Poetry by contemporary authors
Сиромашки въжделения 🇧🇬
Само да се бях родила мечка,
без значение с какъв кожух на цвят,
нямаше да знам какво е зима:
с вятър, с дъжд и студ, със сняг. ...
Без капка мъст 🇧🇬
А не беше непосилен кръст. Просто онзи недочакан залез.
Преструвах се, че ти си тук. И губих те дори измамно.
Но споменът нима е лют? И люти ли са всички рани?
Докоснах те едва насън. Сънувах твоята лъжовна близост. ...
Сън 🇧🇬
О, страннико,
на белия си кон пристигаш ти
и стискаш в пръсти моите мечти.
Моля те, ти шепите си разтвори ...
Димът на септември 🇧🇬
Да пламне септември.
Калта да пробуди
чедата си черни.
Да вдиша асфалтът ...
Любовно изразена 🇧🇬
Да ме вземеш нежно в твоите ръце,
косите лекичко да ми погалиш…
Очите ми да срещнат твоите очи
и само с поглед ти да ме разпалиш! ...
Ситуация II 🇧🇬
„На 50 ли?”, засмях се.
„Зле е с очите, но няма вина...”
мислех си и двоумях се...
Все ми се искаше някак си... (Да, ...
Хайку 🇧🇬
тя е разтревожена
капят листата
..........................................
Беседка празна ...
Проклятие 🇧🇬
усещам как раздира вътре в мен.
Болката добре познавам аз, като понятие,
над сърцето ми виси проклятие.
При вида на блясъка в очите, ...
Аз съм вече мъж 🇧🇬
страдам, както кървя.
В страстта на нашата връзка
дъхът ти бе въздухът, който дишах. В спомените на нашите снимки -
ти си прекрасна, мечтана жена. ...
* * * 🇧🇬
Да се радваш на изгрева и на залеза.
Да усещаш вятъра в косите си.
Да се надяваш, да желаеш. Да мечтаеш.
Да се раздаваш до последното късче. ...
I Kill
It is a time, when you hide, lacked of the light – when I kill…
It is a time, when you cannot step up - to see through…
But No, I’ve gotta go deeper, gotta find the cure –
In search for adventure, searching for you! ...
Самотна птица над морето... 🇧🇬
Самотна птица над морето
размахва дързостни крила...
Къде отиваш птицо клета,
объркана, насам ела... ...
Как събира зърна и расте... 🇧🇬
затова и се взирам с нескрита надежда във лунната пита.
На балкона,смълчан, без излишната моя словесна наконтеност,
поумнял и заслушан в спокойния тих диалог на щурците.
А заспива градът, само кучета тъжно и хорово някъде вият, ...
Клепоуха орис 🇧🇬
Усмивката- защитната ми броня,
премигва кротко в есента.
Аз само с нея плаша коня
на всеки рицар, не познаващ верността. ...
Смирение 🇧🇬
за безсмъртните бели души
прекрачили Рая, пречистени
от вселенските божи искри.
Да сведеме глави към нозете, ...