diesto
1 резултат
Немил и недраг
Ти, който си разплаквал камък
и си държал душа във длани -
Защо наказан си и плащаш данък
за чужди белези и рани?
Защо износваш лицемерите, ...
и си държал душа във длани -
Защо наказан си и плащаш данък
за чужди белези и рани?
Защо износваш лицемерите, ...
477
2
6
Като молитва
Ако по някаква случайност, Боже
решиш да си почешеш скуката,
те моля дай ми, ако можеш
в една любов поне да случа.
Недей да ме изпитваш повече! ...
решиш да си почешеш скуката,
те моля дай ми, ако можеш
в една любов поне да случа.
Недей да ме изпитваш повече! ...
425
2
Ненаобичана жена
Тя ще поеме своя път едва сега.
Позакъсняла е, но още има време.
Една ненаобичана жена
се сеща да обича всъщност себе си...
Ще тръгне с поизтръпнали ръце ...
Позакъсняла е, но още има време.
Една ненаобичана жена
се сеща да обича всъщност себе си...
Ще тръгне с поизтръпнали ръце ...
1.2K
7
10
Истината, ако лъжа!
Защо сме въздържатели на истина
и крием я зад подлата лъжа?
Предателството Бог не е измислил.
Предадоха го негови чеда.
И още оттогава на човека ...
и крием я зад подлата лъжа?
Предателството Бог не е измислил.
Предадоха го негови чеда.
И още оттогава на човека ...
505
2
2
Предумишлено убийство
Предлагам да убием предумишлено
със истина героя ми лирически.
Не стига, че насила е измислен
и слаб, но много повече психически.
Мълчи. Не отговаря на въпроса - ...
със истина героя ми лирически.
Не стига, че насила е измислен
и слаб, но много повече психически.
Мълчи. Не отговаря на въпроса - ...
905
1
4
Рано е за восък и кандѝло!
Ще ви излъжа ако кажа, че не мисля
за портата на вечния си дом,
където недописаните листи
отдолу ще допишат със - Поклон!
И как ще си припомням всички хора, ...
за портата на вечния си дом,
където недописаните листи
отдолу ще допишат със - Поклон!
И как ще си припомням всички хора, ...
514
1
2
Избирам живота!
Не може да е винаги така!
Да чувам всяко трънче на тъгата
как расне и убожда ми съня,
а болката е утро на душата ми.
В очите ми как пълнят се морета ...
Да чувам всяко трънче на тъгата
как расне и убожда ми съня,
а болката е утро на душата ми.
В очите ми как пълнят се морета ...
429
1
1
Митология
Земята умори се под краката ми
от мойта престояла нерешителност -
от тебе да си тръгна окончателно
без думи, със безкрайни въпросителни.
И още да трепери нежността ми, ...
от мойта престояла нерешителност -
от тебе да си тръгна окончателно
без думи, със безкрайни въпросителни.
И още да трепери нежността ми, ...
527
1
1
Опити за летене
Бавно слизам към дъното в себе си
да потърся свойта невинна усмивка.
Да се гмурна дълбоко за онази увереност
и изплувал после да се настигна...
И насреща ми, ето - този юноша бледен ...
да потърся свойта невинна усмивка.
Да се гмурна дълбоко за онази увереност
и изплувал после да се настигна...
И насреща ми, ето - този юноша бледен ...
432
Инвалидно сърце
Стотици пъти вече те написах.
Отдавна не броя дори и дните,
в които всъщност беше само липса
и повод за пороя от сълзите ми.
Понеже много повече те имаше ...
Отдавна не броя дори и дните,
в които всъщност беше само липса
и повод за пороя от сълзите ми.
Понеже много повече те имаше ...
491
2
4
Когато си отиде любовта...
Пресипнала от викане във тихото,
една любов внезапно си отиде.
Изтръска пеперудените стихове.
Изпи до дъно чашата с обида...
Нарами престоялата надежда ...
една любов внезапно си отиде.
Изтръска пеперудените стихове.
Изпи до дъно чашата с обида...
Нарами престоялата надежда ...
812
1
3
Старомоден
Прибра ми се надеждата в покоя
на дълго и очаквано мълчание...
Очите ми копнеят да си моя,
но истината ражда нежелание.
Доскоро наводняваше душата ми ...
на дълго и очаквано мълчание...
Очите ми копнеят да си моя,
но истината ражда нежелание.
Доскоро наводняваше душата ми ...
549
2
Прошка навреме
Доскоро си вменявах, че съм луд,
щом всичките ми блянове трепереха.
Далѝ от твоя страх или от студ,
смразѝл те от реалност във химера.
И в този свят, до ужас погрознял, ...
щом всичките ми блянове трепереха.
Далѝ от твоя страх или от студ,
смразѝл те от реалност във химера.
И в този свят, до ужас погрознял, ...
1.1K
2
Да можеше, ала увѝ...
Да можеше със твоите очи
да ме погледне друга, много влюбено,
а не да се залива със сълзи,
понеже видиш ли, ще ме загуби...
Да можеше със твоята душа ...
да ме погледне друга, много влюбено,
а не да се залива със сълзи,
понеже видиш ли, ще ме загуби...
Да можеше със твоята душа ...
484
Чудеса и съкровища
Той бе чуден човек. Моят дядо.
Аз почти не разбирах думите му,
но напъвах се в слух, кротко сядах
и повтарях наум всичко чуто...
Беше спретнат помоему, старец. ...
Аз почти не разбирах думите му,
но напъвах се в слух, кротко сядах
и повтарях наум всичко чуто...
Беше спретнат помоему, старец. ...
499
2
3
Оптимистично
На мен ми стана лесно за живеене
откакто се опомних, като смъртен.
Врагове да ме нападат и не смеят.
Приятели "учтиво" ми се сърдят.
Защото спрях да им говоря за мечтите ...
откакто се опомних, като смъртен.
Врагове да ме нападат и не смеят.
Приятели "учтиво" ми се сърдят.
Защото спрях да им говоря за мечтите ...
458
1
7
Ще те намеря пак
Къде си ти? Загубих те сред хаоса
на подлите заблуди и прозренията.
Във лятото и адските му градуси
и в жадните дъждовни въжделения.
Надеждата прогонва ми страха, ...
на подлите заблуди и прозренията.
Във лятото и адските му градуси
и в жадните дъждовни въжделения.
Надеждата прогонва ми страха, ...
472
2
Дефицити
Дали съм с недостатъчна сърдечност
или съм със сърдечна недостатъчност -
загубих свойта вяра във човека,
но имам доживотни отпечатъци.
Препълних се със чужди житиета, ...
или съм със сърдечна недостатъчност -
загубих свойта вяра във човека,
но имам доживотни отпечатъци.
Препълних се със чужди житиета, ...
495
3
8
Извинявайте, момичета!
За всичко извинявайте, момичета...
За хладните ми кратки изречения,
за туй, че няма как да ви обичам
и да сте Музи на по сто стихотворения...
Простете на тъгата по ръцете ми, ...
За хладните ми кратки изречения,
за туй, че няма как да ви обичам
и да сте Музи на по сто стихотворения...
Простете на тъгата по ръцете ми, ...
764
2
6
След теб...
След тебе всички други са статистика
и ровят ми се в миналото. Жалко...
Четат дори измачканите листи
на стихове, преливащи с печал.
Задават ми въпроси най-излишни ...
и ровят ми се в миналото. Жалко...
Четат дори измачканите листи
на стихове, преливащи с печал.
Задават ми въпроси най-излишни ...
503
2
1
Уморена любов
Най-тъжната любов се умори
от вятъра, мъглите и дъжда.
От хлад, неяснота и от сълзи,
превърнали я в истинска лъжа...
Ще иде вероятно в други хора, ...
от вятъра, мъглите и дъжда.
От хлад, неяснота и от сълзи,
превърнали я в истинска лъжа...
Ще иде вероятно в други хора, ...
511
4
Не още!
Не ме заривай, Боже във пръстта,
безжизнен песни да ми пеят.
За две-три дузини със лета́
ме оставѝ на този свят да поживея...
Че дишах все за нечий дъх, ...
безжизнен песни да ми пеят.
За две-три дузини със лета́
ме оставѝ на този свят да поживея...
Че дишах все за нечий дъх, ...
439
Нямам повод да се върна
Ще тръгвам от чакалнята Живот.
Запазил бях ти място сред милиони.
Ний чакахме и търсихме любов,
ала единствено се сменяха сезоните.
И времето препусна в своя ход. ...
Запазил бях ти място сред милиони.
Ний чакахме и търсихме любов,
ала единствено се сменяха сезоните.
И времето препусна в своя ход. ...
492
Простете, мъртви!
Простете, мъртви! Мойте прегрешения,
най-тежките, които още върша.
Все идвам аз на ваш'те погребения
по пътя към последната ви къща...
В земята сте блажени с тишина, ...
най-тежките, които още върша.
Все идвам аз на ваш'те погребения
по пътя към последната ви къща...
В земята сте блажени с тишина, ...
485
Нека не се заблуждаваме!
Все още рано е да се забравим,
дори потънали в мълчание.
Скърбим в молитви, свили длани
и хулим стари обещания...
В една безпомощност, словесна ...
дори потънали в мълчание.
Скърбим в молитви, свили длани
и хулим стари обещания...
В една безпомощност, словесна ...
483
1
Да спасим "хвърчащите безумци"!
За малко съм напускал този свят,
заслужил без покана да прекрача
към онзи, в който няма благодат
и там, където болката не плаче.
А ний сме се помислили за важни. ...
заслужил без покана да прекрача
към онзи, в който няма благодат
и там, където болката не плаче.
А ний сме се помислили за важни. ...
426
4
3
Приказка свърши. (Непростимо)
Все още се присещам за онази сутрин,
а сякаш беше преди сто лета́...
Тогава порив ми дойде отвътре -
да ти напиша няколко слова.
Докато болката лежерно дремеше. ...
а сякаш беше преди сто лета́...
Тогава порив ми дойде отвътре -
да ти напиша няколко слова.
Докато болката лежерно дремеше. ...
503
2
2
