Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

По времето на баба - 4 🇧🇬

***
И трите моми ги знаеше старицата. И трите хубавелки бяха, ма само едното беше сиротно и хранениче у чужди. Пенкината Грозданка си беше лика прилика с малето си – бузи и едра снага, пищна и засукана. Стайовата Марушка беше висока, като тополка, с кръшно тяло, издължено лице и опулени зеркала, а е ...

LiaNik

Prose » Novellas and novels

977 5 8

Гравитацията на поезията 🇧🇬

ГРАВИТАЦИЯТА НА ПОЕЗИЯТА
Избрах за заглавие на книгата „Гравитацията на поезията”, поради самото привличане на поезията на младия босненец Ибрахим Османбашич. Той е автор на книгите „Портата на сенките” (2008 г.) и „Идеята – без фиксирано място на пребиваване (2008 г.). За него „думите са просто цеп ...

LATINKA-ZLATNA

Prose » Others

1.3K 1 2

Тя 🇧🇬

Такава беше тя. Зла. Силна. Обичаше да ме кара да страдам. Но повече обичаше да ме гледа
как страдам. А помислех ли да си отида от нея тя си тръгваше първа. Преобръщаше всичко
след себе си. Като ураган. Но това харесвах в нея. Тя поне беше истинска. Не носеше грим
освен когато и се налагаше. Слагаше ...

unknownwriter

Prose » Others

1K

Гръм да те удари 🇧🇬

Гръм да те удари
Алина и Елина... Аз бях втора родена, с първата буква кръстена. Е, втора- след седем минути, но все пак... Порастнах си щастлива... въпреки обстоятелствата, никак мирна бих казала- най-общо зодия „Дивак“. А тя? Боже, сякаш близначки не бяхме- по характер поне де- тя толкова примерна ...

kokolinna

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2.7K 3 9

Из записките на Карл Май 2 🇧🇬

ИЗ ЗАПИСКИТЕ НА КАРЛ МАЙ 2
Винету лежеше върху ложето от бизонски кожи във вигвама си, гледаше на марковия си смартфон "Гуявей" уестърн с Клинт Ийстууд и смучеше от неизменната бутилка с карнобатска огнена вода. Внезапно рахатът му беше нарушен от втурналия се при него двуметров началник на ПАНС*, и ...

Svetozar

Prose » Humorous

1.6K 2 4

Есенни мотиви 🇧🇬

Огромна сиво-бяла лава се стичаше по склоновете на високия хълм и покриваше с дебелата си вехта дреха почти целия град. Този съвременен Помпей се гушеше под декемврийската мъгла, комините на по-високите същи важно стърчаха и изпускаха тънки дантели лепкаво бял пушек. От време на време някой слънчев ...

exuded

Prose » Short stories

1.8K 1 4

"На кушетката" 🇧🇬

― Настанихте ли се удобно?
― Да... тук е много приятно и предразполагащо! Имате хубав кабинет докторе!
― Благодаря Ви! Добре, значи може да започнем с това защо сте тук. Ще ми споделите ли?
― Имам проблем... с общуването... трудно започвам приятелства... напоследък са повече онлайн, а това ме притес ...

DPP

Prose » Others

1.3K 1 14

Gods

- Are you religious ? - Nicolas asked.
- Depends. - Leslie laughed - Long, long ago we were all. We had different religions, and we fought in their name, because the prophets wanted us to do so. We started killing one another because of these so called “Gods”. Every holy book was interpreted accordi ...

JaneEm

Prose » Short stories, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

3.3K

Муха 🇧🇬

На бензиностанцията във Велико Търново една муха влетя в колата и се настани удобно за пътуване на страничното стъкло. Опитах се да я изгоня, но тя ловко ме отбягваше, бъждеше сърдито и отказа да се върне на бензиноколонката - или беше надрусана от изпаренията, или искаше да става столичанка в повеч ...

popolo

Prose » Others

869

За разните му феички и троли 🇧🇬

- Та, да знаеш, феите си ги има! Живеят си сред нас. Такива едни.... Различни!
- Как, бе тате? Ти виждал ли си?
- Да! И ти си виждала.
- Къде? Какви са?
- Ами, те са насекоми. Хвъркат си, кацат по цветя, по маси, по нас... Някои хапят! После много сърби! Някои са много красиви! Като пеперуди, калинк ...

goblenka

Prose

769 1 2

*** 🇧🇬

Попитали еднодневката, коя е
най - съкровената ѝ мечта.
Тя отговорила:" Да живея още един ден!"

Eipril

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

524 1 6

Белите роби 🇧🇬

Ето ни и нас белите роби, скитници по чуждите страни. Бродим като сираци незнайно на къде, далеч от родината, далеч от семейството. Ах колко боли да си скитник по чужди странни в странни, които не си приет и те имат за бездомник. Затова ли се бореха нашите предци да сме далеч от Родината и да робува ...

Алексия1

Prose » Others

1K 2

Сянката 7 🇧🇬

Оглеждах се за последно в огледалото и сложих малко гланц на устните си. Косата ми беше пораснала и падаше тежко върху рамената ми. Кичурите с меден цвят леко се полюшкваха под гребена. Сресах се бавно и си мислех за Антоан. Бях решила да отида при него. Ще хапнем в едно ресторантче за обяд. И после ...

di_t

Prose » Letters

1.3K 1

Новата технология 🇧🇬

- Госпожо, ама от маса години хората ползват компютър…
- Алооо, аз чакам от час вече…
- Вие подигравате ли се с тая папка?
- Мале, ама се пипка…
- Ей, на вас тук, ако ви броят загубените часове за работно време, за мен е пропиляно… ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy, Humorous

889 3 9

Годината на Самуил 🇧🇬

Очите му вече нищо не различаваха в мъглата през прозореца на къщата, но си спомняше, че като малък събираше пеперуди. Ловеше ги там, на още незастроените ливади, докато пъстрокрилите създания, вкопчили хоботчето си в сладостта на прашеца се унасяха и забравяха, че ги дебнат опасности. Тогава той се ...

Plevel

Prose

932 15 25

Юнакът, който победил демона от кладенеца 🇧🇬

Беше останала само една възглавница и децата усърдно ровеха в нея с надеждата да открият за какво се разказва в последната приказка. Но нищо не намериха.
- Бабо, тук няма нищо, да не би приказката да е избягала?
- Може да ни се е разсърдила , че я оставихме последна... - предположи Виктор.
- Ама нал ...

NeliKaneva

Prose » Stories for children

1.7K

Пътуване във времето - Отговори 🇧🇬

Тя лежеше в леглото си и премисляше отново всичко. Беше както винаги сама- сама със себе си. Нямаше кой да пречи на мислите ѝ, които се изливаха в главата ѝ като порой. От къде ли идваха тези мисли? Защо ли отново се терзаеше за нещо, което не е станало или е станало, или пък е трябвало да стане, а ...

Maryroj

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2.4K 2 9

Спирката 🇧🇬

Времето сякаш летеше. Осъзнаваше, че едва ли ще я види някога пак. „Птичето каца веднъж на рамото, момче” спомни си думите на дядо си. Сега или никога! Тя седеше на спирката на „Тримонциум” и чакаше нетърпеливо. Вятърът галеше нежно гъстата ѝ руса коса, стелеща се покрай слабата и атлетична снага на ...

Данкоу

Prose » Short stories

1K 1 1

Благословия 🇧🇬

Вали, вали... Снегът като с магическа пръчка скрива грозното и калното. И светът става красив, искрящ, параден...
Вървим двама. Ръката ти е в джоба на шубата ми, а аз съм я обгърнал с моята. Имам широки джобове. Усещаш ли как преминава топлината ми към теб?
Не я изваждай! Тази топлинка е най важното ...

breg

Prose » Short stories

1.6K 4 15

Кроулистът (26) 🇧🇬

Внезапно Диди осъзна, че пътешествието й е завършило и тя е достигнала вече Сириус C-D. Двойната светлинна спирала се бе разплела, а синкавите лъчи се бяха изправили и трансформирали в синкави наметала. Видя своя земен образ и този на Алфонсо, наметнати от тези сини наметала. Всъщност тя беше придоб ...

vega666

Prose » Short stories

1.9K 8 3

Феята на свирките 🇧🇬

Сънуваше поредният си кошмар свързан с фалита на фирмата, която управляваше, когато вълна от неземно блаженство му подсказа, че не е лошо да се събуди. Очите му с мъка си пробиха път под подпухналите клепачи, а главата, сякаш скърцайки, се отлепи от неудобната възглавница. Погледът му се насочи към ...

mislitel

Prose » Science fiction & fantasy

946 3 18

Малка Смърт 🇧🇬

Малка Смърт
В момента, в който влезе през вратата, кръчмарят го разпозна какъв е. Беше пияница, който обикаля кръчмите в надеждата да си изпроси пиене от този или онзи. Мъжът беше към шейсет-и-петте, облечен в жълта фланелка на дупки и панталон, който беше по-голям номер, привързан с канапче, намест ...

robertratman

Prose

974 1 7

Амулетът на тайните 4 /край/ 🇧🇬

16.
Четирите дами играеха белот доста съсредоточено. Ленка сновеше наоколо с кани кафе и чинии с бисквити и кекс, които свършваха за кратко време.
Френцов внимателно слушаше разговора им, но си даваше вид, че чете вестника, който беше купил. Преглеждаше небрежно статията за Иван Мавродиев. Изведнъж ...

Flavia_Fiore

Prose » Others

1.1K 4 6

Предразсъдъци 🇧🇬

На вратата се звъни. Отварям - предразсъдък.
- Ти от кои си, какво искаш?
- Аз съм от предразсъдъците за ромите, искам само да поговорим...
- Марш оттук, шарлатанин! Ако беше истински, щеше да кажеш "за мангалите"!
Той подвива опашка и се изнася на подскоци. Сядам да си догледам филмчето за Ку- клук ...

popolo

Prose » Others

971 1 5

Необичайният живот на Себастиан 🇧🇬

Себ и необичайният му живот
Как започна всичко
Здравейте. Аз съм Кромуел, Себастиан Кромуел. Едно обикновено момче с необичаен за мен живот, доколкото може да се каже. На 15 години съм и се запознах с моето семейство едва когато ги видях за първи път. Ако живеете моя живот, ами какво да ви кажа, ще ...

ЛозанГеоргиев

Prose » Science fiction & fantasy

983 2 1

Съдба 🇧🇬

Автобусът, стара германска машина, останала още от войната, поглъщаше бавно, но сигурно километрите един след друг. Зад него дълго време се стелеха облаци прахоляк. От двете страни на разбития междуселски път се редяха една след друга ниви, засети с жито, царевица, слънчоглед... Беше юни месец. Усил ...

breg

Prose » Short stories

1.3K 1 11

33- Глава XXIII 🇧🇬

Глава XXIII
Асиана прекара тежко нощта. И трудно. Главата ѝ не можеше да побере всичко случило се до тук- изведнъж и сега, от случайно запознанство, зародила се връзка, оказала се силна с този човек по обстоятелства незнайни и какво? Тя знае за нейния любим, знае, че е жив! И пожелава да говори с бр ...

kokolinna

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.8K 4 2

Има и такива мечти 🇧🇬

Тя лети бавно и величествено. С леки махове разцепва съпротивата на въздуха и отново отпуска криле – уверена, горда и спокойна. За нея няма разстояния, няма недостижими места. Тя черпи силата си от слънцето, нали лети толкова близо до него. Затова е така ефирна, лека и бърза като мисъл.
Бих искал да ...

exuded

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

943 5 4

Амулетът на тайните 3 🇧🇬

- От теб ли е този медальон? – с изненада и объркване попита госпожа Христова.
- Да – усмихна се Ленка Владова – не Ви се вярва, че имам такъв вкус, а?
- О, Ленка, много ти благодаря!
- Съжалявам, че не ми остана време да купя и картичка, но поне надписах листче.
- КАКВО? – госпожа Христова се беше ...

Flavia_Fiore

Prose » Others

1.3K 2

Вицове за поети 🇧🇬

1. На необитаем остров се озовали няколко корабокрушеница. Видяли те, че там няма нищо за ядене и се разбрали всеки ден да си разказват вицове свързани с професията им. Който разкажел най-тъп такъв, него щели да изяждат.
Съответно, след това настъпил момента и на запознанството...
- Аз съм Бил и р ...

mislitel

Prose » Humorous, Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2.5K 2 30

Камъкът 🇧🇬

Беше му скучно, затова понякога се въртеше в креслото. Но веднага се стягаше и си налагаше да е сериозен и заинтересуван. Вперил поглед в майка си, той слушаше отдавна познатия й разказ. Да, знаеше го наизуст, помнеше и самата постановка – ето, тук ще вдигне ръка за клетва, сега ще погледне към покр ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

827 2 8

18+ Душевно изчукани 🇧🇬

Последните стенещи желания бяха оставили само следите от резултата си. Две голи тела. Унесени в сладките тръпки на оргазма. Всяко в собственото си изживяване от върха на удоволствието. И двамата не отстъпваха. Измъчваха се, сякаш си отмъщаваха за нещо. Тя беше дива, ненаситна. Искаше още и още. Свър ...

written-springs

Prose » Short stories

2.2K 8 14

Истината в рекламата 🇧🇬

Вървeше към къщи. Мислеше си и усещаше вкуса на шоколад и първата ѝ цел преди дома беше магазинът за хранителни стоки.
Беше изморена, не ѝ се мотаеше из магазина, не и се мъкнеха торби с продукти. Взе кутийка шоколадчета от рафта и се запъти да ги плаща. Пред касата някой беше оставил препълнена кол ...

Блу

Prose » Short stories

785 1 7

Жътва 🇧🇬

Слънчево лято. Прекрасно лято. Жега. Времето е чудесно. Светло и слънчево, дълги летни дни. А вечер.. вечер -луната голяма , звездите безброй.
Беше дошло време за жътва. Чуваше се шум от сърповете. Всеки бързаше да прибере реколтата.
Баба Куна и дядо Петко бързаха да пожънат посятото.
Те бяха на око ...

Ветсавее

Prose » Short stories

1.1K 2

Двама мъже в къщата 🇧🇬

Една година и осем месеца ми бяха достатъчни, за да разбера, че светът е достатъчно сложен, за да бъде интересен. Всяко нещо си има причина, а всяка причина си има нещо, което остава неизяснено или поне недоизяснено. Е как ще е интересен този свят, щом в него всичко се дължи на друго нещо? Няма мяст ...

exuded

Prose » Short stories

948 3 7

Горещото лято на 1989 година 🇧🇬

ЗАЕДНО
Николай стои на брега и се взира в хоризонта. После бавно отмества поглед от точката, в която морето среща небето и поглежда към момичето, което е влязло във водата. Със русата си коса, която се спуска почти до кръста прилича на русалка. Иска да запомни този момент, когато времето е спряло и ...

Greg

Prose » Short stories

3.6K 12 49

Амулетът на тайните 2 🇧🇬

3.
Госпожа Христова си сложи новия медальон, както я беше посъветвал инспектор Френцов. Облече си блуза с подходящо деколте, за да се вижда бижуто по-добре.
След половин час се срещна с инспектора на ъгъла на улица „Живописна“ и улица „Омая“ и се отправиха към агенцията за недвижими имоти на семейст ...

Flavia_Fiore

Prose » Others

1.4K 1

Зона на комфорт 🇧🇬

Някъде между втория лешник и третата стафида от овесените му ядки, в главата на Песимиста окончателно се затвърди налудничавата идея, че е крайно време да излезе от "зоната си на комфорт" и да се срещне лице в лице с клишето.
Обърна лъжицата, с която ядеше и се загледа в далечното си размазано отраж ...

DPP

Prose » Short stories

1.6K 1 14

Амулетът на тайните 🇧🇬

1.
Госпожа Аделина Христова седна на креслото и въздъхна с облекчение. Най-накрая празненството беше приключило и всички гости се бяха разотишли. Ненавиждаше рождените си дни! Време за равносметка, за поглед в огледалото, за срещи с хора, с които отдавна нямаше какво да си каже.
Шестдесет и три! Зву ...

Flavia_Fiore

Prose » Others

1.6K 4 7

Метафора 🇧🇬

Василена пожела да празнуват рождения му ден с братовчеда ú Филип, той нямаше нищо против, макар че не му беше все едно с кого точно ще бъде. Искаше му се да пийнат някъде по ракия, ама този път не плодова, а от перловата, после да хапнат нещо печено с пържени картофи – Мишо обожаваше картофите, да ...

exuded

Prose » Short stories

1.1K 2 6

Short stories and prose by contemporary authors

По времето на баба - 4 🇧🇬

Гравитацията на поезията 🇧🇬

Тя 🇧🇬

Гръм да те удари 🇧🇬

Из записките на Карл Май 2 🇧🇬

Есенни мотиви 🇧🇬

"На кушетката" 🇧🇬

Gods

Муха 🇧🇬

За разните му феички и троли 🇧🇬

*** 🇧🇬

Белите роби 🇧🇬

Сянката 7 🇧🇬

Новата технология 🇧🇬

Годината на Самуил 🇧🇬

Юнакът, който победил демона от кладенеца 🇧🇬

Пътуване във времето - Отговори 🇧🇬

Спирката 🇧🇬

Благословия 🇧🇬

Кроулистът (26) 🇧🇬

Феята на свирките 🇧🇬

Малка Смърт 🇧🇬

Амулетът на тайните 4 /край/ 🇧🇬

Предразсъдъци 🇧🇬

Необичайният живот на Себастиан 🇧🇬

Съдба 🇧🇬

33- Глава XXIII 🇧🇬

Има и такива мечти 🇧🇬

Амулетът на тайните 3 🇧🇬

Вицове за поети 🇧🇬

Камъкът 🇧🇬

18+ Душевно изчукани 🇧🇬

Истината в рекламата 🇧🇬

Жътва 🇧🇬

Двама мъже в къщата 🇧🇬

Горещото лято на 1989 година 🇧🇬

Амулетът на тайните 2 🇧🇬

Зона на комфорт 🇧🇬

Амулетът на тайните 🇧🇬

Метафора 🇧🇬

Queue