Философска - Поезия

Прозорец между мене и септември

Септември кацна на прозореца
и гледката закри с крила.
Рамкира всички тъжни поводи
със тясна ивица вина...
Щом чукна с клюна по стъклата ми ...

Довереница

Поезия » Философска

2012-09-20T01:20:42+03:00 1.1K 28

Нашето време

Днес трудно се живее,
днес трудно всеки диша.
Човекът не спира да копнее,
но дълбоко е затънал в киша.
Хората приличат повече на своето време, ...

anarhiq

Поезия » Философска

2012-09-19T16:36:51+03:00 597

Без звезди

Небето днес е без звезди, прекрасно е!
Омръзна ми да слушам всяка вечер,
че щом е звездно, значи е омайващо,
а щом не е, било обикновено!
Във префърцунени клишета лъскави ...

Adri

Поезия » Философска

2012-09-19T16:06:37+03:00 1.1K 13

***

Заключваш самотата -
в ъгъла.
Песен на капчук!
Зашеметяващо безвремие,
безмълвен стон – ...

neli4kata

Поезия » Философска

2012-09-19T15:52:56+03:00 1.3K 2

Предай нататък

Дали защото есента
е теглила черта на хълма,
та уравнения с листа
недостиг на небе запълват?
Селце в неясната мъгла ...

yotovava

Поезия » Философска

2012-09-19T15:42:47+03:00 897 1 12

Вечно непримирими

Тишина и мрак. Сама.
Среднощ. Две “аз”у мен в компания.
Актъори от житейска драма,
на сцената на будното съзнание.
Едното с трудните въпроси ...

ZAGORA

Поезия » Философска

2012-09-19T15:40:44+03:00 477

Гордият човек

Гордият човек
разхожда самотата си
из алеите на живота
под дъжда от въпроси.
Говори си с нея ...

ruskaruletka

Поезия » Философска

2012-09-19T15:36:30+03:00 841 2

Часовници

Не отмервам времето,
както вас.
За мен няма ден,
месец, еди-коя си година.
Не звъни будилник ...

silviq_boqnova

Поезия » Философска

2012-09-18T12:12:45+03:00 1K 3

Жена на петдесет

НА ПЕТДЕСЕТ...
Жена на петдесет е буря скрита –
на огън още жив затляла жар,
и пòвей нежен пръсне ли искрите,
в кръвта ù лумва в миг на страст пожар: ...

DGanev

Поезия » Философска

2012-09-16T21:07:22+03:00 2.3K 2 11

Галактика в съзнанието

Всичките ми вярвания,
събрани заедно, се разпръснаха
като стъклени топчета
по гладката действителност...
И погледът ми минава ...

ruskaruletka

Поезия » Философска

2012-09-16T20:58:13+03:00 1.1K 3

За едното нищо

За едното нищо
Колко много искам да обичам всичките хора!
Без изключение на нито един.
Да мога да ги гушна, и прегърна, и да ги утеша
- ей тъй, по човешки... ...

esfir

Поезия » Философска

2012-09-14T20:54:35+03:00 1.2K 1

Извън клиничната пътека

Преди съвсем да се разкапят
омекналите сухожилия,
а злата болест да отхапе
без зъби сетните му сили...
Преди да сети задух страшен ...

mariankrystev

Поезия » Философска

2012-09-14T20:40:59+03:00 758 8

Да се спася

Ръми в душата ми като напролет,
когато раснат новите треви...
Усещам как пониква нова воля
в недрата ù,
но... ...

ruba

Поезия » Философска

2012-09-13T23:22:43+03:00 745 6

Музика под звездите

Засвириха цигулки под звездите
и някак си притихнали ни завладяха.
Заслушаха се във нощта душите.
Сърцата със въздишка онемяха.
И по-добри и чисти станахме ...

ruskaruletka

Поезия » Философска

2012-09-13T23:18:48+03:00 758

* * *

За да си щастлив, не ти е нужно нищо,
нито слава и пари.
Щастието - то е в утрото лъчисто,
което никога не спира да блести.
За да видиш мечтите си във синьо ...

росина

Поезия » Философска

2012-09-13T22:50:11+03:00 562 1

На другия край на въжето

Изплете си здраво въже от мълчание.
Преметна го сръчно през шията.
На него увиснал, загуби съзнание.
Сърцето му вече не биеше.
Въжето бе жилаво, стягаше адски! ...

mariankrystev

Поезия » Философска

2012-09-13T10:13:38+03:00 1K 13

Преображение- 2

Преображение- 2
Море, пред твоето величие
защо Душата ми мълчи?..
И плискат ме със безразличие
днес яростните ти вълни... ...

jollyroger

Поезия » Философска

2012-09-12T09:24:59+03:00 513 1

Благодари на живота

Когато стъпалата ти докоснат
росните капки по тревата
преди да се изпарят.
И тревите нежно
долепват стъбла по кожата ти. ...

ruskaruletka

Поезия » Философска

2012-09-11T15:55:46+03:00 901 4

Малката история на нашия Живот...

Малката история на нашия Живот...
Не се разбрахме с Вечността
и тленноста си осъзнаваме
когато ни облъхне тя
със дъх на ледено познание... ...

jollyroger

Поезия » Философска

2012-09-11T11:18:54+03:00 656 1

Приятели

Нищо нямам,
очите откраднаха,
както зездите падаха
и ги броях.
Оскотях, ...

TihOmir9

Поезия » Философска

2012-09-11T10:45:53+03:00 714 1

А тази тежка плът, това слабо сърце и капещ бъбрек?!

Виждам всичко пред очите си!
Всичко е във кръв!
Всички вие сте едно нищо,
всички сте повърхносни и отвратителни!
Смееш ли да ме погледнеш в очите?! ...

Erlandsson

Поезия » Философска

2012-09-11T10:26:56+03:00 1.1K 2

Прозрение

Тишина... После пак тишина...
А исках да живея във музика.
"Нищо" пак ще си кажа и ще се смея сама,
понякога трябва да бъдеш във себе си другата.
Научих, че вече на доброто не отговарят с добро... ...

nadinka1991

Поезия » Философска

2012-09-10T12:20:46+03:00 818 1

Проговорилият камък

Наблюдавал ли си утринния хлад,
когато слиза в синята безмълвност
и във шепите артритни на града
разсипва първозванната си мъдрост?
А пътят му – опашка на дъждовник – ...

yotovava

Поезия » Философска

2012-09-09T12:53:12+03:00 902 8

Конституцията на човека

Това е кръвната конституция на човека:
От гроздето вино ще направиш.
От камъка - огън.
От целувките - човек!
Това е жизнената конституция на човека: ...

deppfan93

Поезия » Философска

2012-09-09T12:02:05+03:00 686

Затвори тишината

Активност е
твоето бягство
от себе си.
Този наркотик те кара
да се забравиш. ...

ruskaruletka

Поезия » Философска

2012-09-09T11:49:26+03:00 781

Не ме е жал

За този свят
не ме е жал...
За него няма
да заплача.
Аз своя път ...

Hekredel

Поезия » Философска

2012-09-08T11:59:03+03:00 1.1K 18

Дареното е свише

Прераждането дело е на Бог
и никой друг не може да го стори!
Но трябва вяра в Съдника ни строг –
в Създателя на вечните простори!
Духовния зародиш праща Той ...

mariankrystev

Поезия » Философска

2012-09-08T11:46:34+03:00 711 8

Спектър

Мечтата идва бяла отначало -
и щастието се обагря в бледорозово.
От много думи въздухът е черен
- зелена е водата от бездействие -
тъгата става виолетова и тънка ...

edIT

Поезия » Философска

2012-09-08T11:43:11+03:00 929 2 2

Животът, друже

Животът ти - виенско колело.
Увличаш хора, чувства и любови,
достигнал своя страстен небосвод,
не бързай да поемаш пак надолу...
Постой, задръж се, горе на върха, ...

sisidara

Поезия » Философска

2012-09-07T14:21:09+03:00 1.4K 31

За себе си

Задъхвам се от бързане.
И все не ми достига време!
Какво по спешност да направя,
питам се сега?
Да скътам плодовете ли? ...

Hekredel

Поезия » Философска

2012-09-07T14:13:57+03:00 604 1

На среща със себе си!

В нощта безумно черна, скучна,
кого до себе си да пусна?!
Дали теб, самота горчива,
коварна спътнице в живота,
или теб, страст тъй дива, ...

Reqna

Поезия » Философска

2012-09-07T14:06:33+03:00 1.1K 9

Изгубено дете

Внезапно да оглушеят стъпките ми;
Сянката ми да завие към друга улица;
За миг да забравя всичко,
къде живея,
да забравя кой съм. ...

deppfan93

Поезия » Философска

2012-09-07T13:40:59+03:00 708

Вагоните на умовете

**
Супер полицай ли е
твоята съвест,
или престъпник,
който надлъгва себе си. ...

ruskaruletka

Поезия » Философска

2012-09-06T22:37:36+03:00 800 2

Малък етюд

О, свири в ушите ми
вятър
и стене,
от мъка, че сам е
в дълбокия дол... ...

Hekredel

Поезия » Философска

2012-09-06T22:29:02+03:00 547 2

Писател

Душа си вплел
в словото ни сладкогласно,
потънал в мисли,
пишеш за реалността.
Оплакваш житейската ни орисия ...

Preclava

Поезия » Философска

2012-09-05T22:16:43+03:00 892 1

Поезия в пустотата

древен или млад
по-скоро древен и празен
мислещ немислимото
sound of emptiness
скучен и уморен лети с вятъра ...

stardiver

Поезия » Философска

2012-09-05T22:15:14+03:00 679

Метален плъх

Метален плъх
Стареем видимо,
загиваме в кръга на времето
- обримчил в диск без изход –
оставащо и минало. ...

theironlady

Поезия » Философска

2012-09-05T18:05:39+03:00 655 3

И болката...

И болката се ражда.
Както всичко.
Тя диша и се храни.
От душата.
Там свила е гнездо ...

ria

Поезия » Философска

2012-09-05T10:21:44+03:00 1.9K 1 9

Болката

Болката - удави я в много литри алкохол.
И я гледай невярващо, премрежено
как ти вкарва поредния автогол,
уж случайно, но всъщност лежерно.
Не си прави фатални илюзии и сметки. ...

ruskaruletka

Поезия » Философска

2012-09-04T18:56:02+03:00 879 2

Няма...

Не поглеждам назад.
Няма смисъл от спомени.
Вярвах до вчера, че с тях се живее...
Като зъл дървояд
под кората ми рови ...

hixxtam

Поезия » Философска

2012-09-04T16:40:05+03:00 1.3K 1