едимах

44 резултата

Истинското огледало

Разголени са пейзажите на душата ми –
огледало от две вселени,
на два свята
от недокоснати сцени.
Огледалният образ на спектакъл ...
718

Измислен и набеден

Измислен бях от теб
и някакво очакване,
прихванат от кармичните паузи.
Предвиден или не, но...
Полетях. ...
660

Шепот

Всеки миг съм онзи глас в тебе,
с дух преобразен
без някакви си блудства
и измислена
реалност. ...
697

Някои неща

Някои неща
не трябва да се отлагат...
В тях има толкова много мъка и тъга.
Не с алчност, не с омраза –
пламнала в душите ни зараза ...
1.3K 1 1

Отдавна ми е време

В доспехите на смъртни сме облечени...
И колко студ в човешките души?
Като осъдени от стъпки земни -
прохладата мига чертае,
гравира време ...
843 1

Последствие

Лек световъртеж ме захапва
като примка.
Жадно разплитам следствия
и мотиви, като унесен
в дрямка. ...
848 1

Властта е безсилна

Завиваш ме с ритъм от неясно ежедневие
Нещо в мене сякаш неимоверно се топи.
Тръпки ме побиват и спирам да дишам,
като фатално обречен за да не ми личи.
Не от днес навярно така съм създаден ...
758 2

Самоусъвършенстване

Най-великият урок на живота е балансът.*
Ала нима! - питам се.
Дали съдържа само мъдрост?
Дали не е урок
от незавършена ...
925 2 2

Неотречености в плът

Ухае на топъл хляб...
Пробужда се оня аромат
на шумното поточе
сред жега.
Вторачен в незримото, ...
836 2

Приятелите

Те винаги остават
в минутите на страх и тревога...
Те винаги са с теб
в най-студените
и тъжни дни. ...
711 1 1

Скаларни вълни

Небето през август – свлечено.
В пожар гори
като блестяща чаша
от бяло вино.
Изгрева докосвам сутрин ...
1.1K 1

Нелепи съждения

Родени с много мъка,
обичаме живота.
Дишаме тежко,
зажаднели за
покой. ...
1.2K 1

Притихнал е умът

Притихнал е умът -
под купола на райското
дърво.
Стъпките му тихи -
тънат в разумно мълчание. ...
767

Недоизказаност

Понякога сред разпилени мисли
закърпвам небесата
със надежда.
Като онази птица
с опърлени крила - ...
813 1

Сърцето на времето

„Това, което ни свързва е по- силно
от това, което ни разделя.„
Джони Деп
Парещи длани,
покорно сгушени ...
894 1 3

Мълчи ми се

Мълчи ми се!
И тихо ще
потегля...
В океан се къпе душата ми,
мечтае за покой, ...
1.5K 2 2

Ескиз

Не може
никой да разруши
Храма на Бог в душите ни!
Но зазидани от камъни,
смирени в самотата си ...
787 1 1

Освобождавам те от себе си

Не ме подреждай и днес,
заради снежните преспи
от зимните бури
в душата ми.
Преплувах дългото мълчание ...
1.2K 4

Саморазрушителен инстинкт

Такъв един...
А часовникът без стрелки
Душата му в сияние
Рисува земно блаженство
Kопира Рая ...
1.4K 2 1

Спирай дъха ми

Преваля слънцето.
Когато привечер топи се
хоризонтът
в стоманения звън
на бляскав звездопад... ...
1.5K 2 4

Идиоматично

> Грях е силата тъмна, рушаща
>
> храма светъл на Бога в друг.
>
> g/m ...
857 2

Неволна сълза

Неволна сълза чиста като капка
от пролетен дъжд...
Неимоверно се стопява
във влажни зеници
под тъмните ...
831

Вечна е душата

Запалени са вече светлините на душата
от подадената искрена приятелска ръка
Не е вечна болката знам и се завръщам
като Феникс възкръснала от пепелта.
Безсмислието на мрака не акостира вече. ...
847 1 1

Душата знае

“Душата ми е непокътната, зряла.
И като Земята цяла.”
г/м
Промъква се вълшебство.
Миражите топят се... ...
1.2K 2 4

Отпратена магия

В бързината съм оставил
там на рафта
ненужните вече за теб -
незримите парченца от дух.
И топлинката от обич. ...
777

Тя е

Тя е
всяко разцъфнало
цвете,
росна капка
по заскрежената ...
766 1 2

Смълчани

Усмивката ми вече
ще е вечно бяла.
Престоя ѝ в лицето ми
като вечeн
дъжд. ...
882

Мистерия

Колко пъти
за да намерим себе си -
губим се сред страхове,
болка, съмнения и
кръстопътища. ...
761 1 2

Самосъхранение

Замечтан в простора
сред гъстия дим на поредната цигара,
отключвам рани тленни
завърнали се от плен.
Колко ли сезони поред бях лишен ...
812 1

Времето е в мен

Не мога
времето да спра,
нито в шепа да го уловя...
Не мога!
Мога да забавя ...
1.1K 1 4

Поетичен нaтюрморт

„И аз те помня. От живот предишен.
Такъв един... тих и благ."
g/m
„Шепотът на времето” -
те роди сред пепелта. ...
911

Здравей самота

Тя беше тиха...
Влизаше на пръсти.
Прегръщаше ме силно,
просто като жена.
Тя беше вярата! ...
943 1

Ум и сърце

В ума си дефинираме Твореца,
като огледално отражение
на самите нас.
Пробужда се тихото присъствие
Разбираме милост... ...
954 1

Кълн е

Болката не е разплата,
нито наказание от Твореца.
Болката е стара карма,
a не съдба...
Тя се заплаща - къс по къс - ...
959 1

Предесенно

Отиде си!
Не каза нищо...
А все още ухаеш на топла
пръст.
Не се и усмихна! ...
793 1

В обятията на Твореца

“Нали знаем, и ти, и аз, че болка свята
за благодарност е повод към съдбата.”
г/м
Затъват душите ни към пет и половина.
Балконският пепелник – осветен, ...
971 1 3

Пътят към себе си

“Съдбата винаги стои зад смелите,
които не престават да мечтаят...”
Прецеждаме бавно напосоки светлината.
В хаоса на честотите нали духът е нещо!
Денят ни започва с мисълта на Бернщайн: ...
1.5K 1 6

Послание

В душата ми, мило дете,
е светлина...
Всеки ден надеждата чертае.
В потока от слова топи се тя.
От белия хлад на поредните ...
956 1

Шепотът на времето

Шепотът на времето
попива тъжните пейзажи.
В багрите игриви и пленени
от чудотворна
светлина. ...
2.3K 2 8

Дочети ме без слова

"И ти не можеш, не можеш
да ме изчетеш докрай."
г/м
Словата отстъпват с крачка назад
пред буйната светлина ...
959 1 2