Усмихната ще пиша, ще живея,
ще дишам, ще танцувам, ще творя.
Красиви думи в песни ще изпея,
горчилките в сълза ще изболя.
На черни мисли пак любов ще пращам, ...
В гърлото ми буря вилнее,
а думите ми сякаш са от скреж...
Така, да ги чуеш отново желая...
Да съм повече от "просто копнеж"...
Отварям уста и политат снежинки, ...
Нова луничка днес ме събуди,
смешно изгряла на мойто лице...
облачна, зимата просто се чуди -
слънцецелувка откъде ли си взе...
Всъщност е просто, зимо студена - ...
Ние сега сме две различни планети -
ти обикаляш своето слънце,
аз пък въртя се по моята ос,
невъзможна е срещата с тебе,
а любовта - риторичен въпрос. ...
Запитвал ли си се защо е с теб? Едва ли...
Тя само значи, че над тебе грее слънце.
Тя само значи, че си още вертикален
и още под нозете стенат пътища...
Тя само значи неотлъчна вярност, ...
Живота се връща - изгубена гара в мъглата
и с неизвестност величествен пак те посреща,
миг само - ето лицето познато,
ето я болката нежна, с която ти стиска ръцете.
Нека сега да забравиш обидите стари, ...
Страхливец
Страхливците навсякъде се срещат, особено когато става дума за любов.
Страхливият ще се крие от света и за нищо той не ще е готов.
Един път се среща любовта, красива, нежна и изпепелена,
ще трябва да поемеш смелостта, с надежда, усмивка и доброта. ...
Отново в мрак светът заспива уморен.
Заспиват грижите - сълзи отронени.
Отива си и този ден...
Отекват в тишината само спомени...
Стоя сама и чакам изгрева. ...
Ти чуваш ли как падат пак звезди,
родени от огромната вселена,
те стрелват се и носят куп мечти,
отронени като въздишки мигновени.
И взират се в безкрая хиляди очи, ...
Замисли се дали си това, за което мечтаеш?
Отърси се за малко от тази забързаност сложна.
Изплакни от очите си филма, във който играеш.
Поеми по посока на тази противоположна.
Наклади после огън в най-тихия бряг на душата си. ...
Не съжалявам за отминалото време,
макар че сипе във косите ми снега.
Не може младостта ми то да вземе -
минавал съм под слънчева дъга.
А преживях разтърсващи любови ...
Аз мога само силно да обичам!
Аз мога само силно да обичам
без страх, съмнения, без суета.
Като целебен ручей ще се стичам
през раните на твоята душа. ...
Сега съм страшно уморена,
от фалш, лъжи и мъка.
От днес преставам да се губя нощем.
От днес преставам да се правя,че ми пука.
Тръгни си, моля ти се, отречи ме! ...
"Жени варят ракия на казана
с надежда някой ден да бъдат чути..."
Галена Воротинцева
Тук всеки мъж пристъпва като в храм!
С тържественост, достойна за парад, ...
Любовта идва, тя не пита.
Неканена, грешна в живота ни се вплита.
Любов стара, настояща…
Болката изгаря ни, безстрашна.
Лъжи, капани, мрежи и игли, ...
Възкресение
Как искам пред тебе да впусна внезапно
този луд огън на дълго сдържана клада!
В очите ти светли с пожар безвъзвратно
да разкрия душата си гаснеща, млада. ...
Всички красиви думи са малко
да опиша какво за мен си ти...
И повярвай ми, чувствам се жалко,
когато не виждам през твойте очи...
Цялата красота в света ще бледнее... ...
Обичам Живота – този филм непонятен:
веднъж е комедия, друг път блудкава драма;
и главен герой съм, и персона нон грата,
ту човек на Закона, ту рицар без дама...
А ролите стават от сложни по-сложни ...
Бъди надежда и опора за изпадналия във беда.
Бъди луна на небосвода за злощастната съдба.
Бъди човека снежен, радващ малките деца.
Бъди пожарът нежен, топлещ ледени сърца.
Бъди усмивка лъчезарна, която гони всяко зло. ...
Слушай, мила! Спри се! Искам да поседнеш.
Старата - отиде. Новата пристигна!
Всичко се повтаря. Както да погледнеш -
всичко си отива, новото ни стигна.
Нека да сме живи! Нека да сме здрави! ...
Косите ù са тъмен необят.
Усмивката ù мъжки лед разтапя.
Целуне ли ме - ставам вечно млад.
Сънувам как понякога ме хапе...
Крилете ми разперва с поглед тих. ...
Ще бъдеш ли себе си - и дали егото си ще нахраниш?
Или ще усмириш нещата вътре във теб?
Ще се превърнеш ли в устрем, и във върховна промяна?
Или ще останеш суха и спечена степ?
Към Бог ли ще тръгнеш - сред безкрайни простори? ...
Ти казваш, Времето не е виновно...
Аз казвам – да, виновно е и още как!
Защо мълча, когато правех мойте грешки?
И тичах като луда през лозята
да стигна нечий хоризонт... не моя... ...
Виждам в очите си езеро мъка,
бушува, прелива и бясно се смее.
Изтича капка по капка по всяка стена.
Нещастна съм, като планета без своята луна.
Умирам през ден, изяждана бавно, ...
Плати за всичката омраза с обич!
За всеки лед разравя пак жарта,
успява вечно да запали огън
и да суши прогизнали крила!
Изпива всяка болка тя до дъно - ...
Мечтите не свършват след детските дни.
В уханната пролет красиви ги има.
Сред пъстрата зрялост се сбъдват дори.
И колко са истински в нашата зима.
Стареем безспорно. По всичко личи. ...