venus
155 el resultado
Гняв,
породен от тъгата в проклятието.
Гняв,
но смекчен от кръста на разпятието.
Гняв, ...
  452 
Честита Пролет на всички!
Чаша изворна вода
устните ми жадно вкусват...
През хладна езерна вода
мечтите ми днес шумно препускат. ...
  451 
Пропиха се копнежите с неслучване.
Отидох да живея другаде –
и къщата ми опустя отвътре,
безлунна стана всяка сянка...
... А някога се къпех във желания ...
  569 
~~~
Обичам те -
Какво друго да кажа?
Ще е все пресилено:
и съвсем недостатъчно!...
  477 
Тръгвам,
а пътят се губи...
Спирам,
срещат ме хиляди луди...
Искам, ...
  475 
Гробница стара със нови стени:
това ли си вече ти???
Погребани чувства и мъртви мечти:
това не си вече ти!!!
Огньове пламтящи - живот във искри: ...
  574 
И какво за есенния вятър
можеш да ми кажеш ти?!
И какво - за бесния театър,
разигран пред моите очи?!
Маските сега са криви - ...
  468 
Не съм родена
да срещам грубостта.
По пътя си отхвърлям я със безметежна сила.
Аз съм Жена,
раняваща в страстта - ...
  623  11 
Жена!
Да брули вятър лицето ти,
да милва слънце очите ти,
да мълчи самотата в сърцето ти,
да пеят в теб струни "Простете си", ...
  750  11 
По-мощно е от гравитация
туй чувство, що душите ни сега владее.
Това е прoклятието на всяка нация –
не може никой смъртен фаталното привличане
да преодолее.;) ...
  448 
С кръв написах на стената
на безумното си паметно безделие:
„Аз съм българче, обичам...
като костенурка след Историята да тичам...”!
  565 
Убийство.
Думите умират.
Остава тишината.
  555 
Небесни обятия
ли ми даваш –
Звезди
нима събуждаш в пръстта...
Не, не гледай надолу – ...
  1339 
без "дните МИ тъжно брои..."
и още, предлагам: " " и пак
Горката тя! Не осъзнава, че бавно ме убива
с тежките си, сплетени около мен коси...
Самотата живее до мен, ...
  744  15 
Луната ме гледа през прозореца отвън -
събужда спомени, опъва струни;
позабравени леко в един отминал сън,
нахлуват пътища и вятър есенен мислите брули.
Нечие лице през прозореца отвътре наднича - ...
  641 
Kакво да празнуваме... (днес),
смърт? – пред раждане-вечност...
Когато златокосо докосна те животът,
ти знаеше ли как синеоко ще умреш???...
За своята родина, побледняла ...
  629  12 
Гробна тишина в мъглата,
викам за помощ в нощта...
Искам да прегърна тъмнината
и да я превърна в късче светлина.
Мрачна суета и пепел ...
  591  10 
Тих вятър
пее звучно в листата.
Лек пясък
пилее зрънца от ръката.
Мек крясък ...
  455 
(В памет на Мишо Крънтев... Липсваш ни)
... Препускащи коне в безкрая...
Нима съм аз, нима не съм.
Не питам днес къде е Раят,
още рано е за сладък сън. ...
  649 
Красота, от крилото на гълъб.
Отлита безмълвният жерав...
югът го чака в прегръдката топла.
среща камъни, хора, ята -
върви с поглед в небето по друма ...
  670  15 
Превърнах те във свой молитвеник – прости!
В очите ти аз виждах божествената вяра.
Нагърбих те с тежестта на своите мечти
и от теб очаквах твърде много – ти да си олтара,
от който с погледа Исусов моите мисли пробол, ...
  585 
Долината на нищите духом –
това е понятието, определящо днеска света.
Стоя сама пред огледалото глухо
и крещя без глас... ИМА ЛИ ОЩЕ СЛЕДА,
по която да тръгна безпризорна ...
  658  11 
Съмнения
изпълват ме отвътре.
Съмнявам се
във себе си дори.
Съмнения - ...
  601  11 
Падаща звезда в безкрая -
разчупени на прах желания и смехове,
а скалата - пак остава цяла
върху платформа от сиви натрошени ледове.
* * * ...
  477 
Искаш да забравя всичко (преди теб)
и да ти се отдам... напълно
- безрезервно -
Молиш да отмина всичко (като пепел)
и да ти подам ръка... по тъмно ...
  601 
Свали грима!
Той не ти е нужен.
Ще покориш света
дори без грим безумен.
Ти маската свали! ...
  475 
Бързо отлитат минутите:
секунди - и после отново тъма.
Бързо рухват мечтите порутени:
секунди - и после отново тъга.
Бавно умират във мене копнежите: ...
  631  14 
Обичам да гледам нощем небето...
И то обича да се вглежда тихо в мен,
със своите безброй очи лъчисти гледа ме в лицето
и тъжно моли да почака още миг поне напиращият ден.
Обичам да го гледам аз в очите – ...
  1174  14 
Градът отново спи мъртвешки сън,
а аз разхождам се сама навън –
просто ей така, без цел и посока.
Тъмно е. Сякаш някой внезапно спрял е тока.
Уличните лампи пръскат светлини изкуствени, ...
  594 
Гласът на злото ме повика
и аз потънах в сластен мрак,
хиляди проклятия не ми простиха
... и ме заклеймиха пак.
Забравих съвестта си у дома ...
  649 
Лъвът глава склони
на скута ми покорно -
Самодива с пуснати коси,
погалих го по гривата повторно...
замърка той като коте в краката ми. ...
  609  10 
Дъждовен ден
и тиха нощ -
дъга на следващата сутрин...
По Слънчев път
унесен брод - ...
  598  21 
Непокорна
и дива съм била.
Невъзможна
и търсеща - о, да!
Безвъзмездна ...
  720  13 
Kитарата
Посветено на Миро от САФО :)
Китарата е моята душа,
а струните й - чувствата ми, скрити някъде дълбоко -
ръката ми ги гали нежно във нощта, ...
  582 
Разцъфнала роза аз вчера откъснах
от малка градина във двора отсреща,
приличаше тя на душата ми пуста,
в която едничък жив цвят само се среща.
От тънката й, но тъй жилава дръжка, ...
  511 
Светло е,
а бурята прозира
през небе и облаци сънливи.
Рано е,
а душата ми напира ...
  590  11 
Стъпки в мрака, после сянка тъмна -
идваш ти, стоиш пред моята врата.
Приближаваш се плахо и безшумно,
а погледът ти шепне чувствено: „... ела!"
Но как да тръгна аз към теб, ...
  556 
Уморих се :
Ще хвана в облаци друма.
От другото - се уморих.
Ще стана, по пътя ще тръгна.
От почивката - почти се покорих. ...
  1366  21 
Родих се отново
във същата кожа...
Но родих се във слово
и захвърлила ножа...
Ще се боря отново ...
  557  13 
Само пепел в душата сега е останала -
спомен от всички отминали дни.
Лека, сива пепел - да, това е останало -
но ще се разпилее и тя бавно в идните дни.
Върху жарава, угаснала отдавна - ...
  854  20 
Propuestas
: ??:??