И дадоха ти тяло, за да отгледаш дух.
Но не да се удавиш във съблазни.
А ролята на – ням, нечул и глух -
във някои моменти май те радва?
Духът какво е? – питаш неразбрал. ...
Целувките ти запечатани са още в мен,
смехът ти държи мислите ми здраво в плен,
още виждам онези две очи като звезди,
още усещам направените ми в сърцето бразди.
Нямам сили вече дори да плача аз, ...
Часовникът въртеше без откат.
И нижеше минути по стрелките.
А вън светът бе само полумрак...
В снега топяха се следите...
Часовникът въртеше този час. ...
Години тежки, задушни и някак самотни с теб преживях.
Дни мрачни, коварни и някак злокобни, заради теб изтърпях.
Мигове - приказно щастливи, но някак... мигновено и ти с тях излетя.
И разкъсвах се, а след туй отново се зашивах,
и душата кърпех си, и отчаяна заспивах... ...
Как липсваш ми, да знаеш, че ми липсваш
убиващо, отричащо и някак си крещящо...
в душата ми със пръст сърцето си изписваш,
а тука тишината отминава ме шептящо...
На спомени отдавам се сама във тъмнината, ...
Прорязваща тишина и заслепяваща тъмнина,
бледо момиче и красива снага,
наведена и излъчваща самота и тъга.
Заглушено тик-такане от старинен часовник
и изведнъж, дрезгав шепнещ глас, ...
Накара ме да вярвам, че те има,
а също, че очите ти са сини.
И всеки ред, от теб написан,
от разума ми с всяка дума взима.
Накара ме да вярвам, че има слънце ...
Какво си мислеше, докато казвах ти ''Обичам те''.
Какво си мислеше, докато пишеше ''Обичам те''.
Върви сега, назад не се обръщай,
със закъснели думи при мен не се връщай.
Ти избра да сме така, ...
ЦЕЛУНИ МЕ
Боже, как вали, продъни се небето,
белоснежен запиля ни февруарски сняг,
тук при нас е топло и в безвремието
с теб се чувствам като на карибски бряг. ...
В съня ми ме посреща тази стара мелница.
Последната… на сушата…
Самотна и красива в своята обреченост.
До болка бутафорна… и ненужна.
В съня ми със стихиите флиртува, ...
Всяка секунда без теб е агония.
Минутите минават бавно в полифония.
Всяка усмивка като светъл лъч ме озарява,
всяка прегръдка в спомените ми завинаги остава.
Всеки път, когато те видя, ...
Душа, безропотно затворена в килия,
сърце, туптящо с чужд живот,
съдба, горяща в огнена стихия
на орис мрачна и порок.
Светлик не трепва в поглед без отрада, ...
Живееш в мен, все още, като въглен,
разгарян от среднощните кошмари.
След мен вървиш. А искаш ли да бъдем?
Да, бяхме! Слепи идеали...
И аз пълзя, проправям си пътеки, ...
На кръв и на терор ухае термидор.
В Париж вилнее чума, разбита е Вандея.
Нима ще ни убият? Нелепо е! Позор!
А Вие, обич моя, магия сте, Медея!
И гибелта на краля забравена почти е, ...
Проблеми, проблеми... – пред теб и пред мене
стоят все така нерешени...
Кой днес ще посочи, без много да мисли,
Проблема на нашето време?!
Задъхани, шумни, пред нова дилема, ...