diesto

1 резултат

Преди краят

Преди да се сдобия с равен покрив,
ще бродят мислите ми сред комините,
където нощем с две-три котки
споделям хлъзгавите керемиди...
И там, под шапката на небосклона ...
872 2

Нова жажда

Земята е родилно нам поле,
но жънем наготово, а не сеем.
Под камъка не можем да умрем,
над него не умеем да живеем...
И зъзнем от телесния си хлад, ...
821 4 2

Твърде късно за любов

От първото ми влюбено желание
до днешната по навик, самота,
мъжа във мойто аз е оправдание,
невинното момче, че остаря...
И устните на хубаво момиче, ...
1.1K 2 2

Любов наум

И до днес ме обичат нау̀жким
със страха, проговорил на глас.
Вечно слушам колко съм нужен.
(Обичайно, най-много за час.)
После някак във мен завалява ...
895 1

Вземане - даване

Аз нямам къде да се скрия,
нито имам къде да остана.
Даже спомени не мога да трия
и отдавна съм спрял да бягам.
Ала сбирам живота с в куфар. ...
512 1 1

Пред лика на твойта хубост

А щеше да останеш неизвестна
за моя изкривен и лош характер,
със който причинявам куп нечестности
и съм на себе си, предател.
Ти се роди в живота ми от нищото, ...
983 2 3

Аз, проклетникът!

Защо животът е начало,
щом всяка обич е предателство,
което води до раздяла
и хъс за ново посегателство?
А краят идва неминуемо. ...
533

Изгубени

Какъв ли е въпроса ти за отговор,
във който се съдържат всички истини?
И даже за това ще ти помогна.
Не можем повече да се измисляме.
Пътеките от стъпките се раждат, ...
553

По новому, същия.

Ще си призная честно - изморих се
и след умората дойде прозрение.
Аз сам прогоних всички призраци,
отнел подслона им в стихотворения.
И ако щете вярвайте, но чудо! ...
524 3 5

С главна роля в живота си.

Познах наивността във не една надежда
и всичкото търпение - да чакам.
Научих се наум да се навеждам,
зад стъклена усмивка да заплача.
Разбирах всяка дума, измълчана ...
579 3 3

Защото някога повярвах...

След тебе, само подир сбогом
в самопризнание ще свеждам гордост.
На глас, наум и словом,
ще хуля твойта илюзорност!
Защото някога така повярвах ...
694 2 2

Не се превръщайте в изкуство!

На път е да изчезне безвъзвратно
(и този път надявам се наистина)
лиричния ми начин, безпощадно
душата си да разпилявям в лѝсти.
Светът се е претъпкал със поети ...
536 3 6

Още ми се обича...

Самотата истерично ми крещи
да се покажа вън от себе си.
Светът за мен едва ли го боли.
Място за рани нямам от белези.
Аз иначе покой намерих, но почти. ...
504 3 2

Ти в мен си...

Откривам те във себе си, изгубена
и дишам малко, някак по-така...
Душата ми от нежност те вълнува,
да не потъваш никога във самота.
Аз някой ден ще те извадя, ...
578

Във тебе ще узрее вечност!

Безоблачно, душа́ изливам.
Приличам на пороен дъжд.
Във мене всичко е изстинало
и няма да съм тъжен мъж.
Не ще превивам в мъка кръста си ...
472 3 3

Трепет в минало време

Заминал си е онзи трепет.
Вълшебен, тих и въжделен,
когато сплитахме ръцете си.
Аз бях за тебе. Ти, за мен.
Тогава чувствахме се, страстно влюбени. ...
517

Защо ви е надежда?

Смъртта не бе облечена със черен плащ
и без кинжал, да ме пореже.
Аз сам осъдих се и бях палач
на мойте глупави копнежи...
Преди да стане твърде късно ...
547 1 3

Стига!

Ти много повече ми стана спомен,
отколкото да бъдеш настояще.
Затвори ме в света си телефонен,
че скъпото за свобода не плащаш...
И аз не искам да се връщам в тебе. ...
481 2 6

И аз ще те запомня!

Понеже някой ден светът ще свърши
и много преди него ще си идем,
аз искам да ме помниш - онзи същия,
когато бях ти само мил и свѝден.
Когато още вярвахме в безумия ...
508 1 3

Няма връщане назад!

Аз толкова съм благодарен на обидата,
че мога да те изболея отведнъж.
Внезапно, като най-любовния ми прилив,
на тъй неско̀посен поет, но влюбен мъж.
Ще свършат безполезните ми думи ...
483 1 5

Живота никой два пъти не ражда

След теб стихотворенията свършиха.
На мъката ударих ѝ шамар
и ти се срути все едно безлюдна къща,
самотна, като гол пиедестал.
Недей да се съмняваш, че празнувам! ...
649 2

Смъртта е пробуждане...

Не те виня за мойто слабоволие,
в което помечтах те за наистина.
Направих те по образ и подобие
на щастие, което си измислям.
Ти толкова реално съществуваш, ...
927 5 7

Присъда - Свободен

Само аз ли съм толкоз свободен?
Вий къде сте? Във клетки с мечти?
През прозорец навън, ококорени,
с непроглеждащи в мрака, очи...
И защо не крещите широко ...
625 1 1

Подреждам се

Аз повече от тебе си отивах,
а всъщност май така и не дойдох.
Ний някак се превърнахме във минало
на бъдеща в копнежа ни, любов...
Не искам да отглеждам във душата си ...
529 2 2

Тунели

Тунел, а всъщност... арка над вратата.
Обръщам се да те потърся някъде извътре,
но е дълбоко. Дълго, като мрак,
от който няма никакво измъкване...
И се повивам с мъка напосоки, ...
585 1

Скитница в душата ми

Понеже съм си тръгнал, на сбогуване -
ще измълча тъгата за последно.
Наум ще те прегърна и целуна,
а ти ще ме заплачеш в себе си.
И не, защото те разлюбвам. ...
473 1 1

Отминало Коледно...

Мирише вкусно този град.
Светът е Коледна трапеза.
Любов, от хляба аромат -
във всеки дом дано да влезе!
Наливам вино да отпия ...
429 2

Едва ли ще те питам...

Едва ли ще те питам просто - Как си?
Дали съм в най-дълбокото на тебе
и още ли приличам ти на щастие,
с което да забавяш някак времето?...
Или ще си в покоя на забравата, ...
767 1 1

Сбогом на илюзиите!

Оттук нататък пътища различни.
Без теб света не спря да се върти.
Във нас ще има винаги обичане,
но повече остават тишини.
А аз ще си отида безвъзвратно, ...
528 3 2

Дали разбра?

Дали разбра, че най-накрая
реален съм? От плът и кръв.
Когато всеки път ме забраняваш,
оставяш себе си без дъх.
А моят пулс в тъга замира ...
474

Простена си!

Прощавам ти, дори съм благодарен!
За всичките ни мигове безвремие,
за крачките, които не направи,
а аз ги претворих в стихотворения.
Прощавам ти за дългите си нощи, ...
485 3 4

Себеубежище

Мен всъщност ме е нямало, когато
отчаяно бленувала си нощем.
Дойдох с последния възможен влак.
(Понеже от летене падам лошо.)
Отдавна се научих да не мога ...
467

В опити за летене

От няколко си памтивека
или, откакто свят светува
крила поискал е човека
преди от дъно да изплува.
И колко болка причинил е, ...
596 1 2

Нима е грях?

Във Божие светилище, насред площада -
(за по-накратко да го кажем Черква),
смирено искаше пощада -
Тя, дето с Дявола се черпи.
И куцо, кьораво, сакато, ...
457 3

Наистина ли си отиваш?

Наистина ли си отиваш, казвай ми,
или отиде си от мене вече?...
Та ти ме гледаше все още влюбен
и някак си, не можеща да си далече...
А, лятото? Ах, помниш ли го лятото? ...
432 1

Каквото - толкова!

Аз неведнъж съм се прераждал,
незрял във крехките си кости.
Животът тъй ме заболя, че даже
душата в тялото ми стана гостенка.
И колко още да порасна? ...
484 1

Не идвай ако няма да останеш!

Не идвай пак в тъгата на покоя ми!
Защо дълбаеш в моята душа?
Изплаках те в илюзии, че моя си
и истинска си, колкото лъжа...
Недей да ме докосваш без усещане! ...
505 3 4

Аз няма да съм първия неверник!

Защо се заблуждавате с надежда,
крепяща превъзбудения фалш?
Животът мъдро всекиму отрежда.
Блаженство ли, болезнена печал?...
Един на друг се лъжем във очите, ...
1.1K 1 2

Покой, като пустош

Покоят, тишина е до безчувственост.
За спомен имам някакво петно.
Любов ли е било, че в тази пустош
на мене ми е просто все едно...
Сега е късно повече от всякога. ...
1.3K 2 6

Нов адрес

Отида ли си, знам ще ме потърсиш.
Ще бъда някак блѝзо и далече.
На няколко пресечки от безсмъртие
и вляво до инфарктната сърдечност.
Ще имам километърна ограда ...
470 3 2