Философска - Поезия

Звездица

Отминават години разпилени.
От мъката на дните натъжени!
Натрупала гневът в сърцето
Умря, умря в мен детето!
Родината от мене се отрече ...

Mimoza20

Поезия » Философска

2014-08-04T17:07:06+03:00 657

Ретроверсивно

Ретроверсивно
Ех, да можеше само
Да се върнеш години назад,
да грабнеш живота с ново начало,
да повториш на дните гордия бяг. ...

KPETEHA

Поезия » Философска

2014-08-03T22:44:23+03:00 1.5K 3

Лекомислие

Най-лесно е човек да лекомисли.
Под лупа да не гледа на света...
Нещата си до край да не обмисля,
да търси само свойта суета!
И лесно да търгува Съвестта си, ...

Hekredel

Поезия » Философска

2014-08-03T21:58:46+03:00 567

Отвъд Еверест

Посвещава се на Черен Джак 12
Сега живееш в безглаголно време,
износените си мечти на гръб нарамил.
Изкачваш пак над бездната по хребет
живота - този наркотик от рани. ...

vega666

Поезия » Философска

2014-08-03T21:49:27+03:00 973 2 18

Ангел на земята

Ангел гледаше тогава - отвисоко
човеците и техните съдби
и му се стори жалко и жестоко,
да не е вкусвал никога сълзи.
- Аз искам там да сляза, ...

subprincess

Поезия » Философска

2014-08-03T21:46:24+03:00 518 1

Щурчета...

Щурчета...
Детето проклето
откъсна крачето
на бедното
малко щурче. ...

ДВАТА_ВЪЛКА

Поезия » Философска

2014-08-02T19:14:17+03:00 2.3K 6 41

Истина

Истина
В един миг всичко отмина, слънцето над мен се скри.
Небето на капчици се срина, с облаци се то покри.
Дърветата поклониха се, а вятърът утихна.
Пред болката склониха те глава, ...

IvetaZh

Поезия » Философска

2014-08-02T18:52:17+03:00 714 2

Тринадесет

Този свят превъртя. И лечение няма!
Във гърдите му чука студено сърце.
А на къра Стоян, метнал сопа на рамо,
води шарено куче и десет овце.
Този свят е на път да се срине тотално, ...

nikikomedvenska

Поезия » Философска

2014-08-01T19:09:17+03:00 7.8K 27 30

Слабият човек

И в мрака - непрогледна вечност,
Събираща се в сто крила,
В сто крила на птици,
Посърнали във моята душа.
От тях не виждам слънце, ...

DiDet00

Поезия » Философска

2014-08-01T15:55:08+03:00 387

Така е честно!

Говоря на звездите, често.
Обръщам се към тях с въпроси и молби.
Отговор не чакам...
ала сърдя им се понякога дори.
Говоря им предимно вечер, ...

pepe-lqnka

Поезия » Философска

2014-08-01T11:00:35+03:00 767

С трепереща ръка надвесвам химикала и...

Благодаря на Мисана, че пое
инициативата да
редактира следното стихо!
Винаги ще съм ти признателна
за всичко! - Ина ...

selene727

Поезия » Философска

2014-08-01T11:00:06+03:00 755 7

Добрите хора

Те влизат в денят с тишината!
Покланят се с обич, на простотата.
Не задминават без поздрав децата!
Покоряваща обич, излъчват сърцата!
Добрите хора незнаят умора, ...

Mimoza20

Поезия » Философска

2014-08-01T01:34:08+03:00 701 2

Последно време

Последно време! Вятърът довява
дъха на спомените сенокосно.
Надеждите отчаяно пристават
на поривите от несбъднатост износени...
Сега си истински. Завинаги. До края. ...

vega666

Поезия » Философска

2014-07-31T21:42:15+03:00 1.4K 2 23

Сърца от лед

съвместен проект с аквимсу (akvimsu)
Сърца от лед
Като празно платно са дните напред
и вместо четка, скалпел държим.
В сърцата се врязва, а те са сякаш са лед, ...

adjo

Поезия » Философска

2014-07-31T21:39:20+03:00 533

В тъмното

Седя във тъмното и дишам
И мисля, и не мога да съм друга
Седя във тъмното, издишам
И искам, а не мога да си тръгна.
Дъждът навън ме провокира ...

giovana87

Поезия » Философска

2014-07-31T21:32:32+03:00 681

Възможност

Научена да плува в морето!
Увлечена от синевата в небето!
Обгърната с вълните на полето!
Повишават ударите на сърцето!
Умът ми до къде достига? ...

Mimoza20

Поезия » Философска

2014-07-31T16:30:47+03:00 701 1

Аз зная:.. Ти можеш!

Аз зная:..
Ти можеш!
В живота си винаги можеш,
можеш да имаш и сили, и път -
въпреки усета сух и тревожен, ...

p74poli

Поезия » Философска

2014-07-31T08:48:06+03:00 509

Как се раждат песните (Поема на Разпада)

Аз сама избрах
родителите си,
които да ме комплексират.
Но да не е прекалено,
а дозирано. ...

selene727

Поезия » Философска

2014-07-30T20:45:50+03:00 1.3K 10

Оптимизъм при залез

Оптимизъм при залез
По светлите следи на слънцето
се спуска бавно вечерта
и сенките се удължават, там където
ще легне и заспи нощта. ...

botyo

Поезия » Философска

2014-07-30T15:10:16+03:00 627 3

* * *

Реших дa продaвaм спaсение
зa всичките бедни създaния,
дa дaвaм, a вместо пaри
дa прaвя свободно дaрение.
Дa нося нa моя си гръб ...

Rambi

Поезия » Философска

2014-07-30T00:18:48+03:00 592 1 4

Молитва

Аз не зная защо Бог ни гледа спокойно отгоре...
Той нали обеща да ни бъде баща и пастир?
А пък ето го Страшния съд – многократно повторен,
и се бием до смърт, а заспиваме с песен за мир.
И понеже светът се обърна с главата надолу, ...

nikikomedvenska

Поезия » Философска

2014-07-29T23:14:54+03:00 4K 16 24

Безбрежност

Безбрежност
Разляти пясъци... пусти брегове,
лодки приютени... накъсани мигове,
уморените гребла, мъгла... тишини,
закотвени в спокойните води. ...

Emalda

Поезия » Философска

2014-07-29T21:09:40+03:00 817 2

Дъждът и тъгата

Дъждът! Тъгата доминира.
В студената стая е мрачно.
А дъждът вали – не спира –
навън е толкова невзрачно.
Дъждът подбужда мисълта ...

dragon

Поезия » Философска

2014-07-29T20:55:34+03:00 709 1

Най-правилното тук

Най-правилното е: зеленото да сгазиш - на тревата,
че как ще посадиш в пътеката - пътека.
Да вярваш, че очите ти създават синевата
и да поиш с душата си - човешкото.
Най-правилното е: да мразиш автора, ...

selene727

Поезия » Философска

2014-07-29T20:49:50+03:00 728 9

Истински човек

Да вярваш в топлината на нощта,дори когато бурята вилнее.Да чуваш тишината на деняв тълпите от забързани идеи.
Да търсиш красотата всеки миг,залостена зад сивите прегради.Човеци сме с препълнени души –пилеем ги по пълните площади.
Да следваш неотменно своя пътдори през пущинаците трънливи –не сме то ...

melian4eto

Поезия » Философска

2014-07-29T20:39:34+03:00 741 1

Вселената в тебе живее

ВСЕЛЕНАТА В ТЕБЕ ЖИВЕЕ
Ти виждаш ли залеза в блян,
или отразява очите ти…
Все пламнал в копнежи пиян,
напомня гласа на Будители. ...

Sanvali

Поезия » Философска

2014-07-28T09:10:03+03:00 1.4K 27

Лабиринт

Денят на Минотавъра приижда...
По блудни траектории се стичам
към омагьосаното цвете вътре в мен.
Последни мисли в този свят изричам,
към устните ти разпилени устремен. ...

vega666

Поезия » Философска

2014-07-27T18:10:02+03:00 1.7K 2 8

Упование

Невероятно е движението обратно!
Допускаме да мине ударната тишина!
Ще те догонвам в трепетната светлина!
Със устрема, дори да съм неонова звезда!
Задвижено обратното,отнесено пространство. ...

Mimoza20

Поезия » Философска

2014-07-27T02:19:49+03:00 705 1

В сянката на един спомен

Лутам в мислите си самотен
и губя миналото си безутешно,
животът няма да е страхотен,
ако грешките коригирам грешно.
Остана ми този един спомен, ...

dragon

Поезия » Философска

2014-07-26T21:19:49+03:00 642

До последен дъх

ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ
Хоризонтът се стеснява
до заветната черта,
Призракът се появява
и разстрелва любовта. ...

radenko

Поезия » Философска

2014-07-26T15:34:19+03:00 857 1

* * *

Особен свят
с рaзлични обстоятелствa,
изпълнен с нощи без звезди.
Отсъствa цвят
в заключен грaд, ...

Rambi

Поезия » Философска

2014-07-26T15:22:45+03:00 583 1

Пътуване към себе си

Криволичим между себе си и другите,
във търсене на своето призвание.
Чертаем път. Изтъкваме заслугите.
На всяка крачка падаме в незнание.
Отърсваме се. Бавно се надигаме. ...

iverado

Поезия » Философска

2014-07-26T14:56:54+03:00 986 8

Диалог с детето в нас

Малко дете, скрито сякаш в сърцето,
поиска в съня ми нещо да каже.
Протегнах ръце, погалих телцето,
преди тишината и двама да смаже.
Прошепнах му тихо: "Помня те още... ...

tanq_mezeva

Поезия » Философска

2014-07-26T14:53:55+03:00 637 3

Начало в края

януари 2013 Румяна Славова
С писък се раждаме,
умираме страшно тихо...
Не избираме ние
ни място, ни време. ...

Romantina

Поезия » Философска

2014-07-26T14:40:42+03:00 936 4

Близост

Ще отплаваш ли, за да откриеш пътечка към себе си?
Този свят по неволя е твой. Или просто сънуваш?!
Може би си решил да поспреш? Бяха много завесите,
през които премина. Или пък така ти се струва...
Ще се върнеш ли, за да намериш сърцето отново? ...

Iszaard

Поезия » Философска

2014-07-26T14:22:00+03:00 858 4

Черно

Черно
Черна душа и черно сърце в едно се чернеят,
черно и черно все за черно си милеят.
Черен да е светът и черна да е съдбата,
черни хора и черни създания черни чакат зората. ...

docheff

Поезия » Философска

2014-07-26T14:20:39+03:00 807

Пътуване до мама

И когато животът озъбен над мен се намръщи,
и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма,
аз се връщам назад, върху стария плочник пред вкъщи
с девет цветни лехи и усмивката топла на мама.
Мама прави юфка. И разстила корите на двора ...

nikikomedvenska

Поезия » Философска

2014-07-25T12:27:39+03:00 4.1K 19 37

Равносметка

Не мога все за чужди грехове да плащам!
Понякога с усмивка, понякога в брой!
На чуждите лъжи, наивно да се хващам!
Научих се да различавам мой от свой!
Не искам да ви гледам натъжени ...

Mimoza20

Поезия » Философска

2014-07-25T01:01:15+03:00 527 3

... на разсъмване

Преяждане, поглъщане, обсебване.
Богомолка на разсъмване.
Изядох те, преядох.
Сдъвках те. Горчиш.
Като черен шоколад. ...

satine

Поезия » Философска

2014-07-24T23:44:09+03:00 1.1K 2

Вятър

Едва-едва надигат се крилете ми
сред някакви бездушни вкаменелости,
които пожелах да станат светещи,
подтикната от неразумна смелост.
И вече трудно чувам в мене думите. ...

Iszaard

Поезия » Философска

2014-07-24T23:30:06+03:00 915 14