diesto
1 039 резултата
Земята е родилно нам поле,
но жънем наготово, а не сеем.
Под камъка не можем да умрем,
над него не умеем да живеем...
И зъзнем от телесния си хлад, ...
но жънем наготово, а не сеем.
Под камъка не можем да умрем,
над него не умеем да живеем...
И зъзнем от телесния си хлад, ...
569
4
2
От първото ми влюбено желание
до днешната по навик, самота,
мъжа във мойто аз е оправдание,
невинното момче, че остаря...
И устните на хубаво момиче, ...
до днешната по навик, самота,
мъжа във мойто аз е оправдание,
невинното момче, че остаря...
И устните на хубаво момиче, ...
821
2
2
И до днес ме обичат нау̀жким
със страха, проговорил на глас.
Вечно слушам колко съм нужен.
(Обичайно, най-много за час.)
После някак във мен завалява ...
със страха, проговорил на глас.
Вечно слушам колко съм нужен.
(Обичайно, най-много за час.)
После някак във мен завалява ...
648
1
Аз нямам къде да се скрия,
нито имам къде да остана.
Даже спомени не мога да трия
и отдавна съм спрял да бягам.
Ала сбирам живота с в куфар. ...
нито имам къде да остана.
Даже спомени не мога да трия
и отдавна съм спрял да бягам.
Ала сбирам живота с в куфар. ...
270
1
1
А щеше да останеш неизвестна
за моя изкривен и лош характер,
със който причинявам куп нечестности
и съм на себе си, предател.
Ти се роди в живота ми от нищото, ...
за моя изкривен и лош характер,
със който причинявам куп нечестности
и съм на себе си, предател.
Ти се роди в живота ми от нищото, ...
767
2
3
Защо животът е начало,
щом всяка обич е предателство,
което води до раздяла
и хъс за ново посегателство?
А краят идва неминуемо. ...
щом всяка обич е предателство,
което води до раздяла
и хъс за ново посегателство?
А краят идва неминуемо. ...
299
Какъв ли е въпроса ти за отговор,
във който се съдържат всички истини?
И даже за това ще ти помогна.
Не можем повече да се измисляме.
Пътеките от стъпките се раждат, ...
във който се съдържат всички истини?
И даже за това ще ти помогна.
Не можем повече да се измисляме.
Пътеките от стъпките се раждат, ...
322
Ще си призная честно - изморих се
и след умората дойде прозрение.
Аз сам прогоних всички призраци,
отнел подслона им в стихотворения.
И ако щете вярвайте, но чудо! ...
и след умората дойде прозрение.
Аз сам прогоних всички призраци,
отнел подслона им в стихотворения.
И ако щете вярвайте, но чудо! ...
281
3
5
Познах наивността във не една надежда
и всичкото търпение - да чакам.
Научих се наум да се навеждам,
зад стъклена усмивка да заплача.
Разбирах всяка дума, измълчана ...
и всичкото търпение - да чакам.
Научих се наум да се навеждам,
зад стъклена усмивка да заплача.
Разбирах всяка дума, измълчана ...
375
3
3
След тебе, само подир сбогом
в самопризнание ще свеждам гордост.
На глас, наум и словом,
ще хуля твойта илюзорност!
Защото някога така повярвах ...
в самопризнание ще свеждам гордост.
На глас, наум и словом,
ще хуля твойта илюзорност!
Защото някога така повярвах ...
468
2
2
На път е да изчезне безвъзвратно
(и този път надявам се наистина)
лиричния ми начин, безпощадно
душата си да разпилявям в лѝсти.
Светът се е претъпкал със поети ...
(и този път надявам се наистина)
лиричния ми начин, безпощадно
душата си да разпилявям в лѝсти.
Светът се е претъпкал със поети ...
350
3
6
Самотата истерично ми крещи
да се покажа вън от себе си.
Светът за мен едва ли го боли.
Място за рани нямам от белези.
Аз иначе покой намерих, но почти. ...
да се покажа вън от себе си.
Светът за мен едва ли го боли.
Място за рани нямам от белези.
Аз иначе покой намерих, но почти. ...
273
3
2
Откривам те във себе си, изгубена
и дишам малко, някак по-така...
Душата ми от нежност те вълнува,
да не потъваш никога във самота.
Аз някой ден ще те извадя, ...
и дишам малко, някак по-така...
Душата ми от нежност те вълнува,
да не потъваш никога във самота.
Аз някой ден ще те извадя, ...
310
Безоблачно, душа́ изливам.
Приличам на пороен дъжд.
Във мене всичко е изстинало
и няма да съм тъжен мъж.
Не ще превивам в мъка кръста си ...
Приличам на пороен дъжд.
Във мене всичко е изстинало
и няма да съм тъжен мъж.
Не ще превивам в мъка кръста си ...
245
3
3
Заминал си е онзи трепет.
Вълшебен, тих и въжделен,
когато сплитахме ръцете си.
Аз бях за тебе. Ти, за мен.
Тогава чувствахме се, страстно влюбени. ...
Вълшебен, тих и въжделен,
когато сплитахме ръцете си.
Аз бях за тебе. Ти, за мен.
Тогава чувствахме се, страстно влюбени. ...
288
Смъртта не бе облечена със черен плащ
и без кинжал, да ме пореже.
Аз сам осъдих се и бях палач
на мойте глупави копнежи...
Преди да стане твърде късно ...
и без кинжал, да ме пореже.
Аз сам осъдих се и бях палач
на мойте глупави копнежи...
Преди да стане твърде късно ...
301
1
3
Ти много повече ми стана спомен,
отколкото да бъдеш настояще.
Затвори ме в света си телефонен,
че скъпото за свобода не плащаш...
И аз не искам да се връщам в тебе. ...
отколкото да бъдеш настояще.
Затвори ме в света си телефонен,
че скъпото за свобода не плащаш...
И аз не искам да се връщам в тебе. ...
274
2
6
Понеже някой ден светът ще свърши
и много преди него ще си идем,
аз искам да ме помниш - онзи същия,
когато бях ти само мил и свѝден.
Когато още вярвахме в безумия ...
и много преди него ще си идем,
аз искам да ме помниш - онзи същия,
когато бях ти само мил и свѝден.
Когато още вярвахме в безумия ...
312
1
3
Аз толкова съм благодарен на обидата,
че мога да те изболея отведнъж.
Внезапно, като най-любовния ми прилив,
на тъй неско̀посен поет, но влюбен мъж.
Ще свършат безполезните ми думи ...
че мога да те изболея отведнъж.
Внезапно, като най-любовния ми прилив,
на тъй неско̀посен поет, но влюбен мъж.
Ще свършат безполезните ми думи ...
282
1
5
След теб стихотворенията свършиха.
На мъката ударих ѝ шамар
и ти се срути все едно безлюдна къща,
самотна, като гол пиедестал.
Недей да се съмняваш, че празнувам! ...
На мъката ударих ѝ шамар
и ти се срути все едно безлюдна къща,
самотна, като гол пиедестал.
Недей да се съмняваш, че празнувам! ...
420
2
Не те виня за мойто слабоволие,
в което помечтах те за наистина.
Направих те по образ и подобие
на щастие, което си измислям.
Ти толкова реално съществуваш, ...
в което помечтах те за наистина.
Направих те по образ и подобие
на щастие, което си измислям.
Ти толкова реално съществуваш, ...
673
5
7
Само аз ли съм толкоз свободен?
Вий къде сте? Във клетки с мечти?
През прозорец навън, ококорени,
с непроглеждащи в мрака, очи...
И защо не крещите широко ...
Вий къде сте? Във клетки с мечти?
През прозорец навън, ококорени,
с непроглеждащи в мрака, очи...
И защо не крещите широко ...
330
1
1
Аз повече от тебе си отивах,
а всъщност май така и не дойдох.
Ний някак се превърнахме във минало
на бъдеща в копнежа ни, любов...
Не искам да отглеждам във душата си ...
а всъщност май така и не дойдох.
Ний някак се превърнахме във минало
на бъдеща в копнежа ни, любов...
Не искам да отглеждам във душата си ...
322
2
2
Тунел, а всъщност... арка над вратата.
Обръщам се да те потърся някъде извътре,
но е дълбоко. Дълго, като мрак,
от който няма никакво измъкване...
И се повивам с мъка напосоки, ...
Обръщам се да те потърся някъде извътре,
но е дълбоко. Дълго, като мрак,
от който няма никакво измъкване...
И се повивам с мъка напосоки, ...
381
1
Понеже съм си тръгнал, на сбогуване -
ще измълча тъгата за последно.
Наум ще те прегърна и целуна,
а ти ще ме заплачеш в себе си.
И не, защото те разлюбвам. ...
ще измълча тъгата за последно.
Наум ще те прегърна и целуна,
а ти ще ме заплачеш в себе си.
И не, защото те разлюбвам. ...
279
1
1
Мирише вкусно този град.
Светът е Коледна трапеза.
Любов, от хляба аромат -
във всеки дом дано да влезе!
Наливам вино да отпия ...
Светът е Коледна трапеза.
Любов, от хляба аромат -
във всеки дом дано да влезе!
Наливам вино да отпия ...
229
2
Едва ли ще те питам просто - Как си?
Дали съм в най-дълбокото на тебе
и още ли приличам ти на щастие,
с което да забавяш някак времето?...
Или ще си в покоя на забравата, ...
Дали съм в най-дълбокото на тебе
и още ли приличам ти на щастие,
с което да забавяш някак времето?...
Или ще си в покоя на забравата, ...
543
1
1
Оттук нататък пътища различни.
Без теб света не спря да се върти.
Във нас ще има винаги обичане,
но повече остават тишини.
А аз ще си отида безвъзвратно, ...
Без теб света не спря да се върти.
Във нас ще има винаги обичане,
но повече остават тишини.
А аз ще си отида безвъзвратно, ...
331
3
2
Дали разбра, че най-накрая
реален съм? От плът и кръв.
Когато всеки път ме забраняваш,
оставяш себе си без дъх.
А моят пулс в тъга замира ...
реален съм? От плът и кръв.
Когато всеки път ме забраняваш,
оставяш себе си без дъх.
А моят пулс в тъга замира ...
259
Прощавам ти, дори съм благодарен!
За всичките ни мигове безвремие,
за крачките, които не направи,
а аз ги претворих в стихотворения.
Прощавам ти за дългите си нощи, ...
За всичките ни мигове безвремие,
за крачките, които не направи,
а аз ги претворих в стихотворения.
Прощавам ти за дългите си нощи, ...
275
3
4
Мен всъщност ме е нямало, когато
отчаяно бленувала си нощем.
Дойдох с последния възможен влак.
(Понеже от летене падам лошо.)
Отдавна се научих да не мога ...
отчаяно бленувала си нощем.
Дойдох с последния възможен влак.
(Понеже от летене падам лошо.)
Отдавна се научих да не мога ...
237
От няколко си памтивека
или, откакто свят светува
крила поискал е човека
преди от дъно да изплува.
И колко болка причинил е, ...
или, откакто свят светува
крила поискал е човека
преди от дъно да изплува.
И колко болка причинил е, ...
350
1
2
Във Божие светилище, насред площада -
(за по-накратко да го кажем Черква),
смирено искаше пощада -
Тя, дето с Дявола се черпи.
И куцо, кьораво, сакато, ...
(за по-накратко да го кажем Черква),
смирено искаше пощада -
Тя, дето с Дявола се черпи.
И куцо, кьораво, сакато, ...
245
3
Наистина ли си отиваш, казвай ми,
или отиде си от мене вече?...
Та ти ме гледаше все още влюбен
и някак си, не можеща да си далече...
А, лятото? Ах, помниш ли го лятото? ...
или отиде си от мене вече?...
Та ти ме гледаше все още влюбен
и някак си, не можеща да си далече...
А, лятото? Ах, помниш ли го лятото? ...
236
1
Аз неведнъж съм се прераждал,
незрял във крехките си кости.
Животът тъй ме заболя, че даже
душата в тялото ми стана гостенка.
И колко още да порасна? ...
незрял във крехките си кости.
Животът тъй ме заболя, че даже
душата в тялото ми стана гостенка.
И колко още да порасна? ...
281
1
Не идвай пак в тъгата на покоя ми!
Защо дълбаеш в моята душа?
Изплаках те в илюзии, че моя си
и истинска си, колкото лъжа...
Недей да ме докосваш без усещане! ...
Защо дълбаеш в моята душа?
Изплаках те в илюзии, че моя си
и истинска си, колкото лъжа...
Недей да ме докосваш без усещане! ...
314
3
5
Защо се заблуждавате с надежда,
крепяща превъзбудения фалш?
Животът мъдро всекиму отрежда.
Блаженство ли, болезнена печал?...
Един на друг се лъжем във очите, ...
крепяща превъзбудения фалш?
Животът мъдро всекиму отрежда.
Блаженство ли, болезнена печал?...
Един на друг се лъжем във очите, ...
809
1
2
Покоят, тишина е до безчувственост.
За спомен имам някакво петно.
Любов ли е било, че в тази пустош
на мене ми е просто все едно...
Сега е късно повече от всякога. ...
За спомен имам някакво петно.
Любов ли е било, че в тази пустош
на мене ми е просто все едно...
Сега е късно повече от всякога. ...
1022
2
6
Отида ли си, знам ще ме потърсиш.
Ще бъда някак блѝзо и далече.
На няколко пресечки от безсмъртие
и вляво до инфарктната сърдечност.
Ще имам километърна ограда ...
Ще бъда някак блѝзо и далече.
На няколко пресечки от безсмъртие
и вляво до инфарктната сърдечност.
Ще имам километърна ограда ...
260
3
2
Стига толкоз сърдито нещастие!
Разболях се от псевдолюбови.
Нямам време за бледи участия
и за фалш във измислени роли.
Ще затворя вратите в душата си. ...
Разболях се от псевдолюбови.
Нямам време за бледи участия
и за фалш във измислени роли.
Ще затворя вратите в душата си. ...
473
7
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
