Философска

20,9 резултата

Звезди

Високо застани. Над всичко земно.
"Звездите са звезди, защото са високо!"*
Над пошлост, завист, алчност и поквара.
Над малкото селце, сгушено в планина,
гледам звездите и си спомням за някога. ...
576 1

Бездуховност

Бездуховност, навсякъде около нас,
и в човешките очи, сърца.
Бездуховност, всеки ден и час,
и в човешките души, лица!
"Искрени" усмивки, злоба, ...
712

Между четири стини

Отново между четири олющени стени,
дишат хилядите тежки спомени,
които всяка сутрин теб те галят,
и всяка вечер в десет на сънят ти влияят.
И вижда се на лунна светлина, ...
1.1K

...

Агресията стана норма.
Повсеместна драма.
Какво сме сторили, че се гневят
и пръскат слюнка във лицата ни
актьори анонимници – ...
500 1

Къде отива моя стих?

Поезията е понякога потъване.
Като разходка в Марианска падина.
Във нея няма място за огъване
ще те премаже - поддадеш ли и едва.
Поезията е понякога летеж ...
492 2 1

Снежният Човек

Снежният Човек
Сняг вали навън, бели снежинки се гонят сега,
килимът от разноцветни листа побеля.
Дърветата са в нова бяла премяна,
вали ли вали, така е от зарана. ...
649 5

Превърна се в пепел ненужна

Превърна се в пепел ненужна...
пред моите морни очи...
отнесе те ледният вятър...
повя те в незнайни страни...
Аз още съм тук, не съм мръднал... ...
377 2

Понякога

Понякога желаеш да си тръгнеш,
Но въздъхваш тежко и оставаш.
Понякога мечтаеш да потръпнеш,
Но лед душата ти сковава.
И всичко в теб кипи за таз промяна, ...
1.1K 1 2

За преходността

За преходността
О, колко е нетраен този свят!
И колко се нетрайни дните.
И всичко живо, вехне като цвят,
щом го откъснем от лехите. ...
412

Двадесетото зърно

Живея живота си - луда стихия
затворена в малкото тяло на мъж!
Как искам да бъда пак двайсетгодишен,
ми каза баща ми веднъж!
Стипчиво-сладък вкусът е на виното, ...
540 4

Вдъхновение

Мое копие бяло. Моя дръзка мечта.
Мое светло начало. Мой си дъх - суета.
Моя крепка надежда. Звън камбанен е тя.
Към мира все поглежда. Ще обгърне света.
Стих мой още неписан. Неподписан с кръвта. ...
445 2 4

Думи за езика ни

ДУМИ ЗА ЕЗИКА НИ
Опитвам се да вляза в спор...
Не казвам няма да отстъпя.
Света ни е не пазен двор
и взима всякакви калъпи! ...
500 1

Зове душата...

Зове душата ми поезията,
търси вдъхновението и,
когото се смее и се усмихва,
когато плаче и когато се моли...
когато пее и когато пише... ...
678 1 4

От цвят на цвят

Отдавна е караме,
на тоя свят,
като пчеличките–-
от цвят на цвят.
Добре си живеем ...
577 2

Самотният мъж

Самотен мъж седи на брега,
тъжно гледа морето сега.
Сам е отдавна, няма си жена,
само той, морето и неговата самота.
Вълна след вълна, разбиват се на брега, ...
709 1 3

Мъжки сълзи

Мъжете плачат ли, кажи?
И могат ли да бъдат романтични?
Дали са слабост мъжките сълзи,
дали наистина са нетипични.
Защо мъжете трудно се разкриват, ...
1.2K 1 5

За Дядо Коледа

Дядо Коледа,
има ли място
във чувала за моя подарък?
Знам, шейната е малка и тясна,
но сърцето не е по-голямо, ...
1.5K 2 3

Щрих от профила на Бога

Цигулки есенни скрибуцат,
пере мъглата пелени,
и кучето – от старост куцо,
не лае вече – цели дни.
И няма кой да изругае, ...
839 8 10

Рим

Ти беше искрата която...
запали в света ни пожар...
пожар от просвета и слово...
събудил човешкия дух...
но беше ти също тиранин... ...
582 1

Защо живея

Защо е нужно да живея
под този земен небосвод?
Дали защото аз болея
за близките, за своя рид
или защото във душата ...
552 7

Куфар с копнежи

Когато сме малки, летим.
Очите са чисти и свежи.
Успяваме да уловим,
копнежи във своите мрежи.
Луната говори и плава. ...
760 2 9

Клоун

На сцената съм весел и лудувам,
на сцената мечтая за усмивки,
в гримьорната съм тъжен и умувам
как да стане тъй, че аз да те целувам.
На сцената съм клоун и дивея ...
1K 1 9

Съвременна жена

Съвременна жена
Днес модерна е съвременна жена, различна,
със самочувствие,умна но не безлична.
Парите за нея много са важни, нали,
а дали това е най-важното,дали? ...
614 2

Риторично

Автор: Генка Богданова
Душата ми се люшка отмаляла
между мечти и вяра отлетяла.
Ту студ сърцето ми сковава,
ту слънчева надежда го огрява. ...
1.1K 3 3

В сърцето ми пясъчна буря

В сърцето ми пясъчна буря...
се вихри години наред...
душата у мен е пустиня...
по-жарка от августов ден...
навсъде е тя разпиляна... ...
395

Баща и син

БАЩА И СИН
Щом трябва нещо да направя,
от дни се чувствам притеснен.
Нещата си така поставям,
че всичко се боричка в мен! ...
560

Празни две очи

Те нямат милост
и жал не ги лови,
единствена утеха дирят.
Сърцето в горест,
празни две очи. ...
603

Празни съждения

И ти ли, Бруте!?-
умирайки Цезар казал,
а Брут - приятел пръв,
сърцето му с меча си порязал.
Какво падение ...
597

Парите

Те мечта са за мнозина –
и в лято, и в зима,
ала кьоравото тъй ги заслепява,
че мислят, че парата всичко решава,
ала не е тъй, уви, ...
659 1

Сълзите изсъхнаха вече

Сълзите изсъзнаха вече...
страхът ми отдавна умря...
Е, виж ме, о, мило момиче...
ти мислиш, че тъна в тъга...
но аз съм по-тъмен от мрака... ...
401 2

Искрено

Липсваш ми,
но не когато
късно вечерта не мога да заспя,
не когато съм сама,
през деня и през нощта. ...
511

Без време или в него мига ще спрем...

Без време може би ще закъснеем
със копнежа да се видим отново...
ще колекционираме погледи само...
на нашите неслучващи се моменти...
Знаем, че нищо няма да се промени..., ...
687 2 3

Изпреварваща епитафия

За мене връх ми бе живота
и го живях дори с охота.
И със дъха си аз последен
достигам до финала леден.
Щастлив и тъжен – без обида, ...
426 1

През животите

Ще бъдем заедно, каза тя.
Да бъдем, отговори той.
И коприната на времето ги раздели,
чрез безвремието спомниха си първите лъчи
– и тези думи на Любов. ...
897

Невидливи завеси 🇲🇰

Кога до тебе се доближувам
невидливи завеси ме влечат назад
ќе поминат овие дебели зими
твоите убави зборови ќе пораснат
ќе бидат бројни фенери во ноќта ...
498 1 2

Дневен триумф

Нощта да докосна със длани.
Пияните чувства скърбят.
Пленени от злоба и драми,
слова за доброто редят.
Ноември е вятър в душата, ...
808 2 5