Философска - Поезия

Писмо от Минотавър

Изгубен сред високата трева,
и този ден на път е да изчезне –
по-къс от птичи писък в синева
и претопил се до зеница звездна.
И без едничък вик, дори без стон ...

yotovava

Поезия » Философска

2014-08-20T21:28:42+03:00 858 12

Убийствено

Убийствено е да живееш в свят,
където всекидневно те покръстват.
Забравил името си. На лъжите - брат.
И от мечти по-мъртъв да възкръсваш.
Убийствено е безлюбовно сам ...

vega666

Поезия » Философска

2014-08-20T15:14:12+03:00 1.4K 2 26

Грешки човешки

"Грешки човешки!" – си казваш... Уви,
толкова често допускаме грешки!
Стане ли грешка, ще заболи.
Има и грешки фатални и тежки!
Пълен е с грешки този живот – ...

mariankrystev

Поезия » Философска

2014-08-20T15:04:08+03:00 686 3

Непрочетената книга

Почиствам прахта от старата книга,
все още дишат страниците нечетени,
безбройните изречения тъжно мигат,
разкриващи загадките ù преплетени.
Книгата разказва за нейните приятели, ...

dragon

Поезия » Философска

2014-08-20T14:40:14+03:00 603

Бездомна душа

Заспива до капчука уморена
Разплакана, обидена и наранена.
Подпряла мъката си до стената
Където и да почука, затворена вратата.
Бездомната душа витае ...

Mimoza20

Поезия » Философска

2014-08-19T22:49:49+03:00 732 2

... халос

... халос
Преди да се превърнеш в скала
си бил навярно глина,
която в свойта мекота
прегръщала е не една злина. ...

botyo

Поезия » Философска

2014-08-19T18:18:58+03:00 580 2

Натрапчиво

Като наранена птица
Пише твоята десница.
Да научиш правилата
Ще те включим в играта.
Бъркаш се в чудесата ...

Mimoza20

Поезия » Философска

2014-08-18T01:26:47+03:00 581 1

Какъв е смисълът в безсмислието?

Какъв е смисълът в безсмислието
на всички недовършени любови?
Какъв е смисълът в една тъга?
Защо надеждата остава винаги сама?
Какъв е смисълът от края на любовта? ...

katiomorfo

Поезия » Философска

2014-08-16T20:28:52+03:00 779

Ново е времето, спомените са стари

Същите хора в динамичното битие
пресичат към отсрещните тротоари,
там, масово в заведението на питие –
в новото време със спомените стари.
Колкото и да мислим, че го познаваме, ...

dragon

Поезия » Философска

2014-08-16T20:28:10+03:00 629 1

Болка си

"Най-добрият начин да се справиш с болката е... да я приемеш."
Болка си. Раздиращо жестока.
Болиш, болиш, болиш, болиш, болиш....
Изгаряш ме, тъй сякаш си олово,
стигмиращо очите със сълзи. ...

tanq_mezeva

Поезия » Философска

2014-08-16T19:47:33+03:00 848 1 10

Мостове

Мостове
на Елена Нинова-enena
На двете с теб се падна сложен жребий:
в разгара на житейското ни лято
да хвърлим сърпа в нивата безхлебна ...

bojilova1

Поезия » Философска

2014-08-16T19:46:40+03:00 1.6K 4

По-тъпи сме от гъските

Невероятно е - по-тъпи сме от гъските...
Умеят те задружно да летят...
При нужда си помагат... И не се разкъсват...
Не лъжат... Пирамиди да строят...
Не правят луди състезания във въздуха... ...

MarinTachkov

Поезия » Философска

2014-08-16T19:43:34+03:00 494 3

Въпрос без отговор

Въпрос без отговор
Обсебени от зла магия
заключихме вратите и сърцата си тревожни.
И бетонирахме душите си -
емоции и чувства - невъзможни! ...

buyuklieva

Поезия » Философска

2014-08-16T19:16:16+03:00 549

Моят първи приятел

Две чорапчета бели, очи като циганско лято –
мойто кученце черно и първият детски приятел...
Как беснеехме само на двора пред старата къща:
две безгрижни души, си разделяхме хляба насъщен.
После – апартамент. И си стегнахме всички багажа – ...

nikikomedvenska

Поезия » Философска

2014-08-15T16:36:43+03:00 20.9K 23 38

Аспект от реалността

Всъщност кога успя злобата и жлъчта,
да се вкорени толкова надълбоко в
човешките взаимоотношения, и то
в такива грандиозно грозни измерения.
Откога е в сила тази традиция, изпадналият ...

bohrist

Поезия » Философска

2014-08-15T16:35:05+03:00 524

Вечната Борба

Зова във себе си сърцето...
Молба за по добър живот.
На хаос хвърляш си душата!
За нещо по добро.
То никога не идвало само... ...

aap

Поезия » Философска

2014-08-14T23:06:44+03:00 565 3

Липсата е признак на обич

Липсват ми летните вечери
на лунна светлина,
гласове в тишината
в нощната ведрина.
Няма да забравя онази магия ...

dragon

Поезия » Философска

2014-08-14T23:00:05+03:00 738 3

Същност

Събирайки парченца от невинност
сред планината на приспособяването,
опитвам се до себе си да стигна.
А всъщност, да дочакам зазоряване.
От късчетата слънце ще направя. ...

Iszaard

Поезия » Философска

2014-08-14T18:04:23+03:00 821 8

Богатите

Богатите
Тя беше с белоснежна рокля,
ухаеше на хубав, скъп парфюм,
ходеше на високи обувки грациозно,
а зад нея вървеше елегантен мъж с костюм... ...

radoslava29

Поезия » Философска

2014-08-14T10:58:13+03:00 587 1

Случка

Живеем в свят убийствено реален,
дете, разглезено от розови бози.
Димят комините на вечността банално
със пушек крематорийно сълзлив.
Умира старец там - на тротоара. ...

vega666

Поезия » Философска

2014-08-14T10:57:18+03:00 1.7K 2 41

* * *

* * *
Понякога те търсех в хаоса,
опит от ред невероятен,
а други път сред колоси -
криещи въпроса непонятен. ...

KPETEHA

Поезия » Философска

2014-08-14T10:53:17+03:00 780 2

Светулки

Проблясват светлинки в тъмнината.
Няма да съм все сама в суетата.
Аз тичам, изплашена от мрака.
Видяхте ли светулка? Тя мене чака.
Лети сама, издига се, аз плача. ...

Mimoza20

Поезия » Философска

2014-08-14T02:04:31+03:00 727 4

Стена

В най-красивия момент на нощта
откривам срещу мен тайнствена стена.
Някак омаяна докосвам я, полагам глава.
В този час аз ли съм тази, която е сама.
Усещам аромат, просмукана е с тишина ...

stifito

Поезия » Философска

2014-08-13T20:55:27+03:00 786

В търсене

До този момент оазисът се оказа химера,
но аз вече бях поел по пътя, и крачех в
посока, която обещаваше среща с неговата
прословута зеленина и спасение от
нетърпимата горещина. ...

bohrist

Поезия » Философска

2014-08-13T09:00:26+03:00 556 2

Писмо до небесния пастир

– Какво е вятърът, ми разкажи,
дали въздишката на Господ?
И ангел ли, когато закръжи,
щом двете му криле разместват космоса?
Не е ли облакът – изплакал скръб, ...

yotovava

Поезия » Философска

2014-08-12T16:53:30+03:00 856 12

Лъх пустинен

Не намерих друг свят, в който няма лъжи–
сякаш космосът грешно измислен е:
грее супер луна, нощем падат звезди,
но животът реален е мистика.
Дъжд без облаци, слънце без синьо небе – ...

mariankrystev

Поезия » Философска

2014-08-12T16:02:35+03:00 494 2

Табу

Табу
На самотата в пустите усои
Иззидах този непристъпен храм
И днес се спирам с мъдростта на жрица,
Обречена, без право да ти дам ...

stoyna

Поезия » Философска

2014-08-12T12:59:41+03:00 485

Виж, Любов заваля

ВИЖ, ЛЮБОВ ЗАВАЛЯ
В късчета синьо небе,
сложил си Вечност омайна.
Може би, самовглъбен
с тихо внимание мамиш. ...

Sanvali

Поезия » Философска

2014-08-11T19:00:48+03:00 2.7K 4 31

Опустошение

А страшна буря е в човека,
блъска се във всичките посоки.
И ще прелее, ще се срине,
покрай всичко ще премине.
А този път със вик ще разруши света. ...

dangerousangel

Поезия » Философска

2014-08-10T19:25:16+03:00 454

Релакс

Там нейде, далеко, където
морето целува небето
и притихват дори ветровете,
а Слънцето хлади топли крачета
за да може босо да тича, ...

perov

Поезия » Философска

2014-08-10T19:22:04+03:00 851 1

Друг монолог на Датския принц

Друг монолог на Датския принц
(впечатления от фотоисторията за Хелзингор от Д.В.)
Без бряг е времето!
Защо го озаптяват – в кръга
сме пленници! ...

theironlady

Поезия » Философска

2014-08-10T19:19:20+03:00 946 1

Святата хармония

Святата хармония
Душите ще празнуват обновени.
Звездите ще танцуват подмладени.
Светът ще бъде нов и променен –
Ще влезем в дългочакания ден. ...

stoyna

Поезия » Философска

2014-08-10T19:13:12+03:00 457

Дори и в шумната тълпа

Дори и в шумната тълпа
Човекът чувства Самотата,
със нея няма той делба
и тя го следва с двата крака!
В света ний идваме сами... ...

Hekredel

Поезия » Философска

2014-08-08T20:18:36+03:00 491

Влак за никъде

Гледам релси запустели!?
Цели в плевели се сплели...
Няма влак по тях да мине!?
и в очакване лудешко...
На перона там далечен...? ...

aap

Поезия » Философска

2014-08-06T19:54:23+03:00 525 4

Шах-мат

Живея по средата на затвора,
скован от минало, злини и грешки.
Забравих да мечтая и говоря,
защото ме пожертва като пешка.
А трябваше сега да съм царица, ...

tanq_mezeva

Поезия » Философска

2014-08-06T19:53:56+03:00 645 8

Ка-материя

Междинност си
междинност ще останеш.
Вятърът напомня празнота.
Тъгата - липсата на спирка.
Летиш през черния тунел ...

vega666

Поезия » Философска

2014-08-06T19:19:40+03:00 1.7K 4 14

Нашата музика

В добрите стари времена музиката изпълваше с
мощното си присъствие познатите на света
пространствени измерения.
Четирите обемисти колони бяха напълно достатъчни,
за да предизвикат земята под краката ни да се разтресе. ...

bohrist

Поезия » Философска

2014-08-06T00:01:58+03:00 503

Фрагмент

В сряда вечер мама е тъжна.
Слуша Албиони и мълчи.
Мълчи темерутски.
Не пие кафе.
Не слага на масата ...

skies40heaven

Поезия » Философска

2014-08-06T00:00:23+03:00 1K 5

Отвъд бомбето на обувките

Нека захвърлим всички вехти дрехи на представите -
въртящ се кръг от клетки във света.
Пред кривогледи огледала, в безумни зали,
танцува бременната от представи суета.
Първосигнално мислещи човеци, ...

ZAGORA

Поезия » Философска

2014-08-05T23:38:03+03:00 544

Не се отказвай от мечтите си...

Не се отказвай от мечтите си...
И аз имам моите големи мечти,
но време е от тях да се откажа,
като виждам как животът ме върти,
безсилна съм аз друго да направя... ...

radoslava29

Поезия » Философска

2014-08-05T23:11:14+03:00 578