Poetry by contemporary authors
Чакаш ли 🇧🇬
решаваш, че може да се случи.
Забрави! Всеки, който го чака -
невидим застанал е във мрака.
Това е място за твоите сълзи, ...
Сълза 🇧🇬
нежност мечтана,
време поискано,
как наричаше миговете,
които бленувахме, ...
Несправедливост 🇧🇬
всичко в мен разтресе,
рухнах изведнъж
от болката и стреса.
Сега съм жив труп - ...
Време ми е 🇧🇬
Да послушам малко тишина.
Делникът ми с паяжина ребуси
омотал е всички сетива.
Време ми е в себе си да вляза. ...
Земна обич пресвята 🇧🇬
вместо лента от креп
пак ще носи вселенски
ореол от звезди!
Не, светът не е свършил– ...
Нов свят 🇧🇬
Промяна в съзнанието, желание за добрини.
Сърце чисто и мъдро, дълбоко съзнало,
че в този свят вече няма място за злини!
Вяра 🇧🇬
Не оставай смълчана и глуха.
Нося тежка надежа, но тя
май е безплодна и суха.
Още диша в ключалката сън, ...
Тази музика 🇧🇬
ще си спомняш за мене с тъга,
ще те притискат спомени събудени,
ще нахлува в Душата ти празнота.
Ще се почувстваш изгубен и остарял, ...
Търся ласката ти... 🇧🇬
беляза с пръсти входната врата,
наметна се на тъмното с воала
и потъна в диплите на нощта...
Притворила очите уморени, ...
В този дъжд... 🇧🇬
Как напевно вали -
и размива грима по лицето на мрака.
Дълго, дълго бе суша.
Праведни сме били, ...
Легенда за реката 🇧🇬
кресливо някой стряскаше: Пали!
Горките, не разбираха, че страдат
и огънят, щом - с пурпурен език,
погълне ги, с неистова наслада, ...
Възкресението 🇧🇬
Душа в грях - трева за орисия.
Без въздух, без усмивки или падащи листа.
Жалки въздишки на сиротната душа.
Стиховете са една заемка, ...
Върба 🇧🇬
Върба поникна в храсталака
без свои сродни в пустошта,
с тъга поглеждала в полята -
там расли сродни по душа. ...
Бъдещето с мъдрост да напишем 🇧🇬
На 3 юли 2008 г. София се разлюля
от взривовете на запалени боеприпаси.
Небето се събуждаше за изгрев,
събрало своя страх в една въздишка, ...
Защото поетът е с нежна душа 🇧🇬
на отишлите си рано поети:
Петя Дубарова
Пеньо Пенев
Димчо Дебелянов ...