Не ме мислѝ дали съм полужива,
когато ме връхлита страх след страх,
че в този свят светулката не бях,
а вече светлината си отива.
Загубена сред троскот и коприва, ...
Попитай месечината за мен,
тя знае съкровените ми тайни –
в сърцето бил съм като лед студен,
горял съм и във вечери омайни.
Попитай месечината за мен, ...
Преди да срещнеш вечността,
за да си кажете наздраве
и преди Онази с нежната Коса
приседне под смокинята на двора,
да ти рисува зима с майсторска ръка... ...
В Луната влез... на чупката да седнем!
Брадичката подпрях си на коляно.
Под ментата са първите ми седем –
мохито се брои по преживяно!
Садя́ целувки – нищо! Никне плява ...
Мери днес полива всичко сято в двора.
Бръмнал е отрано в тъмно хидрофора
и не ме оставя даже на шегичка
да си поиграя със съня на жмичка.
Къси панталонки бързо си обувам, ...
Настигнаха ме думите, почти
изменчиво двусмислие догонили.
Живеят те без въздух и мечти,
родени, премълчани и отронени.
Едни - по-ценни и от златен грош - ...
Когато срещнах очите ти, те влезнаха с раз в
една точица малка –моята зеница.
Достатъчно бе за да изригна.
Пръсна се лава по мене и достигна до тебе.
Природно явление – взривоопасно! ...
Макети на птици, които никога няма да полетят.
Напира буря и въжетата на хаоса са срязани.
Оптимизъм в черната утайка на кафето...
Животът изтича... Кръпка след кръпка.
Казано непоетично: ...
Потѝ се чашата от много лед.
Мохитото сега ми е приятел,
на ментата с най-сладкия съвет,
целувка по небето ти изпратих?
Въпросите са винаги за теб, ...
Уморени, очите ми спряха в ъгъла,
дори паяжината бе на две разделена.
Вечерта досега не беше ме лъгала,
щом обещаваше да е споделена.
Може би беше видяла усмивка, ...
Ръждивата си броня позакърпих,
извадих уморения си ат,
целунах меча си и се прекръстих,
а жегата дамгостваше света.
развях си флага, стъпих в стремената, ...
Ако имах смелост, щях да гледам във очите ти,
как звездите се въртят около нас.
Как мечтите ни, от искрица се превръщат в пламък.
И след това,от вятъра, превръщат се в пожар.
Този огън, гори между гърдите ни, ...
И крачих по пътеки - тесни, криви,
обувки късах, вадих трън, след трън.
Минаваше животът, като в сън.
Все троскот бях, сред плодната ви нива.
И бях в Луната влюбено плашило ...
Омръзна ми да пиша за мълчание.
И думите накрая онемяха.
Ще свикнеш. Не е болка за страдание.
Болеше ме, когато ти крещях...
Мълчи ми се. Защото ще ругая. ...
Слънце, целуни ме по очите
(Молитвата на Литатру)
Автор - Величка Николова - Литатру1
Слънце, целуни ме по очите.
Волно и неволно - все съм грешна. ...
И сто звезди над мене да премигват,
в нощта за теб ще питам с тъжен глас.
Очите топъл блясък ще попиват
от пламъка небесен. Ала аз
в далечен силует ще те намирам - ...