diesto (Данаил Антонов) - Произведения

Ръцете ти са мост

Наистина е чудо, че след толкова
предателства и удари под кръста,
аз някак позволих наместо болката,
да влезеш с чистотата си във мръсното.
Там, дето се разлагат всички трупове ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-06-06T10:15:16+03:00 523 6 6

От толкоз умиране, заобичах живота!

Дълго помня. Всички животи.
Аз се водя праисторически.
Мойта кръв боядисва Голготите
на дузина герои лирически.
Всеки път по глупашки умирах ...

diesto

Поезия » Философска

2024-06-05T12:21:19+03:00 466 1 1

Родена да те обичам

Защото нося име Данаил или
с копнеж любовен те предсказах?
Пророците грешат ли? Надали.
Тъгата си по-скоро премълчават.
Но аз откак се помня, мира нямам, ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-06-04T12:26:13+03:00 458 1 1

Само любов ще вземем

Някой ден ще си тръгнем оттук
всички ние. Без изключения.
Накъдето зловещ вечен студ
е до синьо сковал опрощенията...
Но задъхват се моите дро̀бове ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-06-01T08:19:02+03:00 768 1 3

Когато скитник си намери дом

Наживя ми се вече бездомно.
(Не, че исках да бъда номад.)
Всички, дето наужким свободни,
да съм роб все ме учеха как.
Ала аз не поглеждах надолу. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-05-31T01:20:08+03:00 649 2 5

Черновата на живота ми

Следобедно, без дъжд и доста скучно.
Клонѝ към непредвидена апатия.
Едва ли ще завърши злополучно.
Излизал съм от всяко мъчно блато...
И бил съм вдън гори, сред лунни нощи, ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-05-30T11:17:57+03:00 470 2 5

Предсказана

Мълча на себе си. От изумление,
че те предсказах с точност до
микрон.
До нотата изплакано спасение,
в която си дочула моят стон. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-05-29T08:05:30+03:00 496 5 4

Целувки за черни дни

Не помня вече колко време мина,
откакто уж сбогувах се с тъгата.
След нея се превърнах в чудно бѝле
за болките в сърцето и душата си.
Отдавна бе. Поне, като усещане ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-05-28T08:01:03+03:00 714 5 9

За вълците в хората

Днес прогоних белия вълк,
но в душата си него оставих -
онзи черният, дето е зъл
и за овчите хора кошмар е.
Днес не диря надежда за бъдеще ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-05-24T16:37:11+03:00 460 1 2

Искай ме дълго!

Все по-трудно вървя напоследък
и ме дърпат назад страховете.
Нямам сили и виждам ръба,
а след него нищо не свети...
Но си спомних, живял в тъмнините ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-05-23T16:29:11+03:00 467 2 5

Къде си ти, самонадеяност?

Къде си ти, самонадеяност?
Защо ми вдигаш рамена?
Без тебе как да оцелея
във свойта неповярвана съдба?
И как ще издържат очите ми ...

diesto

Поезия » Философска

2024-05-22T18:48:19+03:00 443 4 4

Амнистия от Господ

Осъмнах в две ръце и топли устни,
след сякаш стогодишния си сън.
Бленувах да си истина, а не изкуство,
преди камбаната да бие с троен звън.
Изстрадах те до кръв и тежка болка, ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-05-21T21:40:38+03:00 1.3K 6 15

Заливът Зигра

diesto

Фотография » Природа

2024-05-19T22:43:02+03:00 802 2 7

С очите на сърцето

В най-мрачните ми дни и дълги нощи,
под дъното отчаяно захлупен,
наум аз виждах хоризонта още,
за страх на враговете ми учудени...
Но, както много често във живота, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-05-18T13:52:13+03:00 536 4 6

Вълци в кучешка кожа

Сякаш вчера със тебе се случихме.
Като охлюв безпътен потъвах във времето.
Крих се в кожа на улично куче,
белким някой реши да ме вземе...
Ала вълчия нрав ме издаде. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-05-17T01:57:17+03:00 438 3 2

Па(п)лач

Пред лозунгите с дървени клишета
манифестират моите съветници.
Заблуда крачи в неуспеха им,
но кой ли съди устрема на
грешника? ...

diesto

Поезия » Философска

2024-05-16T11:39:36+03:00 767 3 4

Не мога да те обичам тихо

Дали да те обичам тихо,
със шепот през полудъха си,
или да изкрещя във стихове,
че цял живот все тебе търсих?
И вече свикнал от години ...

diesto

Поезия » Любовна, Пейзажна

2024-05-15T11:37:55+03:00 482 1

Когато ще е късно

Вървя със плахи стъпки по земята,
която някога над мен ще тегне.
Уж нямам поводи за срам.
Порокът ми е, че съм беден.
И се ослушвам като в чуждо място, ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-05-14T15:58:57+03:00 426 1

Сърцето ти в сърцето ми

Надига глас отвътре и заплашва.
"Така, ако я караш, ще загине!"
Бях чувал, че за щастие се плаща,
ала съдбата много скъпо взима...
Че малко ли от мен раздадох? ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-05-10T23:36:14+03:00 495 4

Живот на сушата

Прости ми, че понякога ме няма,
потънал в свойто мрачно тъжномислие.
Без друго, тъй и тъй съм закъснял,
поне не ще отвикнеш да ти липсвам...
Признавам си, съвсем не е нарочно ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-05-10T06:48:16+03:00 933 3 6

Не е достатъчно

Макар, че си загубихме и времето,
и болка ни пресядаше горчива,
по края на опънатите нерви
окапваше в покоя ми - мастилото...
Очите ни се взираха в надеждата. ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-05-07T21:00:17+03:00 449 1 1

Когато бях скиталец

Скиталец бил по пътя на живота,
усещах омагьосания кръг.
От пустото във празно, през просото,
и кривото на крушата отвъд...
Понякога ме стягаше в гърдите ...

diesto

Поезия » Философска

2024-04-30T17:33:04+03:00 389 2

Благодаря за недообичането

Простете, че не ви благодарих
и не оставих от безценното си време,
защото цялото на вас го посветих,
а дявола поиска мен да вземе.
Не мога поотделно да ви казвам, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-04-27T19:16:22+03:00 459 1 7

Попитах морето

Днес не казах нищо, море.
Замълчах пред шума на вълните.
Слушах, слушах два часа поне
и накрая реших да те питам...
Ти умора не чувстваш ли нявга, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-04-26T11:14:16+03:00 441 1

Хербарий

Не помня колко съм вървял,
към колко хора. (Дълго беше.)
Разбрах едно - не бях живял,
затуй на себе си съм грешен.
Накрая уморен и жаден ...

diesto

Поезия » Философска

2024-04-25T12:42:34+03:00 404 1 1

Оцелял, за да обичам

Понеже сте ме пращали при дяволи
през ада и в десета планина,
едва ли нещо друго се надявахте,
увѝ но скоро няма да умра!
Напук на завистта и проклетѝята, ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-04-24T17:29:20+03:00 445 2

Блажен съм да те имам

Макар да се гневя на свойто време,
в което по неволя съществувам,
аз вярвам как от Бога е решено,
че още ми е рано за сбогуване...
И търсил денонощно верен отговор ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-04-23T09:26:24+03:00 482 3 4

Прѝстанът на моята обич

В/икът ми онемява в тишината.
Р/ъцете ми, треперейки те търсят.
Е/динствена - надеждата е сляпа.
М/орето се вълнува, аз се кръстя.
Е/стествено, че сигурно от страх, ...

diesto

Поезия » Любовна, Акростихове

2024-04-18T18:11:30+03:00 1.4K 7 24

Мъката на живите

Ще станат пепел някога тревите,
покрили жадната земя.
Дъждът ще каля пред очите ти,
където има само чифт цветя.
Представяш ли си черно слънце, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-04-18T11:27:33+03:00 449 1 1

Монолог

Тъй страшно е да спреш за малко
и да засенчиш взора си със длан,
да видиш отдалече колко жалко
е чувството да си пътувал сам.
И нейде в слънчевото бездихание ...

diesto

Поезия » Философска

2024-04-17T17:00:28+03:00 425 1

През сенките на щастието

Преследвах ли го, то ли ме избягваше?
Не знам, но някъде по пътя,
логично вече спрях да се надявам,
че има друго чувство вместо мъка...
А щастието тъй не ме попита. ...

diesto

Поезия » Философска

2024-04-16T11:29:43+03:00 407 1

Тумористично

Безсънните клепачи на човека
решил да стори някому добро,
затварят се смирени със утеха,
че може да заспива всяко зло.
Заблудата е живо доказателство, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-04-13T12:33:30+03:00 412

Гледните точки от стълбата

Сред мрака на лиричната ми същност
все още има малък светъл процеп,
през който на надеждата лъча
е тънък малко повече от косъм.
Не исках да броя по пътя крачките, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-04-12T11:03:35+03:00 414 1

Петото измерение

Откакто Господ крайно рече
да прибере баща ми сред покоя,
аз спрях да мисля, че сърдечен
се води удар по неволя...
По-скоро вярвам във причината, ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-04-11T15:46:43+03:00 425

Прегръдка вместо полет

Подгонил половината си век
със устремна засилка към живота,
не литнах, а търкулнах се в поет,
отскубнал от крилата си перото...
И питам се къде съм съгрешил, ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

2024-04-10T17:30:22+03:00 895 6

Суша

Дъждът ще ни подкани за молитва.
Отдавна е потънал в земна суша.
Аз вечно между капките му свикнал,
не виждам откъде да се промуша.
И свивам се в измислените сенки, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-04-09T13:29:18+03:00 390

Прелято вино най-горчи

По онзи керемиден ръб,
където хоризонта дреме
се взирам дълго всеки път,
когато ще ми се да спирам времето.
Наум катеря се по облаци ...

diesto

Поезия » Философска

2024-04-05T08:42:48+03:00 400 2

Песен за живота

Защо ли не възпяваме живота
и чакаме надгробно опело́?
Не ще да се разминем със Голгота.
Съдбата е виенско колело.
И днес, ако си горе с ветровете, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-04-04T08:01:29+03:00 441

Контраст

Ако всички, които твърдят,
че напълно играят себе си
и захвърлят маски през гръб,
ще им лъснат всичките белези.
Тутаксѝ ще изгрее мимансът. ...

diesto

Поезия » Философска

2024-04-03T13:19:47+03:00 418 1

Когато се събудят щастливите

Невярващите нямат страх от Бога,
и никога дори не молят прошка.
Лъжците поначало – късоноги,
се реят като в полет на кокошки...
Заблудата е следствие на устрем ...

diesto

Поезия » Философска

2024-04-02T11:50:54+03:00 373 1