Какво, като напиша за дъжда,
за зимите и есените в мене?
За мъчната протяжна самота
и колко ми е тъжно без зеленото...
Нима ще те докарам с този плач, ...
Утринна Любов
Когато се събуждаш сутрин рано,
а до теб лежи мечтата от съня.
Това е чувството вълшебно, голямо,
то е най-красивото чувство Любовта. ...
Вървя по улицата пуста и мокра,
покрита с павета, напоени от дъжда.
Притихнала в своето безвремие, но не самотна,
отдала мислите си на спомена за града.
Там, на гарата, където видях те аз за първи път, ...
През тънките пръсти на хладната нощ
последна надежда се шмугва,
закърпва си роклята с тънък конец -
да прикрие плътта си от клюки.
И пита с очи - да остане ли час, ...
Слънце отпива прашец от колибри и неонов прах.
Да разбуди кокичета и туберози, да събуди пролетта
в ирисите ми кафеви.
Слънце отпива прашец от колибри и неонов прах.
Корен да вкорени и калеми да присади, да разцъфне ...
Младостта си отива. Всяка зима пада сняг в коси.
Една снежинка флиртува със слънцето – блести.
Ах, тази снежинка! – белокрила, фриволна, игрива.
С бяла рокля на плисе - тя е все жена, на всички времена.
Само едно сърце в своята мрежа може да я улови и укроти. ...
Когато лавина като перо те понесе
и не остане за теб ни дъх, ни небе,
тогава разбираш какво е мълчание
от зазидано в гърло сетно стенание.
И се заклеваш, останеш ли жив, ...
Не си тръгвай, Любов! Твърде тъмно е вън.
Вън вали. Нямаш хляб и постеля.
Кой ще бди над света в дълговечния сън,
който мене от теб ще разделя?
Измислѝ ми криле – да прегърна нощта. ...
Животът, сякаш скрит е във неделите,
и слънчево препича в понеделника.
Дори и свъсен, го намираш по терасите на вторника,
а в сряда примирен седи до тебе.
Животът, сякаш скрит е във разделите, ...
Тя е ненужна! Позорна! И грешна! –
там от най-бедния край на Земята.
Носи червило с цвета на череша,
и очила – да си скрие душата.
Ако изчезне от днес, никой няма ...
Пак недоспал съм. Будувах до късно.
Мислех. И чувствах се като откъснат
есенен лист, полетял към земята.
Радост ли, смут ли вилнее в душата,
отговор търся, но нямам представа. ...
Сапун им дай, ушите отпуши им
със топла вана и лютив сапун!
Пуловерът ще кара двеста зими
и няма да си правят там катун...
... Молци́те не обичат да четат – ...
Едноочка, Двуочка, Триочка -
денем се мярват в съня ми. Сестри.
Аз ли съм или те са - героини незрими,
първи ме виждат, замитат следи.
Всяка една на смени ме следва, ...
Твоето величие в таз земя вечно ще живее
О, Преслав единствен за България си ти
Наследството ти винаги над нас ще грее
Отминалата слава твоят дух ще възроди
Симеон Велики пръв владетел славен ...
Искам аз поне за миг да докосна твоето сърце.
Да го развълнувам, мила,
че да искаш времето за нас да спре.
Да ти покажа, мила моя,
колко обич пазя аз във моето сърце. ...
Разплитам ден – молците го прояли,
на дъното на старовремски скрин.
Дали ще ми повярваш ти? Едва ли!
Пуловер ще ти оплета. Един.
С несръчните си пръсти ще нашаря, ...
28.01.2021
Случайно...
Скучаейки веднъж и както ровех в интернет,
попаднах на семейство диви гъски със гъсета пет.
Майката вървеше много гордо най отпред, ...
В капките му се оглеждаше дъгата,
и всяка капка беше му дъга,
а нощем отразяваше луната,
и тя във плен на свойта суета.
И пееше, да, пееше фонтанът, ...
Тежи ми вече приказната слава
в поредния сюжет да съм ловец,
а никой даже пет пари не дава,
че по изкуства бойни аз съм спец,
дока́т не го загазих здраво, 'начи - ...
I don't know you
but I know too well,
Your habit of not locking the door, and walking shoeless on the cold floor
Your worn pijama with small spots on it
Your messy hair which can almost always be seen in the air ...
Нощ със дъх на горещо желание
с бързи стъпки след вятъра тича.
Влюбен шепот с плам на признание,
мъжки смях, силует на момиче...
Ден с усмивка от сладко усещане, ...
За седмица само... само една -
и " Сбогом " ми каза, и пак се завърна...
и пак се разсърди... и ме обгърна
болка огромна сред тишина.
За седмица само... само една - ...