Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
374 826 резултата
От тягостно очакване замлъкват
надвесените тази нощ звезди.
Проблясват кратко, тихо се промъкват,
над тъмни клони, листи на брези.
Разкошен шлейф нощта сега намята, ...
  165 
Уморих се! Толкова ми е дотегнало от всичко, че ми идва да се изпаря! Да забравя за неволите си и да се скрия в нищото, напук на цялата помия на битието. На онзи омразник, наречен живот, който граби и обич, и мечти, и време...
Даваш от себе си, разкъсва се от любов сърцето ти, вярваш като последния ...
  278  23 
С раничка на гърба, рекламна торбичка на безплатния неделен '' Сити прес'' вестник вътре, нехайно и любопитно се бях облегнал на парапетите на площад '' Омония''. Уж имахме уговорка с познати българи да ходим заедно на дневен български бар-ресторант-дискотека, някъде из центъра. Дали и те не знаеха ...
  171 
На 9 март 2024 година се навършиха 794 години
от славната победа на цар Иван Асен II
срещу войските на Тодор Комнин
Мъжете при Клокотница се бият.
Кънти гората. Времето кънти. ...
  123 
Беше юли, лято беше!
Жаркото слънце още от ранни зори напичаше.
Нищо не подсказваше, че денят ще бъде по-различен.
В далечината силуетът ѝ се приближаваше.
Очите бяха омайни, загадъчни, разбиращи всичко. ...
  175 
Отведи ме там, където усещам само лекия полъх на вятъра
и зелените косъмчета, гъделичкащи краката ми,
където слънцето грее само за мен
и ме топли с протегнатите си нежни лъчи,
където съм сама, но не се чувствам самотна, ...
  157 
Загадъчно надникна под воалите
предзимно подранила вечерта,
лика ти със звездици очерта
и вместо мене с хладна длан погали те.
Прошепна полугласно нежно тайните, ...
  124 
Мазникът Шолц се натегна на Путин в едночасов телефонен разговор, иницииран от самия Шолц. Какво да се прави, налага се немското чучело да прибегне до лизане на д-та, за да има теоретичен шанс да запази поста си. Но няма да го огрее. Големият бял баща от Вашингтон, когото Силвестър Сталоун сравни с ...
  172 
Няма друго. Тишина,
пустиня и керван далечен.
Керван? Не, спомен е това
в мираж превърнал се е вече.
И аз го гоня през нощта, ...
  118 
Книгите са тайнственият град
и стрела, когато ни потрябва.
Те са неизбежен кръговрат,
който през душата се прокрадва.
Книгите са поход към върха, ...
  60 
Блести асфалта тъмен под дъжда,
в балончета се плиска тишината.
Звучи отвред неизговорена тъга
и стича се на ручейчета по лицата.
Вървя, поредната забързана в света, ...
  106 
Обичам те до слънчево сияние,
обичам те до сбъдната мечта,
обичам те до тихо съзерцание,
обичам те и в миг до теб летя.
Обичам те до морско вдъхновение, ...
  135 
Хей, приятелко любима.
Как хубава си ти!
За мен си тъй значима.
Като слънчевите дни!
Пред нас, мечти безброй, ...
  150 
КИЛЕРЪТ НА МАМА
... уютна ми е есента,
и, скрит в килерчето на мама,
открехнал прашните врата,
ѝ виждам жълтата пижама, ...
  88 
Свободната журналистика в Грузия
Хиляда деветстотин осемдесет и девета година. Долината на река Кура, Грузия.
Усетили свежия повей на свободата, грузинските власти канят една от най-изтъкнатите американски журналистки Мелани Томпсън от "Ню Йорк Таймс" да отрази началото на демократичните промени в с ...
  200 
Един е взел Един е дал
нещо в мъглата паднала за други
за тях е Слънце
За този който може да го види
Дарба по-голяма от "нормални' нас ...
  124 
Любими устни. Гуакамоле. Бира. Градинско джудже с керамична секира. Просто легло и възглавница мека. Шест нули красящи сумата на чека. Гъста гора, шумоляща шума, бистра рекичка. Протегнато камъче в детска ръчичка. Песен на славей или беше чучулига. Изпълващи сърцето, разтърсващи душата филм и книга. ...
  125 
Тъга и тревога така си приличат,
страхът им е родственик – техен събрат.
И без да се карат, взаимно се вричат,
че влизат с доброто в един кръговрат.
От чувства споени сме още в началото, ...
  124 
По неволя-все роднини
са вече толкова години!
Плюят се гневно и хулят,
разменят хубавите були.
И с извънбрачни закони ...
  195  13 
Източна Болгария - за ориенталското,
Западна Бългерия пък за европейското.
Не се става Швейцария
с взори къмто Афразия.
Фанфари ...
  102 
Когато бях на дъното, когато умирах бавно ден, подир ден.
Когато от фалшиви хора си заобиколен, всеки ден.
Когато търсиш щастието и радостта, но намираш само болка и тъга…
Тогава сякаш изгря една звезда.
Една звезда, сред хиляди звезди! ...
  115 
Once an old man was bravely selling
An ox in greatest youth and health;
He stood on the market just loudly yelling:
"I need no money and no wealth,
If someone wants this ox to buy, ...
  104 
КОТЕТО, КОЕТО НЕ ПРЕСЕЧЕ
По-живичко от изгрева карминен,
от кълбовидна мълния пред скок –
едно котаче искаше да мине
шосето край панелния ни блок. ...
  93 
След кратък спор с една певачка
в една ужасна механа,
направих следващата крачка,
като я викнах у дома.
Прилъгах я, на седем свещи ...
  260  22 
Знаеш ли как танцуват побеснелите кучета:
Въртейки се в кръг
като изпаднали в транса си едноръки шамани
гонещи опашките си в духовен екстаз
също като пияни комети ...
  105 
Такаa.. Объркан съм, но трябва да започна отнякъде. Всичко има начало и край. Поне така сме учили. Вече не съм убеден. Някои неща имат начало, но вече ми се струва, че нямат край. Нека обясня защо. Днес е четвъртък. Утре е петък. Вчера беше сряда. Незабравим ден. Винаги съм знаел, че срядата е среда ...
  154 
На раздяла светът се разцепва на две -
Ин и Ян, ден и нощ, буреносно небе.
Самотата настръхва и се стеле тъма,
и забулва, и скрива вледенени сърца.
На раздяла се сливат и звезди, и Луна. ...
  131 
Линкин Парк-"Двуличник"
(Албум "From Zero")
Последния път,когато висях на косъм (косъм)...
Опитвам се да кажа,че не бях на себе си
(себе си)... ...
  274 
Ежедневки 126
1. Маскирах се, като червило... и получих неограничен достъп до женските устни...
2. Напънах се да пръдна... и късно разбрах, че напанът е бил прекалено силен...
3. Не страдам от нарцисизъм... съвършенството ми не може да страда от нищо свързано с моята личност...
4. Когато пия, нищо н ...
  128 
Уличка крива – как е красива!
Гледам отгоре – паля мотора.
Вляво и вдясно – стръмно, опасно!
Вземам завои – охлюв спокоен.
Гнева забравил, мисля си: „Право е – ...
  133 
Да хвърлиш всеки шум на егото,
да се оттласнеш от житейска суета,
притихнал вътре в себе си смирено
да кажеш простичко "Благодаря!",
света да гледаш през хорските очи, ...
  138 
Недалеч от центъра, в стария жилищен квартал, се намираше един склад. Стар, порутен, в него изрядко спираха камиони и разтоварваха всякакви непотребни кашони, пощенски пакети и всякакви стоки и оборудване – от театрални декори до кухненска мебел. Беше грозна гледка – като кръпка всред спретнатите дв ...
  177 
Усмихнах се на залеза. Политнах.
Бях полъх тих над цялата Земя.
Летях на Запад - розите Му стигнах,
прегърнал словото им - светлина.
И после неусетно потопих се ...
  232 
ВЪГЛЕНЪТ
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
Аз съм син на Слънцето
и само този, който ме е имал край себе си
и в себе си, ...
  172 
Видях в очите ти прохлада,
като тихия студен ветрец.
Душата ми, гори на клада,
и моля се на вечния светец!
За две души еднакви, негде на земята! ...
  104 
Като копнеж по ласката на мъж,
попила в пори подранило лято,
земята вече жадна е за дъжд.
В дъха ѝ скрита е молитва свята.
Превити стенат плачещи върби. ...
  112 
ЕЛА
Падат изгреви мъртвородени.
И подгонени сякаш с камшик,
ветровете работят на смени –
всеки ден. Всеки час. Всеки миг. ...
  122 
"Дядо Коледа ли, Мраз ли,
без значение за мен,
само искам да ти кажа,
че те чакам всеки ден.
Не за да изпрося нещо, ...
  277  20 
Всеки се мисли за Бог,
мачка, ругае, убива.
Търси нечестен залог
и с наглост все се прикрива.
Няма достойнство и чест, ...
  101 
Хубаво ми е със нея,
чувствам се приет, поет!
Порастват ми крила -
имам хубава жена!
На ръце я нося, ето на, ...
  117 
Предложения
: ??:??