jollyroger
1 545 резултата
Океани, лунни но́щи –
преживяни там и о́ще...
О, безкрайни и безсънни
лунни но́щи от избраните,
във които и не стъ́мва ...
  242 
Внезапен спомен
на Е...
Внезапно чувство ли сподáвено
за миг в душата оживя?...
Илѝ пък нещо не забрáвено ...
  126 
В годините изгубена Любов...
Възкръсват бавно в морна памет
случайно срещнати жени...
Николай Лилиев
Когато дъжд от спомени заръ́си, ...
  144 
Притча...
Във една страна далечна,
може би накрай света –
някога си, в друга вечност,
расла царска дъщеря... ...
  218 
Пясъчен часовник...
Късна вечер ли те сва́ри
във Великата пустиня –
Вечността ще се стовари
върху теб като лавина... ...
  121 
Вълшебството...
(внезапен каприиз)
на Е...
Бил съм приказен вълшебник –
казват – то си е така́: ...
  115 
Догмата...
на Силвана
Толкова малко сме били заедно,
а пък толкова дълго разделени,
че се питам: може ли да е праведно – ...
  108 
Есенна импресия...
И в тази утрин е мъглата рано
затиснала горите и полята –
реколтата отдавна е обрана
и дреме във очакване земята... ...
  164 
След Бурята...
На запад Слънцето пропада
подгонено от ветрове –
кълбят се облачни грамади
в тревожно-сиви цветове... ...
  168 
Пред буря...4
С атавистичното усещане за буря
тревожно вятърът сгъстява тишината,
а синкав здрач към въздуха притуря:
изящната прозрачност на нещата, ...
  151 
Пътят на устните...
Нощта е тихото пристанище където
приста́ва разлюляната ми плът
и търся след Безкрая на морето
на любовта загадъчната гръд... ...
  168 
Оптимистична равносметка
„Загледан“ в Миналото вечер,
замислен в тихия прибой –
разбираш „грешни ми човече“,
че всеки избор беше твой!... ...
  131 
В нощта на спомените...
Много време ме измъчва
спомен ярък и с фине́с –
за една моряшка кръчма
и за бряг далечен днес... ...
  132 
Моряците...
...петнайсет души във ковчега на мъртвеца,
йо – хо – хо и бутилка ром...
... и седем дни бушува урагана,
и в осмият – утихна в утринта... ...
  125 
Моряци...
Държи ни будни тръпката позната,
лениво плискат нощните вълни...
Далечен порт... Събрани на кърмата –
надлъгваме се и не ни се спи... ...
  193 
Мечти...
Застанал пред Безкрая и Морето
сега се връщам в мислите назад,
че цял живот мечтае в мен „момчето”
да бъда смел във битките пират... ...
  102 
Тост за Есента...
Дори едничко облаче в небето
да бе довеял вятърът нощес,
но Слънцето изгрява над полето
със щедри обещания и днес... ...
  142 
Лирични капризи...
1.
Аз тръгвам от предчувствията во́ден
към огънят на твоята Стихия,
студено е в Живота, който водя ...
  159 
Не мога, Облаче ле бяло!...*
Я кажи ми облаче бяло
от де́ идеш, де́ си ми летяло...
* * * * * * * * *
наближава в село да се върна, ...
  142 
В темелите на Самотата...
Вятър северен въздъхва –
птица изкрещя́ в нощта...
Търси там предречен влъхва –
о́ще своята звезда... ...
  181 
Кръстовден...*
Лятото!... Лятото!... Тръгна си Лятото...
Плъзнаха сиви мъгли над Земята,
траурни птици във грачещо ято
вият се в утрото с Южният вятър... ...
  189 
Жалба по младост...2
Дори́ добре да си живееш
на родния си дом в уюта,
пак идва ден да закопнееш –
на Вятърът да си с маршрута... ...
  129 
Вместо завещание...
И дрехите ни „секънд хенд“ –
употребявани жените ни,
животът е без „хепи енд“...
О, „пресвещени“ старините ни!... ...
  165 
Фаропазачката...
(моряшки легенди)
(поема)
На стръмна скала от години незнайни
моряците помнят искрящият чар, ...
  179 
Среща...
Каква бе тая Гравитация, която
ни грабна в оня звезден кръстопът
и с мощ на гравитационен вятър –
завихри и желания и плът!... ...
  141 
Моряци
на всички моряци, с които плавах
(Вечер в Странота на спомените)
Влече ни Синият безкрай,
където Вечността играй, ...
  118 
Вечер в Страната на спомените...
Във Времето на Пролетния вятър
на младостта ти в дръзкия сезон –
„на попрището жизнено в средата“*
се спусках аз по стръмния наклон... ...
  173 
Несретник...
Порив на вятър...
Чайка изписква...
Удря вълната
в бурята близка... ...
  152 
„Сиромашко“ лято...
Есента разпръсна
по горите злато,
моя обич късна –
„сиромашко“ лято... ...
  171 
Есенното настроение...
Есенното Настроение
може о́ще да ни радва,
но внезапно, от движение –
във душите се прокрадва... ...
  196 
Есента...
Тя, Есента, си идва без да пита
със пориви на ветрове внезапни,
душите ни с емоции оплита –
тъй често от Страстта неадекватни... ...
  131 
Носталгия...
Тъмните си образи оглеждат
облаци във сребърна вода,
а над тях в сподавена надежда
гледа плахо пълната Луна... ...
  130 
Иде буря...
Днес Слънцето на дъжд припи́ча –
не е валяло дни наред...
И вятърът е спрял... Наднича
зад облаци в разбъркан ред... ...
  155 
Любима приказка от детството...
(вариант за пораснали)
Във полунощ побягна Пепеляшка,
(тъй лесно със богатството се свиква!)
огледа се – пак в роклята бедняшка, ...
  145 
В есенната вечер...
Топла вечер...
Ранна Есен...
Ритуална тишина...
Сам вървя... ...
  164 
Есенно настроение...2
Земята е застлана с листопада,
тревожни птици някъде крещят,
а ветрове студени от засада -
нахлуват и с листата се въртят... ...
  258 
Постлюбов...
Ти събери́ каквото е останало,
класирай го по начин нов
и някога (в нощи́те безлюбовните)
ела да си играем на Любов!... ...
  148 
Атлас
Като Атлас умората помъкнал –
огромна като цялата Земя –
вървя самичък тъжен и замръкнал
едва провлачващ восъчни крака... ...
  156 
Споменът на Пустинята
В Пустинята внезапно буря сви
и дъжд пороен се изля,
и буйни хукнаха реки,
където текла бе вода... ...
  219 
Триптих
1.Съвременност
Като застаряваща красавица
станал е Светът ни злобен...
Сякаш нашата Цивилизация – ...
  149 
Предложения
: ??:??