И след теб оцелях. Под могилите, гърбаво-схлупени.
Даже свещ не запалих насред опустелия храм.
Десет мълнии раждаха злàто и ваеха купола
от взривени слънца. Насред билото, някъде там....
Не видях. Виждах минало само и котви завързани. ...
* * *
Адам стоял и питал в нощта:
- Боже, какво е това... Демокрация?
Тогава Бог дошъл и му довел Ева и казал:
- Ето сега имаш възможност да си избереш САМ жена! ...
Пак е с тебе тази вечер тя...
ще те има вместо мен,
но и моята сянка е с вас, за беда,
вчера, днес и всеки следващ ден...
Зидове ще мина да те имам! ...
Нарисувайте ми приказното лято
и устните порочни на греха,
и червея, от ябълка излязъл,
вкусил сам на пролетта вкуса.
Нарисувайте ми чудни водопади ...
"Прибра си сянката... време му беше" - vesi-lina (Веска Алексиева)
Прибра ли му сянката? Време му беше.
Не прощаваше той, има кой да прощава.
Назлоби се сърцето му в твоите шепи,
тясна беше му всяка... по мяра я вдява. ...
Когато лети времето
и някак странно идва миг,
в който осъзнаваш, че невъзможно е
нещата да промениш с един вик.
Гласът ти отеква, по стените се блъска. ...
Очите ми са черни като перли.
Душата ми е бяла като сняг.
От обич мога вечно да треперя...
На враговете не отвръщам с бяг...
Сърцето като месечина свети... ...
По зажаднелия пулс на дъха ти
се излях ненаситна и огнена.
Избуяла от обич, пожари посях.
Напоих ли душата ти жадна?
Късах дъх от плътта си за теб. ...
Сбогувах се със времето разделно.
Отдавна стъпвам твърдо по земята.
Дали мечтая? Да. Но знам "вълшебно" -
не е дори от приказката... за ламята.
Килимчета летящи знам, че няма. ...
Просто се усмихнете:):):)
Вчера някакъв тип ме хареса
и се опита да опипа моята душа.
Попитах го: "да ви приличам на мутреса
или на някаква лека жена"? ...
Колко много те викаше… вятърът.
Май остана без дъх… призори.
Май повяхна небето. И плачеха
милиони звезди изведнъж.
Бяха в шепите. Бяха… Ех, някога ...
Здравейте! Днес съм на остатъци.
Един след други днеска ви броя.
От пръстите ви търся отпечатъци,
в предишните ви пламъци горя.
Сега опитвам да си спомня ...
Залязва слънцето във своя ход!
Движи се по пътя си небесен, утопичен!
Огрява океана в простор широк,
който днес е толкова различен.
Край брега самотен, оцветен във жълто, ...
Нощта без теб
През нощта гледах луната и звездите
и мислите ми бяха свързани с теб.
Като падащи звезди проронвах сълзите
и осъзнах как съм много хлътнала по теб. ...
Заглавието порива събуди,
на автор непознат се доверих.
И всеки ред, от предния по-чуден,
безредието в мен превръщаше във стих.
Чета и препрочитам, ...
Има пещери, които нощем светят,
но в тъмното се лута - денем моето сърце,
и след като душата през изгрева залезе,
витражът ще е цветен, очите ми - и те.
Защото бледа сянка сега аз бях на онзи, ...
Колко е тънък пределът в изкуството,
как стъпваш по тънкия лед...
Не гледай надолу, главата - високо със гордост
и следвай пътя си с чест.
Какво би дал художник, ...
Всичко ти дадох, избягах от рая,
душата си продадох, без да зная.
Всеки миг като вечност минава,
усмивката в сълза преминава.
Сърцето студено, престана да бие, ...
Не знам откъде да започна. А имам да кажа толкова много...
Сега как ми липсва изражението ти строго.
Как се усмихваш, как ме гледаше дяволито...
Беше буйна като река, излязла от свойто корито.
Не е изминал и ден, без за теб да се сетя. ...