jollyroger
1 545 резултата
Сбогуване с лятото...
(лирична миниатюра)
Небето вече се проя́сни,
ала от клоните вали́
и тия капки тъй прекрасни, ...
  131 
Бели нóщи...
Вечерта пак прелива от пролет –
веят топли, добри ветрове...
Във гнездата си тихо крамóлят
незаспалите птици... Снове ...
  171 
Хавай...
(хавайска приказка)
Океанът се синее
разлюлян във вечерта,
а Жена в червено рее ...
  134 
Срещнах Миналото днес...
Аз срещнах Миналото днес:
най-неочаквано, случайно...
... Тя спря усмихнато, с фине́с,
но и престорено нехайно... ...
  105 
Втори шанс...
(експромпт)
Как живяла си в годините –
Животът как те е люля́л?...
Но а́ко можеш, разкажи ми – ...
  672 
Лунна нощ...
(вълшебна импресия)
... За нас ли бе, или́ Вселената
(изпитала безброй неща)
със Вечност незадоволена – ...
  283 
Пиете́т...
(триптих)
1.
Не си ли бил, Човече, в Океана,
когато залезът вълшебно гасне ...
  515 
Импресия с птици...
(експромпт)
Черни птици пак на ниско
разтревожени летят,
и как бурята е близко – ...
  260 
В Ада на гурбет...
(мисли в Новогодишната нощ)
... извъртя́ се календара
Нова нощ се спря отвън
и година, вече „стара“, ...
  245 
Нов Край на приказките...
Скъпа моя Непозната –
носиш се със славослов
ти стихийно през Съдбата:
с не́га, нежност и любов... ...
  169 
... iuvenes dum sumus *
През радост и тъга изтича Времето
и Младостта назад се мержеле́е –
неясно във мъглите на проблемите
и оптимизмът е табу за нея... ...
  156 
Спомен за Бурята...
Помня о́ще оня ден когато
приказно красив бе Океана –
Слънцето над него щедро злато
пръскаше със доброта́ засмяна... ...
  138 
Утро...
Вият вън в среднощни во́пли
Северните ветрове́...
... но във стаята е топло –
пия първото кафе́... ...
  93 
Библейски мотиви... (+ 18 )
(Грешни мисли в Свята нощ)
Пресвя́та нощ обви Кълбото
със Тайнството на Рождеството...
В родилни мъки се замята – ...
  114 
Коледни спомени...
Pro domo sua…
Тъй се случи, че Живота
много дълго ме въртя́
и от „нулевата ко́та“ – ...
  423 
Докосване
Подир толкова Отсъствие
обясненията са излишни –
докосни ме със върха на пръстите
събуди Желания предишни!... ...
  280 
Утро...
Примамно пред утрото като мечта –
синее морето, все още в нощта...
Повява загадъчно у́тринен бриз
със дъх неуверен дошъл – поривист... ...
  138 
Безлуние...
Кой отмъкна Луната
и остави нощта –
сиротá в тъмнината
да тъжи в самота!?... ...
  190 
Въпросът?...
Не можем да се спрем
от Страстите си гонени
и как да разберем –
Въртежът на сезоните... ...
  213 
Цветя в морето...
Морето стенеше зловещо
и блъскаше брега с вълни,
а идващата нощ отсреща –
безкраят сякаш му стесни́... ...
  616 
В Морето влюбени мъже́...
Магия в синьото се крие
и дърпа ни като с въже́...
Морето, корабът и ние –
в Морето влюбени мъже́... ...
  152 
В Пустинята...
Пустинята във своето величие
общува през нощи́те с Вечността,
а Времето заварено е ничие
и нашето се връща в утринта... ...
  272 
Екзистенциално...
Светът се е побъркал!...
Светът е пощурял!...
Не вярва вече в: „щъркели” –
тъй – много остарял!... ...
  435 
Душата ми...
Душата ми е оня тих потаен залив,
където хвърлям котва във дни на изпитание,
там нежен бриз след бури бушуващи ме гали,
а лъх от Свободата е с девствено очарование!... ...
  137 
Спомен...
Опитвам да си спомня любовта
и тръпките, които съм забравил,
но отлетяха толкова лета́ –
живота ми изниза се по право... ...
  474 
Опит за тълкуване на сънища...
В залязващия ден загледан
си мисля пак какво ли не,
понеже често напоследък
сънувам бягащи коне... ...
  179 
Приказка с Млада кралица...
(поучително)
Една история зловеща
бих искал днес да ви разкажа,
а в нея има страст, но с нещо – ...
  97 
В часът на Есенната равносметка...
Часът на Есенната равносметка
дойде и ме направи луд –
една искрá в Душата ми засветка,
а тя е заредена със барут!... ...
  151 
Есен подранила
Есен подранила ме облъхва –
Слънцето по ля́тному гори́,
вятърът в баира се задъхва,
въздухът ухае на мечти... ...
  172 
Океанът...
(поема)
Океаните заемат почти ¾ от
повърхността на Планетата ни.
Факт ...
  221 
Есен, време за размисъл...
Есен!...Време на размисъл,
тъжно Време за Въпроси:
--Има ли Животът Смисъл,
щом на тоя Свят сме гости?... ...
  187 
Човек
По малко вярвам и във Бога –
от Сатаната се страхувам,
но в тяхната „реалност“ мога
съвсем добре да съществувам... ...
  123 
Тържествено за Есента...
Стихиен вятър сви внезапно,
из клоните се омота́
и до Безкрая и обратно
със грация се извъртя́... ...
  132 
Убеденост...
Не искам да скърбя
по минали неща.
Не бих се затъжил
по болка от любов. ...
  172 
Иконата
Със златна рамка, с ореол,
свещи́, цветя, случаен дар,
далеч от Божия престол –
виси в черковния олтар... ...
  367 
Блага вест
За чудо нацъфтели
са плодните дървета,
а във космичен у́нес –
е стихнало небето... ...
  160 
Залез в Южните морета...
Потъна залезът в морето,
но чудно – то не потъмня́,
а неочаквано засве́ти
и заизлъчва светлина́!... ...
  256 
Разлюля ми се душата
на Е...
Разлюля ми се душата,
как желаех да те спра –
да не отнесеш омаята ...
  534 
Ранна есен, късно лято
Ранна есен, късно лято
още всичко е зелено,
късно вдига се мъглата
и животът се променя... ...
  174 
Събуждане в Есента...
на К....
Една лоза почука отвънка на стъклото –
приседна Светлината до тебе на леглото...
Усмихната тя нежно загледа се в съня ти – ...
  160 
Предложения
: ??:??