jollyroger
1 544 резултата
Земята е застлана с листопада,
тревожни птици някъде крещят,
а ветрове студени от засада
нахлуват и с листата се въртят...
Небето е надвиснало – ще падне ...
  298 
Божията премъдрост
(постбиблейски мотиви)
Бог в безкрайната премъдрост
сам от Вечността реши́
да дари със нова дързост ...
  284 
Жрица
По нежната традиция
целуна ли те... Вече
бъди Жена и Жрица –
за цялата ми Вечност!... ...
  180 
Във Виолетовата вечер
(фентъзи́)
С чар и с не́га ме привлече –
с екзотична красота́...
С Виолетовата вечер ...
  451 
Усещане за залез
Усещам залез с аромат на ягоди
и виждам вятърът превърнат в облаци...
Стоя пред него тъжно и замислено...
А птиците ги няма... ...
  221 
Беше вечер...
Бе́ше вечер... Бе́ше лято...
... Бе́ вълшебството: Жена!...
Стелеше се над земята
гаснещата светлина... ...
  372 
Равносметката
За Рая цял живот мечтаем,
ала́ не бързаме за там!...
Макар и труден, но желаем
си Земният живот избран!... ...
  273 
Спомени с Луна
Ти помниш ли онази
изпълнена с фантазии –
безумна нощ, в която
лудуваха телата?... ...
  168 
Загадката на нашето създаване
Загадката на нашето създаване
едва ли някога ще проумем!...
Дълбаем в микрокосмоса... Надяваме се...
Вселената?... Надничаме и в нея... ...
  248 
Закъснялото завръщане...
на Светлата памет на Майка ми
Да се завърнеш в бащината къща
Димчо Дебелянов
Скитане ли ми омръзна?... ...
  115 
Носталгия
Скитниците на Планетата
влюбени в Безкрайността
са моряците в моретата:
някак си – извън Света... ...
  135 
Не, не е все още лято,
но не е и вече есен –
през дъжда и Слънце грее,
вятър вие... Често бесен...
... Ей такова смътно време ...
  367 
на всички Жени минали през Живота ми
с Любов!
От Първият взрив бях създаден
и сам населявах Безкрая
на страст да се скитам отдаден... ...
  382 
Изтрезняването
Пияни сме със теб сега, но не от вино,
а от Страстта ни: и разблудна, и невинна...
Но за изтрезняване часът ако настъпи –
бих искал аз във път да ни завари Скъпа!... ...
  501 
Есенно
Есенно ми е в душата –
малко тъжно, малко всесело,
меланхолно в самотата,
замечтано и унесено... ...
  177 
Последният концерт...
Било във края на войната
и под обсада бил Берлин –
горяла сгърчена земята,
настъпвал враг неумолим... ...
  267 
Есенна импресия
... монотонно... Монотонно
ситен дъжд вали, вали...
Вие вятър – псе бездомно,
влачи дрипави мъгли... ...
  270 
Вик във Вечността!...
на С...
Искам да бъде красива,
тази Любов дето днес
медена жажда разлива ...
  647 
Чакай ме и ще се върна...
Жди меня и я вернусь...
К. Симонов
на С...
Тежко ще ми бъде ...
  212 
Есен № 5
Хубавото време вече
свършва, вият ветрове́ –
страховито отдалече
като диви зверове́... ...
  177 
Сбогуване с лятото
Есента нахлува
вече и от днес –
тя ще ме вълнува
тъжно, но с финес. ...
  266 
Есенен романс
А Есента дойде,
не можем да я спрем!...
Тя до сега не бе́
добавяла проблем ...
  283 
Пролетен мотив
(приказка за пораснали)
на Е...
Заше́та ли в гората развиго́ра
и се белее само по върха́ – ...
  166 
Пътят*
(Камино)
Да тръгнем по Свя́тия Път към Безкрая,
като поклонници (искаш ли с мен?...) –
мечти и заблуди край нас ще блуждаят ...
  218 
Вечната жена
(спомен)
Навярно бе Съдба
със щур каприз от нея,
но Вечната жена ...
  308 
Есенен карнавал...
О, толкова красиви
са жълтите листа!..,
С изящна перспектива
те водят в Есента!... ...
  694 
Есенен копнеж
на С...
Един сезон чаровен се задава:
на мъдрост и на лудост едновременно –
и Старата ни страст не се забравя, ...
  323 
Монолог
(каприз)
Тръгна си... Не се сбогува –
охладняла от Страстта...
В необята отпътува ...
  230 
Космична елегичност в Есента
Със елегичността на листопада,
но и с намръщеното си небе –
без „сцени“, без каприз, без канонада:
предизвестено Есента дойде́... ...
  226 
Есента дойде
От вчера дъжд вали́...
... и ветрове́ се носят...
И дрипави мъгли́
по пътищата просят... ...
  657 
Спомени за гари и за влакове
... и спомени за гари, и за влакове –
все вечно заминаващи за някъде!...
... и обвити в пара – черногриви,
как цвилят старите локомотиви... ...
  198 
Безсъние при пълнолуние
Кой запали над Земята
магнетичната Луна
и изпълни тъмнината
със магична светлина?... ...
  796 
Старата къща
Случайно ли в стара къща замръкнеш,
а навън в глутници ветрове́ вият –
във тайните се опитай да бръкнеш,
които в старите ракли се крият... ...
  194 
Есен
Идва Есен!...Не разбра ли?...
Ще завият нови хали...
И със ветрове сърдити –
ще се понесат мъглите... ...
  303 
Под дъгата
на С...
За време и безумец да се влюби,
и вятърът се втурна изведнъж,
но както духна тъй и се изгуби – ...
  205 
Спомен от една лятна нощ...
Тежки спомени налягат
ме в безсънните нощи́...
Гоня ги, а те ми бягат –
този бяг ме изтощи́... ...
  227 
Среща при Пълнолуние...
на Е...
Очаквам те при Пълнолуние,
че е със странности богат
и с много вихрени безумия ...
  188 
Спомен...
Пленително-прекрасни
в очите ти видях
неосъзнати страсти,
и с девствен още страх... ...
  233 
Реквием за Старият кораб...
Вълните подпалени
щом вятър размаха –
платната му алени
във залеза бяха... ...
  213 
По островите в Южните ширини́...
На залезът вълшебството когато
подпали облак, скочи Океана
внезапно залюлял вълни, богато
обагрени от страст необуздана... ...
  344 
Предложения
: ??:??