Красиви, но във плен на нарцисизма,
сами стоят, макар че са съседи --
нима си виждал обич в слънчогледи?
Уви, и между нас така е схизма
и чувствата ни -- сенки смъртно бледи, ...
Колко пъти правя опит да те изтръгна
от сърцето си, Любов, колко пъти...
Да те завържа със синджир за хиляда години
и да те хвърля в най-черната бездна.
Да те изтрия от лицето на земята ...
Проклето да си, време, полудяло непокорно!
Забързано за някъде побъркано вървиш
и всичко тук след теб остава някак непросторно...
Почакай малко, знаеш ли защо така летиш?!
Със себе си отнасяш ти и спомени и радост, ...
Защо съдбата с мен се подигра?
Обичам най-много нея на Земята.
Тя бе за мен приятелка и майка,
която не бих заменила за нищо на света.
Минаха година, минаха и две, ...
В сивота, самота съм облечена, пея...
А Вселената сънува ме в сива премяна.
От безпомощност, страх аз линея,
а тя тържестува над моята зееща рана.
Тя - която съм аз, и която е мен. ...
Раждясалата клетка обгражда ни изцяло.
Жужащата лампа примигна предсмъртно,
преди още да е пламъчето в очите изтляло,
в килията тясна тъмни образи се реят безплътно.
Не ще ни една-еднична дума с нас да обели ...
Блажени са ми дните когато те забравям
блажени са ми дните когато не се сещам
за болката коварна която пазя в мен
изпълва тя сърцето душата и ума ми
убивайки ме бавно спохожда и сънят ми ...
Задачата ми днес е да продишам,
да се събудя някак без гласа ти.
И да забравя тъжно думата "обичам"
и нощите, в които тихо стъпваш
в душата ми - прилична на глухарче. ...
Блестят във очите ми пътища снежни.
Дебнат капани. На лов за мечти...
Търся следи от целувките нежни -
капки любов от предишните дни.
Всички понятия бягат от спомена. ...
Аз съм пълната порочност!
Кадя в леглото си до късно вечер,
всекидневно храня се нездравословно,
дори и чисти мисли нямам вече.
Порочна, искрено порочна съм. ...
Един пилот, един герой! (Посветено на Димитър Списаревски)
🇧🇬
След поредните бомбардировки
София се запознава с Ада.
Горе, над всички наши установки,
той решава да прекрачи прага.
Нападателите наши многобройни ...
Моята поезия е за младите,
за нашето развалено поколение,
не за вас, които бяхте по площадите
и се борехте за някакво освобождение.
За тия, които са като мен, ...
Мечтите на едно дете
В миналото всяка нощ се връщам,
в бездънна яма търся светлина
и всеки миг отчаяно се пак превръщам
в изгубена в пространството душа... ...
В една невероятна зимна вечер
Румяна срещна Валентин в метрото.
Той бе неповторимо шик облечен,
висок и строен, и до болка "готин".
Усмивката му бе по детски топла ...
Понякога се чудя как да те погледна право във очите
и смело да потъна в твоя огнен водопад,
без страх да следвам пътя на вълните,
да те помилвам, както блясъкът - смарагд...
Аз искам ти да ме съзреш - там, нейде сред тълпата, ...