diesto
976 резултата
Ако решиш да ме потърсиш пак,
сред гъстите космически мъгли,
викни ми името, недей мълча!
Ще дойда с първите петли...
И този път, преглътнала молитвата ...
сред гъстите космически мъгли,
викни ми името, недей мълча!
Ще дойда с първите петли...
И този път, преглътнала молитвата ...
342
1
4
Незнайно аз защо ли се надявам,
че с твоята смирена съпричастност
една любов от глад ще процъфтява захранвана с очакване за щастие?
Защото имам спешната потребност
от своите крила и полети, ...
че с твоята смирена съпричастност
една любов от глад ще процъфтява захранвана с очакване за щастие?
Защото имам спешната потребност
от своите крила и полети, ...
244
1
2
По дяволите този Валентин!
За ден ли тържествува любовта?
Светът от памтивека се върти
в безкрайност от копнеж и суета.
Недей да ме преследваш, Купидоне! ...
За ден ли тържествува любовта?
Светът от памтивека се върти
в безкрайност от копнеж и суета.
Недей да ме преследваш, Купидоне! ...
292
2
7
Да можех някак да те зърна
под душ, през някоя ключалка.
Как нежно себе си прегръщаш,
а аз си утолявам жаждата.
Разбира се това е чисто ...
под душ, през някоя ключалка.
Как нежно себе си прегръщаш,
а аз си утолявам жаждата.
Разбира се това е чисто ...
521
4
4
Защо е мързелът за щастие?
Защо го търсим, като чудо?
Нима подобна безучастност
очакваме да не е лудост?...
И как ли да не сме цинични, ...
Защо го търсим, като чудо?
Нима подобна безучастност
очакваме да не е лудост?...
И как ли да не сме цинични, ...
216
1
Отказвам да те чакам в мъка.
Забравям въздуха и полета.
Макар това да е разлъка
и факт от нея, че съм болен...
И нищо, че земята тегли ...
Забравям въздуха и полета.
Макар това да е разлъка
и факт от нея, че съм болен...
И нищо, че земята тегли ...
260
3
6
Не искам да ти вярвам. Стига сложност!
Доверието няма нищо общо.
Желания умират в невъзможност.
И в края многоточията свършват с точка.
Забравих лекотата си на влюбване. ...
Доверието няма нищо общо.
Желания умират в невъзможност.
И в края многоточията свършват с точка.
Забравих лекотата си на влюбване. ...
244
3
2
И ми е някак си тъжно и чуждо.
Безлюбовно, бездънно и мрачно.
Този празничен фалш е ненужен.
Никой, никому, нищо незначещ.
И във виното истина няма. ...
Безлюбовно, бездънно и мрачно.
Този празничен фалш е ненужен.
Никой, никому, нищо незначещ.
И във виното истина няма. ...
256
3
5
Във стаята още топло е.
На масата има вечеря.
За двама ни тъкмо бях сготвил,
но днес тя е спомен от вчера.
И чашите тъй, недокоснати ...
На масата има вечеря.
За двама ни тъкмо бях сготвил,
но днес тя е спомен от вчера.
И чашите тъй, недокоснати ...
219
1
1
Не знам дали е яд или е тъжно...
А може би и двете. Разминаване -
един към теб, еднопосочен мъж,
събрал тъга за изваляване...
А ти протегнала веднъж ръце, ...
А може би и двете. Разминаване -
един към теб, еднопосочен мъж,
събрал тъга за изваляване...
А ти протегнала веднъж ръце, ...
282
2
Вълкът е смъртоносно наранен.
Луната не пожали любовта му.
Не ще дочака утрешния ден.
(На късни обичи и кучета не вярват.)
Тя всяка нощ му светеше по пътя ...
Луната не пожали любовта му.
Не ще дочака утрешния ден.
(На късни обичи и кучета не вярват.)
Тя всяка нощ му светеше по пътя ...
269
3
3
Прелива чашата на мъчното търпение.
И всичката ми нежност се ядоса.
По дяволите, тез стихотворения!
Убийство стори Музата на просяка.
Сега е вече късно за летене ...
И всичката ми нежност се ядоса.
По дяволите, тез стихотворения!
Убийство стори Музата на просяка.
Сега е вече късно за летене ...
216
2
2
Защо да се измъчваме така?
Самотни си обрекла ти - ръцете ми,
а мястото ми в твоята душа,
тъй тясно е за влюбено сърце...
И спира ми дъха от въздихание. ...
Самотни си обрекла ти - ръцете ми,
а мястото ми в твоята душа,
тъй тясно е за влюбено сърце...
И спира ми дъха от въздихание. ...
234
1
Отива си копнежа. Любовта.
Отиват си по хладните пътеки.
Живота е за дяволи игра.
По замисъл на Господ - за човека.
А как се озовахме посред зима? ...
Отиват си по хладните пътеки.
Живота е за дяволи игра.
По замисъл на Господ - за човека.
А как се озовахме посред зима? ...
226
3
3
Какво, като напиша за дъжда,
за зимите и есените в мене?
За мъчната протяжна самота
и колко ми е тъжно без зеленото...
Нима ще те докарам с този плач, ...
за зимите и есените в мене?
За мъчната протяжна самота
и колко ми е тъжно без зеленото...
Нима ще те докарам с този плач, ...
271
4
6
Такава нощ - опушена. Мъглива.
От тези, във които не вали.
И слънцето, когато се е скрило,
дъждът прибрал е в моите очи...
И после eсента си ляга с мене. ...
От тези, във които не вали.
И слънцето, когато се е скрило,
дъждът прибрал е в моите очи...
И после eсента си ляга с мене. ...
213
2
3
Не можем повече да се обичаме.
Не бива. Що за мъка е това?
Да бъдем доживот обричани
на тази споделена самота...
Не искам да те нямам толкова. ...
Не бива. Що за мъка е това?
Да бъдем доживот обричани
на тази споделена самота...
Не искам да те нямам толкова. ...
247
3
3
Аз не искам по същите стъпки,
по местата със влюбени думи,
без съмнение, че същите тръпки -
бих усетил тъй сам, или с друга...
Не отивай там, дето ме няма. ...
по местата със влюбени думи,
без съмнение, че същите тръпки -
бих усетил тъй сам, или с друга...
Не отивай там, дето ме няма. ...
227
2
5
В едно чистилище насред площада
(За по-накратко да го кажем Черква),
смирено искаше пощада -
Тя, дето с Дявола се черпи.
И куцо, кьораво, сакато, ...
(За по-накратко да го кажем Черква),
смирено искаше пощада -
Тя, дето с Дявола се черпи.
И куцо, кьораво, сакато, ...
409
2
2
Октомври не е точната причина.
По принцип есента е във душата ми.
Дъждът е само повод да си ида.
(Без друго от очите все валя.)
Недей да се виниш! Закономерност. ...
По принцип есента е във душата ми.
Дъждът е само повод да си ида.
(Без друго от очите все валя.)
Недей да се виниш! Закономерност. ...
376
5
Разбира се, че още се обичаме.
Разбира се, усещаме и болката
и някак си съвсем не ни прилича
любовта ни да е колкото пък толкова.
Тогава ще си спомняме за лятото. ...
Разбира се, усещаме и болката
и някак си съвсем не ни прилича
любовта ни да е колкото пък толкова.
Тогава ще си спомняме за лятото. ...
777
4
1
Ние имаме нещо за казване.
Нещо смълчано тежи във гърдите.
Нещо, което или ще ни смаже,
или блажено ще възроди душите.
И Ти искаш да мълчим още ли? ...
Нещо смълчано тежи във гърдите.
Нещо, което или ще ни смаже,
или блажено ще възроди душите.
И Ти искаш да мълчим още ли? ...
208
2
6
Едно ужасно тежко престъпление
на път е някак да се случи.
Та, ний допуснахме безброй стихотворения
да се изпишат. Тегави и скучни.
И колко мразя твоето предверие! ...
на път е някак да се случи.
Та, ний допуснахме безброй стихотворения
да се изпишат. Тегави и скучни.
И колко мразя твоето предверие! ...
401
3
9
Животът ме превърна във бездомник.
Какво, като над мене има покриви?
Какво, като в глупашката ми скромност
се спират женските очи с любовни погледи...
Какво, като в душата имам нежност, ...
Какво, като над мене има покриви?
Какво, като в глупашката ми скромност
се спират женските очи с любовни погледи...
Какво, като в душата имам нежност, ...
588
12
7
Наистина ли си отиваш, казвай ми!
Или отиде си от мене вече?...
Та ти ме гледаше все още влюбено!
И някак си, не можеща да си далече...
И лятото... Ах, помниш ли го лятото? ...
Или отиде си от мене вече?...
Та ти ме гледаше все още влюбено!
И някак си, не можеща да си далече...
И лятото... Ах, помниш ли го лятото? ...
256
4
3
Аз не ще бъда твое начало.
Вярваш само в копнежи по минало.
И във времето тъй овехтяло,
дето всички са чувства, изстинали...
Аз съм трън във петата. Камъче. ...
Вярваш само в копнежи по минало.
И във времето тъй овехтяло,
дето всички са чувства, изстинали...
Аз съм трън във петата. Камъче. ...
619
5
7
За теб понятно ли е как се люби мъж,
в душата си прегърнал всяка болка?
От спомени, любови - сол и дъжд.
За още сто живота. И по толкова...
Ти знаеш ли ръцете му, очакващи? ...
в душата си прегърнал всяка болка?
От спомени, любови - сол и дъжд.
За още сто живота. И по толкова...
Ти знаеш ли ръцете му, очакващи? ...
404
10
7
Изобщо не ми се искаш вече...
Ти ми пълниш с мъка очите.
И ме държиш все по-далечен.
И ме учиш на необичане...
Тръгваш си сякаш няма ме. ...
Ти ми пълниш с мъка очите.
И ме държиш все по-далечен.
И ме учиш на необичане...
Тръгваш си сякаш няма ме. ...
445
4
Отдавна бях затворил си прозорците.
Не пусках звездоброя зад завесите.
Изобщо не приемах чужди гости.
Луната вечно беше полумесец.
Но вятъра нахлу по септемврийски. ...
Не пусках звездоброя зад завесите.
Изобщо не приемах чужди гости.
Луната вечно беше полумесец.
Но вятъра нахлу по септемврийски. ...
496
4
5
Недей да ме разнежваш толкова!
Недей, защото нищо, че съм мъж -
се чупя, изтънял от болките
и очите ми се пълнят с дъжд.
И после ще потърсиш рамо ...
Недей, защото нищо, че съм мъж -
се чупя, изтънял от болките
и очите ми се пълнят с дъжд.
И после ще потърсиш рамо ...
890
1
3
Омръзва ми от тебе и от мене си.
Понякога дотолкова - до лудост,
че нашата любовта е срамна ерес,
а всъщност е едно красиво чудо...
И без да искам правя заклинания ...
Понякога дотолкова - до лудост,
че нашата любовта е срамна ерес,
а всъщност е едно красиво чудо...
И без да искам правя заклинания ...
532
6
3
Преди да се завърна от смъртта
и ти да ме намериш съществуващ,
наистина не вярвах в чудеса,
във сбъдване и даже във сбогуване.
Но видиш ли - покълнало глухарче ...
и ти да ме намериш съществуващ,
наистина не вярвах в чудеса,
във сбъдване и даже във сбогуване.
Но видиш ли - покълнало глухарче ...
1035
3
3
Ти си моят безкрай. И небе.
Моя ярка звезда, пътеводна.
Моят бряг. Мое бурно море.
И в душата ми, влюбена – бродник.
Ти ме връщаш към нашият свят, ...
Моя ярка звезда, пътеводна.
Моят бряг. Мое бурно море.
И в душата ми, влюбена – бродник.
Ти ме връщаш към нашият свят, ...
835
1
1
От утре забранявам да болиш!
Със всяка рана правя пеперуди.
Изплаках вече мъчните сълзи,
които ме втъжняваха до лудост...
Ще бъда тих. И нежен. Къс коприна. ...
Със всяка рана правя пеперуди.
Изплаках вече мъчните сълзи,
които ме втъжняваха до лудост...
Ще бъда тих. И нежен. Къс коприна. ...
491
2
3
Да ти кажа ли честно - не вярвам.
Обаче тъй ми се искаш много.
Толкова чак, че забравям
как няма да ми се случиш скоро.
И понеже ми става тъжно, ...
Обаче тъй ми се искаш много.
Толкова чак, че забравям
как няма да ми се случиш скоро.
И понеже ми става тъжно, ...
709
1
Омръзна ми да пиша за мълчание.
И думите накрая онемяха.
Ще свикнеш. Не е болка за страдание.
Болеше ме, когато ти крещях...
Мълчи ми се. Защото ще ругая. ...
И думите накрая онемяха.
Ще свикнеш. Не е болка за страдание.
Болеше ме, когато ти крещях...
Мълчи ми се. Защото ще ругая. ...
686
4
2
Загубваш ме във хаоса на себе си.
Сред стреснатия жалък понеделник.
И седмицата ще е куче - мелез.
Плодът между очакване и време.
А после ще ме търсиш за утеха. ...
Сред стреснатия жалък понеделник.
И седмицата ще е куче - мелез.
Плодът между очакване и време.
А после ще ме търсиш за утеха. ...
566
2
2
Неразумна Жена си, да знаеш!
Не ми бъркай в сърце, дълбоко!
Че в ръката ти заиграе ли,
ще се влюбиш във мен жестоко...
После няма сто варианта. ...
Не ми бъркай в сърце, дълбоко!
Че в ръката ти заиграе ли,
ще се влюбиш във мен жестоко...
После няма сто варианта. ...
546
Аз не искам да съм в обувката, камъче,
трън в пета, пръчка в спици на колелото,
че пожар съм стихиен, не пламъче -
ми личи, още от рождество.
Аз не мога да съм нейде във ъгъла, ...
трън в пета, пръчка в спици на колелото,
че пожар съм стихиен, не пламъче -
ми личи, още от рождество.
Аз не мога да съм нейде във ъгъла, ...
527
1
Не ме отлагай като скучно злободневие!
Научих се да чакам, но не свиквай!
Не искам да съм временно явление!
Или пък любовта ти на повикване...
Недей да ме пренасяш в жертва - ...
Научих се да чакам, но не свиквай!
Не искам да съм временно явление!
Или пък любовта ти на повикване...
Недей да ме пренасяш в жертва - ...
639
3
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
