diesto
1 039 резултата
В най-тъжния град на земята,
там, дето оплакват живота,
аз вярвах сляпо в съдбата,
(но се клех в третото си око.)
И понякога времето спирах. ...
там, дето оплакват живота,
аз вярвах сляпо в съдбата,
(но се клех в третото си око.)
И понякога времето спирах. ...
232
1
Аз гневях ти се, псувах, гълчах,
и проклинах те, Боже. Прости ми!
В тоз' живот няма никой без грях.
Най-безгрешните все са лъжливи.
Дай на гладния - сит да заспива, ...
и проклинах те, Боже. Прости ми!
В тоз' живот няма никой без грях.
Най-безгрешните все са лъжливи.
Дай на гладния - сит да заспива, ...
236
5
3
Вървеше тъй изнемощяло,
по свойта свикнала безпътица,
отдавна болното ми тяло,
което търсеше духа си...
А той е нейде там изгубен, ...
по свойта свикнала безпътица,
отдавна болното ми тяло,
което търсеше духа си...
А той е нейде там изгубен, ...
245
1
1
И чудя се, и чудя се... Не зная,
дали съм в някой ъгъл без посока,
и още ли е крепост мойта стая,
срещу тежките оръжия на злото?
Или съм се надвесил над тревогите, ...
дали съм в някой ъгъл без посока,
и още ли е крепост мойта стая,
срещу тежките оръжия на злото?
Или съм се надвесил над тревогите, ...
248
4
3
Блаженство би било или товар,
да правим равносметка на живота?
Вересѝите към Божия кръчмар,
баланса не оправят със банкноти...
Размахва среден пръст и гледа страшно, ...
да правим равносметка на живота?
Вересѝите към Божия кръчмар,
баланса не оправят със банкноти...
Размахва среден пръст и гледа страшно, ...
228
1
Ако някога стане така,
че лицето ѝ някак се стъ́жни,
и дори заболи я глава,
вероятно е просто да... лъже.
Не, наистина. Бих се учудил! ...
че лицето ѝ някак се стъ́жни,
и дори заболи я глава,
вероятно е просто да... лъже.
Не, наистина. Бих се учудил! ...
246
5
2
Аз не мога признавам си още,
да приема злото в душите.
Да съм в мир със човешката пошлост,
да подмина с усмивка лъжите.
И макар, че натрупах години, ...
да приема злото в душите.
Да съм в мир със човешката пошлост,
да подмина с усмивка лъжите.
И макар, че натрупах години, ...
228
1
След първият ми възел на зависимост,
когато от живота си съм вдишал,
до тебе - ти, която си ми пѝсана,
съзнах, че явно Бог ме е орѝсал.
Със мъка да заслужа свойто щастие. ...
когато от живота си съм вдишал,
до тебе - ти, която си ми пѝсана,
съзнах, че явно Бог ме е орѝсал.
Със мъка да заслужа свойто щастие. ...
273
6
5
Откакто му е дадено перото,
и въглена, и камъка от свише,
човекът е научил, че каквото
с причина измълчи, ще го напише.
А после закъснялото око, ...
и въглена, и камъка от свише,
човекът е научил, че каквото
с причина измълчи, ще го напише.
А после закъснялото око, ...
223
2
Пред себе си признавам, че е трудно
да схвана всички факти наведнъж,
повярвал на дузината заблуди,
от тях, че съм обичан мъж.
Сега, от разстояние на времето, ...
да схвана всички факти наведнъж,
повярвал на дузината заблуди,
от тях, че съм обичан мъж.
Сега, от разстояние на времето, ...
239
2
1
Пред Твоите творения божествени,
аз мога да мълча от възхищение,
но дълго несмиримите ми жестове,
издават придобито нетърпение.
За тайнството по пътя на мечтите, ...
аз мога да мълча от възхищение,
но дълго несмиримите ми жестове,
издават придобито нетърпение.
За тайнството по пътя на мечтите, ...
185
2
1
Макар да поясних въпросът важен -
къде съм спал, че не живеех,
кой може друго да докаже?
Изобщо даже ще посмее ли?
Наяве, повече от всеки сън, ...
къде съм спал, че не живеех,
кой може друго да докаже?
Изобщо даже ще посмее ли?
Наяве, повече от всеки сън, ...
240
1
Неволно ли се свиква със тъгата,
нарочно се запитвах всеки път,
щом хлопнеше след мен вратата,
прекрачила душата - мойта плът...
Започвах истерично да мълча, ...
нарочно се запитвах всеки път,
щом хлопнеше след мен вратата,
прекрачила душата - мойта плът...
Започвах истерично да мълча, ...
219
2
1
Отчаяно опитвах да се върна
със гузната си памет в мойто детство,
мечтите си, когато в полет сбъдвах
и трудното бе повече от лесно.
Защо ли? Аз не вярвам в мъдростта. ...
със гузната си памет в мойто детство,
мечтите си, когато в полет сбъдвах
и трудното бе повече от лесно.
Защо ли? Аз не вярвам в мъдростта. ...
221
3
1
Какви ли не самопризнания
прогледнаха в живота ми наскоро.
Предвид на доброволното страдание,
не съм очаквал нищо наготово.
И някъде по път към неизвестното, ...
прогледнаха в живота ми наскоро.
Предвид на доброволното страдание,
не съм очаквал нищо наготово.
И някъде по път към неизвестното, ...
231
2
1
Оказа се, че в крайна сметка,
дотук живота си предвѝдих.
Десетки чифтове подметки
изтърках, за да съм щастлив.
А гонех вятъра, мъглите, ...
дотук живота си предвѝдих.
Десетки чифтове подметки
изтърках, за да съм щастлив.
А гонех вятъра, мъглите, ...
212
1
И някога, когато съм се влюбвал,
и някога, когато съм мечтал,
аз давах ли си сметка, че ще губя?
Загубил, означава - надживял.
Не вярвах на травмиращи последствия, ...
и някога, когато съм мечтал,
аз давах ли си сметка, че ще губя?
Загубил, означава - надживял.
Не вярвах на травмиращи последствия, ...
293
3
3
Разбирам, че при твоето отсъствие,
във мене самотата се завръща.
Заканва ми се и размахва пръсти.
Нахално, похотливо ме прегръща.
И вместо да прогоня тази мисъл, ...
във мене самотата се завръща.
Заканва ми се и размахва пръсти.
Нахално, похотливо ме прегръща.
И вместо да прогоня тази мисъл, ...
227
2
2
В ефира на памуковите облаци
цветът е златно-розов, фин и млечен,
обаче под небето дишат бродници,
чиито глад пословично е вечен.
И нейде помежду им зрее въздух, ...
цветът е златно-розов, фин и млечен,
обаче под небето дишат бродници,
чиито глад пословично е вечен.
И нейде помежду им зрее въздух, ...
369
6
9
Не помня колко пъти бях начало
за моите орисани надежди.
Дали се беше чуло и видяло,
пророците на сляпо да се вглеждат?
И аз, със мойта будна интуиция, ...
за моите орисани надежди.
Дали се беше чуло и видяло,
пророците на сляпо да се вглеждат?
И аз, със мойта будна интуиция, ...
595
1
Така и не можах да свикна
със твойте алегории, животе!
До днес объркано се питах -
успях ли да надвия злото?
Но всъщност отговарят фактите, ...
със твойте алегории, животе!
До днес объркано се питах -
успях ли да надвия злото?
Но всъщност отговарят фактите, ...
514
2
Понякога се питам от неволя -
какво ли ми е струвало да вярвам?
Дали свенливо не живях разголен
за обич все да се надявам...
Дали не бях нахално разточителен, ...
какво ли ми е струвало да вярвам?
Дали свенливо не живях разголен
за обич все да се надявам...
Дали не бях нахално разточителен, ...
257
7
5
Какво всеобщо безразсъдство
царѝ във мислите на хората.
Живота хич не е повърхностен.
Не бъркайте гнева със злобата!
Недейте подценява фактите, ...
царѝ във мислите на хората.
Живота хич не е повърхностен.
Не бъркайте гнева със злобата!
Недейте подценява фактите, ...
203
2
2
Ти си първият ден от моето щастие.
Аз те чаках живот - половин.
Преживях много болки и страсти,
и инфаркт. (Слава Богу - един.)
Ти си мойта молитва за сила, ...
Аз те чаках живот - половин.
Преживях много болки и страсти,
и инфаркт. (Слава Богу - един.)
Ти си мойта молитва за сила, ...
219
3
Във няколко момента от живота
докосвал съм на сляпо свойто щастие.
Разбира се, че свързано с любов,
в която вечно нямах съучастник.
И както колебаех се доскоро, ...
докосвал съм на сляпо свойто щастие.
Разбира се, че свързано с любов,
в която вечно нямах съучастник.
И както колебаех се доскоро, ...
232
1
1
Защо ли възхвалявам любовта ни?
Нима е тема на открит урок?
Дали на някой пука му? Едва ли.
Човеците за всичко имат гроб.
За нечие блажено състояние, ...
Нима е тема на открит урок?
Дали на някой пука му? Едва ли.
Човеците за всичко имат гроб.
За нечие блажено състояние, ...
197
1
Трябва ми още малко време,
да повярвам, че ти си истинска,
без да искам от Бог пояснение
във живота защо ми липсваше...
И с какво заслужих блаженството ...
да повярвам, че ти си истинска,
без да искам от Бог пояснение
във живота защо ми липсваше...
И с какво заслужих блаженството ...
234
В един различен свят от този,
(или в доброто старо време)
човеците ще водят диалози
на живо по съдбовни теми.
И ще държат ръцете си наистина, ...
(или в доброто старо време)
човеците ще водят диалози
на живо по съдбовни теми.
И ще държат ръцете си наистина, ...
256
2
Ще дойде есента на мойта лирика,
когато пожълтялата хартия,
подобно пъстроцветните килими,
пътеките със спомен ще покрие...
Признавам си, че малко със носталгия, ...
когато пожълтялата хартия,
подобно пъстроцветните килими,
пътеките със спомен ще покрие...
Признавам си, че малко със носталгия, ...
235
4
2
Очаквам предизвестие за смърт.
Впоследствие, щастливо погребение,
но рано е за мойта тленна плът.
Дописвам некролог - стихотворение.
Във памет на самотния поет, ...
Впоследствие, щастливо погребение,
но рано е за мойта тленна плът.
Дописвам некролог - стихотворение.
Във памет на самотния поет, ...
568
2
По мои сметки, вероятно,
ще драсна още трийсетина стѝха.
Нарочно ги броя обратно,
понеже иначе ми се увиждат.
Не спира мойто вдъхновение. ...
ще драсна още трийсетина стѝха.
Нарочно ги броя обратно,
понеже иначе ми се увиждат.
Не спира мойто вдъхновение. ...
269
1
За жените съм писал ли писал.
Чак до гуша дошъл съм ви, знам.
И понякога даже без смисъл,
съм умирал от болка и срам...
Как търпял съм вина, че обичам ...
Чак до гуша дошъл съм ви, знам.
И понякога даже без смисъл,
съм умирал от болка и срам...
Как търпял съм вина, че обичам ...
662
3
1
Не ми отиват цветовете,
които виждате във думите.
За два-три часа съм поет.
(Щом в миг политнат пеперудите)
А после някак радостта ми ...
които виждате във думите.
За два-три часа съм поет.
(Щом в миг политнат пеперудите)
А после някак радостта ми ...
307
1
1
Опитвам се по навик да тъгувам,
приел, че любовта е тежка мъка.
Е, вярно, аз на фактите робувах
с горчивия си опит от разлъки.
От дългите ми полети в небето, ...
приел, че любовта е тежка мъка.
Е, вярно, аз на фактите робувах
с горчивия си опит от разлъки.
От дългите ми полети в небето, ...
289
2
3
А този стих ще бъде малко тъжен.
(Възторгът не понася моя ум.)
На никому, със нищо длъжен,
единствено за тебе имам думи...
Сега ми се мълчи, понеже помня ...
(Възторгът не понася моя ум.)
На никому, със нищо длъжен,
единствено за тебе имам думи...
Сега ми се мълчи, понеже помня ...
463
5
5
Добре дошла! О, празник за ръцете,
изпълнила със щастие душата ми!
Насмете счупеното от сърцето
и смъртно сряза мойта самота.
Ти веч' си тук. На дъх, без разстояние. ...
изпълнила със щастие душата ми!
Насмете счупеното от сърцето
и смъртно сряза мойта самота.
Ти веч' си тук. На дъх, без разстояние. ...
260
1
Замислям се и в мене става тъжно.
От толкова прегръщания в мрака.
От тежките сълзи излял ги мъж,
по тези, дето тъй и недочака...
Не връщам лентата с носталгия, ...
От толкова прегръщания в мрака.
От тежките сълзи излял ги мъж,
по тези, дето тъй и недочака...
Не връщам лентата с носталгия, ...
615
2
Не знам дали светът се е побъркал,
но повечето хора с пръст ни сочат.
Нас, влюбените, дето дръзнахме
във бурното море сами да скочим.
Представяш ли си колко странно е, ...
но повечето хора с пръст ни сочат.
Нас, влюбените, дето дръзнахме
във бурното море сами да скочим.
Представяш ли си колко странно е, ...
373
3
2
Живях в необявени състезания
под сянката на умните поети.
Във книгите им - свойте оправдания,
намирах да съм втори или трети.
Да беше в поетичното ми творчество, ...
под сянката на умните поети.
Във книгите им - свойте оправдания,
намирах да съм втори или трети.
Да беше в поетичното ми творчество, ...
278
3
2
Във някакви върховни мигове,
когато предусещам удоволствие,
(почти, като завършека на стих)
е мисълта, че нежно те докосвам...
Но някак си ръцете ми са тъжни. ...
когато предусещам удоволствие,
(почти, като завършека на стих)
е мисълта, че нежно те докосвам...
Но някак си ръцете ми са тъжни. ...
223
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
