DORA.1

85 резултата

Бели хризантеми

Небето разлиства своята нотна тетрадка
над градове и села. По струните на зимата
две хризантеми са танцували през нощта.
Магнетичен танц. Как да го наречеш, освен -
красота. Белота. Или пък две ноти, с имена. ...
630 1

Знам, че знам и не знам

Не се научих да броя до десет и
сутрешното си кафе през зъби
да прецеждам, тъй както не се научих
да се кланям на хора, по-големи от дете.
Не ми е нужна и циганката да ми хвърля боб ...
873

Приказка за жетварката

Пере си ризата бяла на реката, с която жънеше и
вършееше през летата. Пере и пее. Пее и пере.
Тя това може-да рисува с песен меандрите на душата.
Вярва,че по криволичещите линии на съдбата
зреят житата. Чака си късото слънце - да я стопли. ...
910 1

Парабола

Колко и трябва на есента за да се случи навреме.
Няколко дъждовни точици рисувани в движение.
Пет прави за петолиние, ноти по жиците. Песнопение.
Златни листи разлистени. Всяко със своето име.
Преди време хрумнато и уж измислено. Съвпадение. ...
1.2K 1

Монетата има две страни

Имах един Бисер / съществително собствено име, мъжки род, единствено число/, поне така бе записан в календара. Обичам да уточнявам нещата граматически, а когато се налага и математически.
Бисер е истински бисер – ошлайфан до най – малките детайли. Кулминацията в карикатурата. Творение на изкуството. ...
1.6K 2

Писма до непознатата - познатата

Здравей!
Пак съм аз. Стоя и те гледам.
Гледам те и стоя. Прикован на тази стена,
на гребена на вълна. Реша косите ти с пръсти,
а кичурите пясъчни рисуват чертички по мен. ...
1K

Любимата

Води ме там, където луната е ненагледно момиче, което
влиза през нощта в съня на заспалото върху комина птиче.
Влиза на пръсти, с атлазена мекота – фино и чрез
нейните стъпки кротко се съмва.
Води ме там, където слънцето по конец слиза нагиздено ...
989

Минавам да разкажа приказка

Минах покрай една река замръзнала, цялата бяла.
Пътеката към нея поръсена със сняг, метна черното
си одеяло. Стопли ме. Изплаках. Всички снежинки се
вляха в тази река и по нея поникна зелена трева.
Минах покрай едно дърво, с величествена бяла ...
935

Някога, Някак си, Някъде съм била

Едно перце от гълъб долетя.
Скри се в ъгълчето на перваза.
Скръцна входната врата.
Капчукът пусна пара.
Вятърът с разперени криле отлетя високо. ...
1K 2

"Одисея" (не по Омир)

Нещо си разменихме ролите, драги. Ти какво си помисли,
че ще стоя и ще чакам прикована на стана!?
Черната прежда отдавна ми свърши, отдавна я няма.
Кълбото – синята ми поляна, по вода ме научи да ходя.
Даже ненадейно се срещнахме с един мореплавател, моля. ...
834 2 2

Плетач на дантели

Слънцето по конец слиза и хваща душата ни за ръце.
Ние всички плахо се учим да вървим по таз земя, без да
подозираме даже, че в джоба ни живеят безброй хвърчила.
Все ги гоним с поглед , а те летят ли, летят в необятната синева.
Ситен сняг от небето се чупи и навява в коси. ...
703

Метаморфоза

Като цъфнала вишна ще се усмихна.
Ще укротя твоите скачащи мисли.
Ти ще спреш да мислиш, аз също.
Взаимно те ще се затичат от към дясно
къмто ляво и ще се целунем в бяло. ...
1K 2

Кой?

Изядох много череши.
И устните ми пареха до кръв.
И плюех аз костилките в шепи
в готовност за поредната мъст.
Разкъсваше ме гняв, омраза ...
705

Го̀стът

Тази нощ лампата вкъщи не свети, но пък вън има
луна - точно, като пита излязла от кръгла тава.
Даже чух глас, който броеше и „сваляше звездите“,
една по една и се наслушах, нали съм жена.
После този глас бавно приближи се и по име ...
1.2K

Два коня

Два коня пропускат в душата ми, в живота - тази шахматна дъска.
Веднъж яздя белия, веднъж черния и се стича косата ми по гърба.
Пясъчен часовник във времето, което не мога с фиба да прибера
(да спра)
Грижа се и за двата коня – едновременно и ги гледам в съня си, ...
873

Научи ме, магьоснико!

Научи ме, магьоснико на този мистериозен ден да се случа.
Самодивски гердан да усуча и небе в шепи да получа.
После да разбутам звездите – звезден прах да се ръси.
Луната да се търкулне, като питка – нея раздам за здраве.
Слънчев лъч да отпия – да не драще нивга гърлото. ...
936

Горска веселба през пролетта

Кокичето отвори си очички и миглите
му свиха си гнездо в сърцето сред
въздишки в очакване на пролетта.
Едничка мигла падна върху розовите
му страни – откъсна се и полетя. ...
1K 1

Многоточие от снежинки - маргаритки

Младостта си отива. Всяка зима пада сняг в коси.
Една снежинка флиртува със слънцето – блести.
Ах, тази снежинка! – белокрила, фриволна, игрива.
С бяла рокля на плисе - тя е все жена, на всички времена.
Само едно сърце в своята мрежа може да я улови и укроти. ...
697

Писмо от мама

Мило дете, пише ти мама.
Сякаш вчера чух първия ти вик.
После: " Мамо, имам рана!"
А- аз побързах и за миг
превързах болното коляно. ...
1.1K

Дървото на живота

Виновно ли е времето което набръчква циферблата
и по малката отсечка ходим боси по тревата?
Виновен ли е куфарът с багажа където има място
за огледало и за риза?
Виновно ли е копчето от деколтето с което слагаш ...
813

Майка

Аз мислех си, че с наплюнчените палци
разлиствам календара и гледам с умиление
ъгъла на прегънатия лист, а всъщност миговете
скачат в надпревара, докосващи извивката на
топлата ми гръд. ...
906

Да влезем в огъня и да взривим живота

Когато срещнах очите ти, те влезнаха с раз в
една точица малка –моята зеница.
Достатъчно бе за да изригна.
Пръсна се лава по мене и достигна до тебе.
Природно явление – взривоопасно! ...
1K

Нов прочит на приказката за червената шапчица

Изяж ме, Вълчо! Изяж ме!
Точно такъв те искам – ужасен.
Ей, тогава ще ти сваля шапката си червена-
чак до земята.
Да поговорим – в леглото. ...
1.1K 2 5

"Реквием за една мръсница" (не по Райнов)

Изядох много череши. Чак устните ме боляха – до кръв.
И плюех костилките в шепи. Всяка една спомен от
червената стръв.
И както казва Райнов: “Няма нищо по – хубаво от
лошото време”. ...
1.2K 2

Не искам да ме помниш! Не! Не бива!

Не искам да ме помниш! Не! Не бива!
След всичките въпроси, когато сняг валеше на последния етаж, на пърия аз варях коприва.
И бързоварът някак недочака отговора, ясен - изпусна пара.
Доколко можеш да броиш, когато ме поиска цяла.???
Не знаеше едно - единствено, че аз умея да броя до десет. И обратно. ...
1.7K 1 3

Няма как

Няма как да напиша нещо, което не съм видяла.
Две камъчета се търкулнаха в реката и тя не мръдна –
остана цяла.
След това върбата разпусна си косите. Поиска и се огледа.
Две камъчета – й очите. Засмя се и си сложи фиба. ...
949 1

Епистоларно стихотворение

Здравей, любов! Здравей!
Ти някъде избяга с бавни стъпки,
Промъкна се между пулса на сърцето.
То спря. За миг заглъхнах. Даже онемях.
Мигла се откъсна, отлетя с разперени крила. ...
1.7K 1

100 градуса по Целзий

Аз не съм от онези жени,
които могат да бъдат поделяни с други.
И ако някой само си въобрази –
ще го сдъвча и ще го изплюя.
В пет часа на въртележката ще го кача – свят ще му се завие. ...
936 2

Ти защо дойде

Мария беше от онези жени, с открита и отворена душа. С голямо сърце, от безстрашните. Всеки си мислеше, че може да влезне в душата й от раз, защото беше пряма и може да прекоси всеки хлъзгав сантиметър , без затруднения. Но всички те пропускаха едно единствено нещо, което беше характерно за такъв ти ...
1K 2

Ще те чакам, любими

Ще те чакам, любими на нашата гара,
под фанфара на светлините от улични лампи.
И краката ми подгизнали в мократа шума
ще усетят онова трептене – тихото докосване
на земята, която ти завъртя я за мене още, ...
1.2K 2 5

Рисунка върху лист хартия

Ще се плисна, като вълнá в скалите на ежедневието.
Гола, във пръстта - ще засея костилката.
Ще ям от житото, ще пия от виното.
Ще пея песен от дъното на морето.
Рибите ще играят хоро, а течението – мъртво ...
956 1 2

В кръчмата на живота всичко е пито - платено

Роди се мъж. Поне така записаха го в календара.
Избра фамилията „егоист“ и започна надпревара.
Търгуваше с чувства, боравеше си с лъжи –
доволен от величието си.
И в средата на своите лета ...
924

Послание към всички

Жадувани, желани нежелани
пристигаме на таз земя
и пак се раждаме отново,
за сетен път така.
С хора разни съдбата ни среща. ...
912 1 1

Да бъдеш себе си

Когато душата ти страда, когато душата кърви.
Когато над дните ти се е опънало бреме –
очевидно с грешните хора по погрешен път
ходиш ти.
Страхува се тя от раздяла, страхува се от допир ...
851

Котка, баба и внучка

Душата извива гръбнак
и тихо се чува нейното мъркане.
Не падна по гръб. В тъмното гледа.
И когато я докосваш с очи –
присвива зеници, опашка върти. ...
876 4

Молебен за дъжд

Отскубна се косъм от житата
и полетя в небесната шир.
Все чакаме жътва!
Болката пари и гние, като
удавен от дъжд житен клас. ...
1.3K 3 2

Нестинарката Елена

Когато въглените проговорят
и Елена стъпва с боси ходила,
омагьосва се светът в червено -
пръска се неземна светлина.
Очите в точка на кипене ...
930 1

и...

...има песни, които се превръщат в хора.
Има хора, които се превръщат в песен.
Аз без теб как съм живяла сред толкова
песни, сред толкова хора?
Къщи и улици, кафенета – там горе. ...
887 1 6

Ах, как обичам книжки да чета

Ах, как обичам книжки да чета!
Да скачам с бяла рокля на цветя
и да събирам всички буквички
в кошничка една.
Ах, как обичам книжки да чета! ...
1.8K 4 3

Лъжлив е тоз Свят!

На Живка - приятел.
Лъжлив е тоз свят, Боже! Лъжлив!
Измислен и сътворен от твоите ръце.
Едно камъче пада и преобръща каруца, а всъщност са две.
Ако трябва ще изплача всичките петъци- щом се налага, само душата да намери покой. ...
1.3K 2 3