diesto

1 резултат

Предвиждам щастие

Във някакви върховни мигове,
когато предусещам удоволствие,
(почти, като завършека на стих)
е мисълта, че нежно те докосвам...
Но някак си ръцете ми са тъжни. ...
417 1

Чудесата са в нас, самѝте.

Ако чàкал съм чудо да стане,
ти едва ли щеше да забележиш
моето вяло лирично призвание,
дето, видиш ли, те разнежи...
Затова аз не лапах мухите, ...
500 1

Думата ми на две не става!

Не ми прощавай! Никога и нищо.
Напред за два живота съм сгрешил.
Мен, Господ ме приема само лично.
На дявола в аванс съм му платил.
Недей да премълчаваш, щом боли. ...
491 3

Без вяра няма любов

Прекъснал съм си корена почти.
След мене нищо няма да покълне.
Две хиляди складирани мечти.
(С корици ако някой ги прегърне.)
Така съм го написал лично аз, ...
513 1 3

Преди да дойде времето за оня свят...

Щом някога решиш за мойто време
камбана да удари трите пъти,
ти, Боже мой, не ми отнемай
последни думи на разлъка...
Върни ме в силното ми тяло, ...
493 2 1

Аз, режисьорът и сценарист.

На древният въпрос житейски -
дали смъртта е път различен,
аз имам отговор Библейски,
но той не стига да те наобичам.
И след последния си влюбен дъх, ...
456 1

На Майка ми

Роден съм под щастливата звезда,
на моето полувековно лято,
от първата в живота ми жена,
тъй свидната ми майка - всичко свято!
И вечно аз на Господ, благодарен ...
461 2 3

Отиде си самотното мълчание

Отиде си самотното мълчание.
Понякога за малко ще се връща.
Разбира се, че не без основание.
(На мене все за нещо ми е мъчно.)
Дали, че ще ми липсваш със присъствие, ...
432 4 1

С кръв от мастило

По някакви причини съдбоносни
кръвта ми е обагрена с мастило.
В живота може всичко да е просто,
но моят недописана е книга.
И в роля на лирично изключение, ...
412 1

Жената с име на пролет

На Цвета...
Вселената в сравнение със теб,
е в скучния нюанс на черно-бялото.
Обагрена със всички цветове,
ти жива си картина, цялата. ...
430 1

Брегът е там, където те намирам...

Понякога вълнѝте се отдръпват
в покоите на свойто междучасие,
а пясъка запомнил ти е стъпките,
с които извървяваш любовта си.
Тогава те погледнах с онзи изгрев, ...
397 4 2

По Лермонтовски. (Почти)

Дори да я намериш твърде късно
е повече от никога, нали?
Е, вярно, че на наш'та зряла възраст
с любов да се разминеш по-боли.
Но ние не загубихме напразно, ...
422 2

Бивш проклетник

Не всякога след прошка се смирявaм,
и искам съгрешилият пред мен,
безсънно всяка нощ да съжалява
и болка да го мъчи всеки ден!
Дори и не помисляйте да съдите, ...
425 1

Правилен път

Пред лицето на моята смърт,
съм заставал блажен и усмихнат.
На живота обръщал съм гръб,
и в покой да живея не свикнах...
Но отскоро ми светнаха лампата, ...
474 3 3

А мойте червеи ще бъдат гладни...

В земята още е пръстта,
и чака своите лопати.
Дъските пазят ли плътта
от неизбежен кръговрат?
Не ща да чувам за прераждане. ...
405 1 2

Вълча порода

От някъде далече, (по усещане)
дочувам бавна сенчеста походка.
Сред всички тишини да се предре́ши,
за плахите ѝ стъпки аз съм клопка.
Познавам аромата на страха ѝ, ...
408 2 1

Есенни дъждове

Нямам време да чакам октомври
да изгони нахалното лято,
което едва се опомни,
след събора на птичето ято.
Искам тежки, графитени облаци, ...
460 4 5

Държа те и не пускам!

Защото ти ми липсваш безутешно,
и вместо да докосвам твойта плът,
дописвам нераздадената нежност
в тъгата, по мастиления път...
И спомените мигом оживяват. ...
436 4 5

И Господ бил е грешник.

Вероятно може да е истина,
че зная те от два живота време.
Не вярвам в този да съм те измислял,
досущ такава, като мене.
Понеже все така ми се налагаше - ...
884 1

Отново обичам!

Живота уж направен е за живите,
но мъртвите душѝ са без умора.
Със кръстове напълниха се нивите,
а никой не засява вече хора.
Стесниха се до сляпо хоризонтите. ...
861 5 1

Междусезонно

Молитвите за дъжд през лятото
се сбъдват винаги наесен.
Листата правят видим вятъра,
а локвите са с цвят небесен.
Животът сякаш да напомни фактите, ...
759 2 2

Жена от рядък вид

Във миг на най-внезапна повиквателна,
от Господ за живот на оня свят,
със яд ще се разплача обезателно,
тъй истинска любов не изживял.
Макар да съм усещал твойте устни, ...
408 1 1

Някъде към пет...

Признавам си, че някъде следобед,
към пет часа ми става малко тъжно,
и някак се превръщам във виновен,
че в твоите очи се ражда дъжд.
Понеже те очаквах със години, ...
381 1 1

Моя любов, безценна!

Ще помня цяла вечност този миг!
Блажено тържество на две тела.
Аз чýвал бях, че Господ е велик,
но никога не вярвах в чудеса...
Естествено, че някъде във себе си, ...
440 1

Точно твоята любов

Утеха не намирах в нито дума
от моите стихотворения, за Бога!
Да имах някаква вълшебна гума,
аз бих изтрил ги. Но не мога...
А после ме замѝсли някак времето, ...
425 1 1

Път до сърцето ми

Тя върви по брега и мечтае.
Някак тихо. Наум се вълнува.
Тя не стъпва, а сякаш играе,
и със залеза гола танцува...
Тя не вярваше в хорски сърца. ...
399 2 1

Най-хубавата част от мен си ти!

Омръзна ми безспирно да говоря,
и някому да давам обяснения
за факта как - лирически герой
в живота не чете стихотворения.
И после да разбивам сто клишета ...
483 1 1

Вълчи глад за любов

Отдавна съм забравил що е лесно.
Не зная липса малко да боли.
Намирах те във стихове и песни.
Изплаквах те с молитвени сълзи.
А после избуяваха надежди, ...
403 1

Обречена

Отдавна знам, че е обречена
онази, дето ще се влюби в мене,
след всички - тялом разсъблечени,
които знаят да отнемат.
И в гладни мигове за откровения, ...
505 1

Над нещата

Недей да величаеш мойто его,
със думите, присъщи за големите.
Пред техните таланти се заклевал,
аз тъй и не посмях да съм на сцената...
Прожекторите светят за аплаузи, ...
399 1 1

По план

Проправила си път измежду обичи,
обгръщали ме в дълго неведение,
ти нямай намерението, моля те -
да бъдеш мое тъжно вдъхновение...
И в мрака да прелитам като сова, ...
404 1 1

Повярван.

Поиска ме, защото ми повярва.
Повярва на ядосаните стихове.
На думите, в които се съмнявах,
и в битката с отглеждане на митове.
Аз знам, че ти отдавна ме познаваш. ...
469 2 1

Завръщай ме!

Завръщай ме, когато съм стихиен.
Когато измълчавам ураганите
и спомена за болките си трия
със чесане до кръв около раните.
Понякога разливай ми мастилото ...
474 2

Безгрешен

Съдбата няма пръст от тук нататък.
Отива във графата "извинения".
Живота дал е своя отпечатък
на всеки без да дава обяснения.
Но ние си научихме уроците. ...
488 1

Моята вълчица

Не ме боли гърба от стари рани.
Боли ме от кинжалната ѝ мисъл -
лъжата, че умишлено избрана е
да бъде повод стихове да пиша.
Поддадох се, признавам и сгреших, ...
530 1 4

Посрещнат в себе си

Понеже аз не вярвах в чудеса
и в празни приказки пък още повече,
те срещнах в края на една лъжа,
в която си измислях обич...
Когато стиховете ми до кръв бичуваха, ...
463 1

След последната гара

И преди да командва съдбата
в старо време - предишен живот,
вероятно били сме познати,
или сме се виждали по любов...
И по тъмни пътеки, и друмища, ...
403

Пророчество

Светът се е нагледал на съдби.
Отдавна всичко много му е ясно.
Не пита никой - колко го боли.
Понякога дали му е прекрасно?
Историята днес е обичайна. ...
405

Аз преди теб

Ще дойда есента, по хладното.
Преди ноември да запари чая.
Преди мъглите да се спуснат бавно
и дъждовете да не виждат края.
И ти ще ми отвориш, мислено ...
1K 1 5

Вакуумирани

Живее ми се с тебе, вакуумирано.
От хаоса за миг да се отлъчим!
Без въздух много пъти сме умирали,
но нека на клишето се опълчим!
На личния комфорт и периметъра, ...
412 1