мен безмълвно,
опазваш ме от грешките, от злото.
Но утрин дойде ли, напускаш ме за дълго,
оставам си съвсем сама, излегнала се на леглото
С мътни видения и спомени за теб ...
На Емо
Като грозна опашка тъгата си влача,
непокварена никак от думи добри
и напразно те търся под лунни клепачи,
ти си в мен... и не си си отивал дори! ...
Строя пясъчен замък пред портите на сърцето ти,
а там често има бури, цунамита, вълни...
Понякога ме изненадваш със слънчеви лъчи,
пясъкът изсъхва, вятърът крепостта ми руши.
Строя го пак и се катеря, ...
Споделих усмивката си с вятъра...
Споделих мечтите си със теб!
Споделих надеждите си чисти.
Споделих ги.. Истински със теб.
А тъгата днес усмивката ми секва... ...
Ти си моята топла постеля във зъзнеща нощ,
над която самотна звезда любопитно наднича
зад стъклото. И вижда – този мъж ме обича.
Тишината е нужна. До изгрев дълбока. До кост.
Ти си чай от липа, в който лъч светлина се оглежда. ...
Отвъд ненужните неща, които сме си насъбрали,
съвсем на края на снега, между зеленото и бялото,
докато си изтърсвам шала от навалялата го снежност,
а ти нагазваш в пролетта с така познатата небрежност,
съвсем на края на деня или на другият в началото, ...
Като метро прелитат пред мен...
прозорците светли на дните ми.
На перона чакам зашеметен.
Черта бяла зачертава очите ми
и потъва в онзи черен тунел... ...
В затворник се превърнах аз.
И времето се влачи толкоз бавно,
тягостно, горчиво, изпълнено с тъга,
но твоят нежен образ в моята глава
превръща и болката, и цялата таз мъка, ...
Колко удобно е да сме практични;
да сме премерено чувствени, тактични;
да си носим готови маски за всякакво настроение,
дори смехът ни вече е заучено положение.
Да сме любезни, но не съпричастни. ...
Аз дадох всичко мое, жалка блуднице,
доверие, приятелство, подкрепа,
не знам дали разбираш и осмисляш тези думи,
за жалост не за теб създадени а за ... човека.
А ти какъв човек си.... и досега не мога да осмисля, ...