/на моята внучка, която скоро ще стане на пет годинки/
Мое малко момиче, мое внуче добро,
скоро ставаш на пет, та подострих перо,
да напиша отново от онези слова,
които покълват във любящи сърца. ...
Два дни на село камбаната би...
Свиха се клетите старци до печките:
- Как не забравя в студа да брои
кой е наред да върви по пътечката?!
Едни викат: - Мъж е! - Не е, на жена! - ...
И като всяка крехка красота
нетраен е снегът. Примамливо блещука.
Затрупва с белотата си света
Да ни пречисти ... затова е тука.
Замислено вали. Припада здрач . ...
Нейде сред океанските широти
плава приказен кораб - мечта.
Бягат пред него сребристи вълни,
нощем пътя му сочи звезда...
А на борда величествен, горд, ...
Болка живота ми счупи с вика си
на тъмни парченца обсидиан.
Във всяко късче виждах лика си,
като призрак злобно засмян.
В миг магията черна ме грабна ...
Ти дойде във моя свят, любов и нежност да му покажеш.
Сякаш беше вчера, когато твоите очи красиви аз съзрях.
Бях изгубен дълго време, не знаех даже за какво съм жив.
Сега научих се какво е да прощавам и цялата любов на теб ще дам.
Всичко за което съм мечтал, ...
Сутринта започва с изкушение-
да се гръмна ли или да скоча от балкона.
Ама все си мисля, че не е решение
да си тегля два патрона.
Ще ставам, то се е видяло. ...
Познах те, с очите на моята душа
и себе си чрез тебе преоткрих,
тихо и безшумно се прегърнахме -
любов във себе си открих!
Отвори не подозиран извор, ...
Вълкът е смъртоносно наранен.
Луната не пожали любовта му.
Не ще дочака утрешния ден.
(На късни обичи и кучета не вярват.)
Тя всяка нощ му светеше по пътя ...
Тихо! Любов е! И трябва да бъде мълчана!
Аз я затворих в една тишина тънкостенна.
Утро е. Топло е. Бяло е. Само за двама.
Слънцето как се съблича пред теб! И пред мене.
Става красиво. И светло. ...
ТЯ: Аз грешница съм, отче! Съгреших!
И този грях, повторила го бих!
СВЕЩЕНИКЪТ:Но, дъще моя, как така? Недей!
На дявола да вярваш ти, не смей!
ТЯ: Но този дявол, отче, е неканен ...
Победа на песните – (Ibrahim Osmanbašić, B. i H.)
🌐
ПОБЕДА НА ПЕСНИТЕ
(превод от босненски)
Пътят на песните няма светлини,
не знам как да спра на него,
с удоволствие да чуя скърцането на краката си, ...
Дядо какво ли би казал за случката?
Скоро не е посещавал той внука си.
Знам преди седмица, че се прибраха
двамата с Мери. На бани ли бяха
или на някаква хижа във Рила. ...
Здравей, незабравимо мое мече,
ще бъда ли пак герой в твоя свят,
приказка с безброй несполуки,
но свят, в който липсват немилости.
Детски спомен мил, оставен на тавана, ...
Танцуват мислите ни в синьото на здрача,
рисуват йероглифи и мълчат,
а в тишината им, нощта отново плаче,
от тайните сълзите и болят.
Но танцът е омаен и не спира, ...
Облякох пижамата с цвят резеда –
прозрачно жарсе от коприна, с дантели.
Дали си я спомняш?... Отвръщаш ми: „Да.”
Признавам си – пазех я само за тебе!
О, толкова лесно се свличаше тя, ...
("Ноч, улица, фонарь, аптека...")
Престъпност, кризи, вот просрочен –
все тоз убийствен маскарад,
с въртеж безсмислен в кръг порочен
и без надежда за обрат. ...
Лунапаркът агонизира.
Не се завърта огромното виенско колело.
И бляскавите светлини ги няма.
Оглеждам се в счупено стъкло.
Заключен е смехът ми в залата за ужаси. ...
Накрай света, там където морските вълни намират тих покой,
там, където вятърът дори забравя изморен за своя вой,
Там, където Слънцето голямо блести без топлите лъчи,
Там се бе изправил, чакащ края на славните си дни..
Вперил поглед в океана за миг пак прекоси Сан Бернар, Кайро и Москва ...
Днес някак момчето е кротко и тъжно –
искрица игрива в очите не свети.
Подава му братчето топката: Дръж! Но,
поглежда го баткото с болка в сърцето.
Иванчо е малък, дори не разбира, ...
Студено е, ръцете ми треперят...
Не ме предпазва тънкият чаршаф,
но по-възможно бе да ме намерят,
ако се скриех в някой празен шкаф.
Балконът е високо. Три етажа. ...
Узрели нощи в дланите ми спят.
И тръгвам. Бързам да догоня,
останали парчета от изгубен свят…
Сглобявам пъзел. Изковавам броня.
Пречиствам се. Сълзи валят. ...
Това бе толкова отдавна…
Бях млада - още вярвах в чудеса.
Сега една невидима преграда
разделя мен от младостта.
Сега се вглеждам в стиховете си лирични ...
Кожа като сняг. Силует изящен.
Косите диви. Пищен абанос...
а огледалото е мъж пристрастен,
в това е целият проклет въпрос!
По дяволите що не съм блондинка?! :) ...