Нощта предрича нашето спасение...
улавяме мечти в зениците си отпуснати...
навреме тръгвам, навреме казвам
своите признания... нощта гадае
моите заклинания. И аз се питам само ...
Не се сърди, любима! (или монолог на изловения съпруг)
🇧🇬
О, моля ти се, скъпа, без фасони!
Не се сърди! Какво се разбесня?
Почакай да си вдигна панталона
и всичко начаса ще обясня!
Какво, че секретарката е гола!? ...
И за двама ни луната е една и съща.
Еднакво е и нощното небе.
Когато я погледнеш, те прегръщам.
И се надявам искрено да си добре...
Изпращам ти и мислите си даже. ...
Как искам пак да те обичам,
в очите ми ликът ти да е скрит
и истински да ти се вричам,
да няма лек за сладостта открит...
Как искам устните ти да целувам ...
Ти? Меня не любишь?... Но защо ли?...
Вече май на друг език говориш...
Не копнееш пак да те докосна...
И не щеш да си ми... Лове-роза...
Чуруликаше ми - че си жадна... ...
В самия крайчец на площад „Славейков”,
приседнал на една самотна пейка
току до шумната трамвайна спирка,
поет продава свойта стихосбирка.
На ъгъла на градската гълчава ...
Родино!
Обичам те, макар нещастна и оголена,
с несбъднати надежди – въжделения!
Обичам те, дори да си до кост оглождена
със всичките възходи и падения! ...
Ухаех на рози! Ти дори не отчете,
че под новата риза бях гола...
С онзи поглед замислен, отнесен,
бегло хвърлен, омайно отровен!
Колко бързо минават годините, ...
И водата стана по-красива, даже цветът на въздуха се смени.
Не можеше ли ний да го усетим и видим и по-преди?
Бях до океана-но не видях океана.
Нещо не ми разреши.
Но Нещото вече се смили. ...
... А мислех, че си вече отболял.
И всички мои сетива заспаха.
Но кой ли дявол беше завидял,
че път ти даде покрай мойта стряха?
Потръпнах. И земята покрай мен ...
Щипка сол вместо отговор ще ти пратя.
Хей така! В празен плик за писмо.
За своята мъка така ще разкажа
вместо в стих, писан с кръв и перо.
Здраво място, а тежки рани си правим. ...
Свивам в кок разпилени от есенен вятър коси,
а бодливите кестени ползвам за шнола,
изпращам с тъга и последните златни лъчи,
приседнала леко на пейката стара на двора.
Вятърът дърпа на слънчево зайче уши, ...
... в бутилка скрих и таз година,
по вълните я отпратих надалече.
Там, дълбоко под коралите, е скрина,
в която лудостта ми с времето изтече.
А спомените ги оставих като сувенир. ...
Не останаха думи неизказани -
всичко знаеш за мен.
Останаха само малко чувства непоказани.
Но и те ще излязат някой ден.
Тишината бавно се пропуква - ...
Тръгна си, а не разбрах защо,
тръгна си без видима причина.
Разочрован си? Но от какво?
Ти без да искаш цялата ме срина!
Любовта ми... май не ти допада – ...
Искам последно сбогом да ти кажа,
но спомен връщат се един подир друг.
Не мога аз от теб да се откажа,
накъдето и да погледна, ти все си тук.
Накъде ти си замина, ...
За теб, съкровище, на всичко съм готов.
Мога да бъда и успешен екзорсист.
Бясът се гърчи пред вечната ни любов,
дошла от живота върху белия лист.
Ти знаеш, моя безценна, какво искам. ...
Угасна слънцето, звездите изтляха,
всичко превърна се в мрак.
А хората и така не разбраха,
и всичко повтаря се пак.
Нежният бриз в ураган прероди се, ...
Прилегнал си кротко в тъмната нощ
и не усещаш моята близост,
а звездите изплитат небесния кош,
с целувки от мен те приспиват.
Аз се вплитам в сърцето от скреж, ...
ДОГОВОР С НЕБЕТО
Не спирам с вощеница пред олтара ти
в иконописния сумрак на храма –
разминахме се някъде със вярата
и предполагам просто, че те няма. ...
(за обичта към Майката)
Люта зима. Страховита. Леден вятър свири из степта.
Кършат клони, вайкат се дървета. Засрамени в голота.
Нейде там, високо във небето, осветява скръбната луна.
Из гората заледена бягат сиви сенки. А пред тях сърна... ...
Забравих да пиша, защото те чаках,
но ти и да искаш, едва ли ще можеш
да видиш, че гордата в мене не плаче,
а в рими споделя какво я тревожи.
Да чуеш страха и в усмихнати думи, ...