Poetry by contemporary authors
... 🇧🇬
толкоз много болка,
толкоз много самота...
Как да затвориш онази врата,
когато ключа го няма? ...
23-ти Декември 🇧🇬
ние погребахме седем тела!
Седем нетупкащи вече сърца!
Това бяха - нашите мили деца!
Каква ще е тази Коледа сега? ...
Прости 🇧🇬
за последната сълза, изплакана там,
на рамото ти с виолетова въздишка,
за небосвода ни, хванат в капан.
За вълшебните мигове на блаженство, ...
Мъжът, който реже бодлите на розите 🇧🇬
докосва с език остриетата.
Разказва легенди на ножа си.
Украсява с кръвта си паветата.
След него цъфтят куп измислици ...
Череши 🇧🇬
във твоята къща
да дойда,
обувките прашни
на прага ти ...
Дама 🇧🇬
докато те чакам да се появиш,
на бюрдора,
на паважа ми, където винаги играя дама със децата от квартала,
и на криеница, само в събота, обаче, ...
Живи въглени 🇧🇬
Пепел с ръцете се не рови!
Въглените живи са в нея!
С ревност душата си недей трови,
учудено не питай защо беснея! ...
Някак си 🇧🇬
И своето пътуване нататък
по вятъра изпратих.
Разсипах огнена жарава
под краката си... ...
* * * 🇧🇬
Така ми се иска
да си открадна още моменти от там!
Така ми се иска,
но дали ще замина, не знам! ...
Лирическо откровение 🇧🇬
и става все по-силна всеки ден.
Нуждая се от теб сега,
да ти покажа красотата на света.
Без думи, без обещания, ...