Вечер, когато всичко утихне,
и щурците си говорят с тишината,
над двора блещукат звезди —
като спомени от време, което не умира.
Там, където земята пази стъпките на дядо и баба , ...

Циганското лято… закъсня.
Мислех си, че няма да го бъде,
но ноември слънцето изгря,
пак нахлузих - ленени бермуди.
Барнах се и с риза с къс ръкав. ...

Разказ №2
Следсмъртна „разглобеност“
„Дори да не бе била краят, смъртта не би била продължение на живота, а само негова... постфактична противоположност..., нали?“
Разказвачът
I. ...

„Цветът на морето“
Днес морето беше зелено,
като спомен, що още живей,
като мисъл за нещо отминало,
но чака да тръгнеш към нея пак, ей. ...

И дъжд, и вятър навън - есен е,
тъй много дни, от тъга обзета -
у дома самичка съм, несретна,
със спомените само живея ...
За преживяното с обич време, ...

Юни
Лежим под сянката на идващото лято,
опрели гърбове о живналата твърд.
Мълчим
и гледаме небето, двама, ...

Глава 1
Когато я внесоха в спешното отделение, тя изглеждаше твърде крехка за този свят.
Младата жена се казваше Ева. Дори под болничните лампи — студени, бели и безмилостни — красотата ѝ прозираше през изтощението и болката. Лицето ѝ, бледо и неподвижно, бе обрамчено от сплъстена тъмна коса, която ...

Уж смирена съм, ала още по - дива,
твърдо решена да съм щастлива ,
уравновесена, ала и още по - луда,
нищо не прощаваща, щом не си струва!
Себе си нивга аз не предадох, ...

Белите контури на деня
в спомена за гръд и мляко
нашепват стъпки на душа
кълнала невинно плахо.
Шушнат в топлите си дрипи ...

Скрила Бабичка в торбичка,
пенсия едничка. Но Европа
гладна, завидяла за нейната,
паричка вяла!?
И решила да я направи ЕвроАтлантичка. ...

Не очаквай да лумнат пожари
или вик да прониже деня,
не очаквай гнева ми да пари
сякаш връх на нажежена стрела.
Не, не ще да изригнат вулкани, ...

А ние с Румяна си се харесвахме и обичахме, но по своему.
У тях, у нас се разхождахме полуголи, мерейки спортната екипировка. Само веднъж се застояхме така пощръкняли млади , здрави тела, но се уплашихме защото всичко в нас говореше, че се искат. Беше го хванала като щафетна палка, само че нежно, а ...

Разбирам ги, о колко ги разбирам,
самотниците - вълци са без глутница
Живеят там, накрая на Всемира,
в свой лунен град и денонощно будни са.
Обичам ги, о колко ги обичам, ...

Всички действия в живота,
Деяния, ритуали, работи,
Упражнения – са части -
Начин на живота те -
За човека определят. ...

Аз вече се намирам в тази възраст, когато истинският здрав сън ме напуска още по първи петли и след това трудно изпълвам със смислени неща времето си през деня. Най-бавни и отегчителни са часовете до шест, защото сутрините, макар и летни, са студени и предпочитам да лежа на топло под завивките. Боже ...

Часовникът отмерва гнездящата болка.
Полунощ удари… с разкъсваща тишина.
В празнотата на неприветлива стая
душата простенва, не понесла вина.
Паля свещ през горчива усмивка. ...

Изпуснатата чаша се разби със трясък
и няколко стъкла раниха пеперудите,
запуших със ръка събудения крясък,
студът пълзеше ледено във вените.
А въздухът тежеше от смълчани, ...

Има една пейка близо до нас, на която често сядам, когато се връщам от пазара с пълните торби. Трябва първо да изкача нанагорнището по улицата, после ме чакат още стълби и накрая – петият етаж на блок без асансьор. Пейката е междинната ми спирка преди предпоследните стълби. Явно блокът е построен на ...

Има някой среднощ да потърси очите ти
и да помни смеха на луната през юли,
да дочува дъжда, да мълчи, да не пита,
да се спъва обул на живота цървулите.
Има боси човеци и неми въпросчета. ...

1.
Предвиден дефект,
заложен в проект,
изпълнен в обект.
2. ...

Прекалената тишина в колата
може да убие удоволствието от пътуването.
Малко шум — двигателят, музиката,
дори смехът на пътниците —
те кара да се чувстваш жив, ...

Нощта е страст... но също, престъпление...
Любов и смърт танцуват под луната,
а тя не е надежда и спасение,
а само зрител ням във тишината.
И затова е всичкото това, което не е - ...

Запалих свещ от истинските, дето
сама ги прави баба във сахана
от черен восък и фитила, взет от
памучните конци на калмукана.
И тази връв памучна се разплита ...

Разказ №1
Дигитална самота
„Може би „сепването“ не е привилегия на съзнанието? Защо да не допуснем, че може да се случи и поради калкулирано... празноцифрие?“
Разказвачът
I. ...

Тишина. А в пространството спомени.
Как боли и се рони душата...
Тя в прегръдка дълбоко таи
изтощена вика в полумрака.
А пък после от рани крещи, ...

Всеки есенен лист е спомен,
всеки цвят - последна дума
на лятото, което си тръгна без сбогом.
Слънцето още се опитва да пробие
през облаците, като забравен приятел, ...

Ноември винаги е малко тъжен,
заради дъжда, мъглите и сълзите
на капещи капчуци по стените
на къщите, които сгушени
сънуват сънища седефени ...

Ще тръгна някой ден сама и ще отида
в един прекрасен, див и пасторален край,
където времето е свито на кравай
и не познават злост, горчилка, и обида.
И от дъгата крайче котка ще разбрида, ...

Следата трудно в сенките остава...
Под ореха се крият студ и лед.
Но черупката му яростно е скрила,
горчилка в ядката добра.
Лъжата има пипала безкрайни... ...

Сутринта обещаваше приятно време, е тук-там имаше оловно сиви облаца, слънцето едва-едва се опитваше да се промъкне между тях.
Кокетно се въртях из къщи,... къщи, едно от многото места където можех да се приютя, даже и със спомените си.
Хвърлих поглед към букета, пет червени рози...
Е, все рози, и т ...

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази
Иван Бозуков
На копнеещите по един завършен и подреден свят. Не се бойте - по банална природна необходимост такъв е изначално невъзможен не само в делата, но и... в мислите!
Всяка прилика с действителни лица и/или случвания е напълно случайна и непреднамере ...

Най-нежните ръце галят моето лице,
малки ръце като ръцете на дете!
Няма лак и маникюр на нейното пръсте,
мили , бели и нежни ръце сякаш на момиче.
Прегръщат ме и галят с ласка добра, ...

Биофобия
Гроб
е плод
на живот.
Стресландия ...

Когато обърна ключа, светът зад мен притихва —
но сърцето ми започва да пулсира.
Резките завои, шуртенето на гумите по пътя,
музиката, която изпълва купето —
всичко се слива в едно усещане: чувствам се жив. ...

Винаги ми казвай „Обичам те“
- когато се смея на глас
Когато са тъмни очите ми
от мъка, от ревност, от страх...
Прегръщай ме нежно когато ...

Четирите стола са подредени около масата на еднакво разстояние от нея. Върху щампованата в лилаво покривка е вазата с едно единствено цвете – може би хризантема. През прозорците влиза градска нощна светлина и сватбените чаши във витрината блестят празнично. Те са поставени толкова близо една до друг ...