Poetry by contemporary authors
Надари ме... 🇧🇬
с ум и разум до сетния ден,
да разбирам завета Христов
и душите вървящи до мен.
Да обичам живота-река… ...
Доказване 🇧🇬
че още си жена,
че още знаеш да обичаш...
Какво да ти доказвам? -чудя се!
Ако не виждаш сам, че съм жена - ...
Приемане 🇧🇬
приемам тъмните си дни.
Приемам всички неуверени походки,
които през годините смених.
Приемам Аз от дясно, ...
Огнена китара 🇧🇬
Честит празник!
Вечер. Огнена китара
свири с твоята душа.
Сякаш струните ги няма - ...
А бях жена 🇧🇬
Примамващ ме с омайна светлина
За мене само този миг е вечен
Прашинка станах в самота.
Докоснах огънят в очите ...
Звезден надпис 🇧🇬
все търся правотата на деня.
Очите големеят в светлината
да видят мойта мъничка страна.
Умората, клепачите натиска. ...
Възклицание в междугалактическото пространство 🇧🇬
и се прибираш изтощен, докато вън страхът подухва.
Когато нямаш за какво глава отново да изправиш
и сякаш всичко е тегло, с което ти не ще се справиш,
тогава знай, че има път и някой, който те обича. ...
Лятна нощ 🇧🇬
минутите – смокини зреят,
звездите стих среднощен пишат,
морето в тъмното се смее,
вълните с ритъма сърдечен ...
Ти 🇧🇬
в него се криеше ти.
Плачеше като малко дете,
а аз триех твойте сълзи.
Къде беше ти, ...
Къде беше ти 🇧🇬
в него се криеше ти.
Плачеше като малко дете,
а аз триех твойте сълзи
Къде беше ти, ...
Откровено в огледалото 🇧🇬
Всяка бръчка – от добро или зло.
Душата ми с хастара обръщаш нагоре.
Ти си всевиждащо, трето око!
Истината никога не спестяваш. ...
Вятър 🇧🇬
От теб...
Този, който
извърна мълчалив
поглед ...
Съчки за огрев 🇧🇬
Винаги в тон и с усмивка за всеки.
Вътре изгаряш. Не викаш пожарна.
Страж си на своята жежка леярна.
Слушаш с очите, с гърба наблюдаваш. ...
Възклицание в междугалактическото пространство 🇧🇬
и се прибираш изтощен, докато вън страхът подухва.
Когато нямаш за какво глава отново да изправиш
и сякаш всичко е тегло, с което ти не ще се справиш,
тогава знай, че има път и някой, който те обича. ...
Шепти, шепти, шепти, шепти, не спирай 🇧🇬
Нима са още за целувки жадни?
Ако затворят се - в потайните мечти
със сън ще утолят душите гладни.
Ръцете ни са нежното въже, ...
Какво си мислиш 🇧🇬
Какво ли мислиш си за мене
и как разбираш любовта?
Дали достойна съм за тебе,
или съм грешната жена? ...
Помня 🇧🇬
които ме убиват и дори понякога тръпки ме побиват.
Например, вкусът от тежката ти цигара, примесен с ментовия ти дъх.
Сладникавият ти парфюм, който усещам на километри от теб.
Тънката ти талия и белите ти крака, изпълнени със синини- големи и не толкова големи. ...
Мисли 🇧🇬
До брега на нищото
И гледахме звездите с невиждащи очи - остарели от времето, което ни заобикаляше.
Ръцете на нощта прегръщаха телата ни - отслабнали от мъките, които ни изяждаха.
Щурци запяха тъжната си песен подканени от жълтата луна, огряваща морето на забравата. ...