Тримата се отпуснаха в празния коридор събирайки сили. Ели се съвзе първа от преживения ужас и радостна от неочакваното спасение. Огледа внимателно двамата си спасители невярващо
- Ама вие от къде се взехте? – попита тя – Толкова бях отчаяна, очаквах чудо и то се случи! Аааа , къде се дяна зъбастият ...

Шепотът от устните ти кара липите да цъфтят през октомври. Не е ли странен този цвят през есента?
Иска ми се да го помириша, да го докосна с върха на пръстите си, а само мога да го усещам. Като че в мен се е разпукал и всеки момент ще затрепти от твоя дъх. Притискам гърди, за да го усмиря, но гласа ...

Работа... В къщи... После пак работа... Цигари... Алкохол... Мисли... И мисли... И мисли...
Тази нощ, искаше да остави мислите и отиде на бар.
Някаква мрачна дупка, в която един нещастник се учеше да свири на пиано.
Седна в най-отдалечения ъгъл. Дойде сервитьорката. С къса поличка и почти голо дупе, ...

Сред снопчетата слънчеви лъчи
един навярно нежно ще огрее
лицето й - с невиждащи очи.
Ще го погали, тя… ще се засмее!
С гримаса ще поеме първи тен. ...

И някак по различна есента ми,
от студ, и наводнения и суши,
разбита от съмнения и драми,
като дете в ръцете ми се сгуши.
Тя знаеше до днес, че нелюбима ...

ПРЕМИТАНЕ НА ЕСЕННИ АЛЕИ
Скъперник трол изгубил е жълтици –
шепа ситни жълъдчета в шумата.
И в пъстра златоткана плащаница
блести след дъжд копринената утрин. ...

Той имаше само гръбначен мозък. Много гъвкав…
хххх
Магазините са затворени. Ако ти потрябва гумичка за чешмата – няма отде да купиш.
Затова пък може да отидеш на театър. Там тоалетната работи…
хххх ...

Я кажи ми, облаче ле бяло
Я кажи ми, облаче ле бяло,
от где идеш, де си ми летяло?
Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори: ...

За нея казваха, че има безчувствено сърце,
че с всички хора е студена като лед.
Но веднъж запитаха ли се те
защо с всички се държи така наред?!
Наричали са я с какви ли не епитети. ...

Прибирам се в смълчания си дом
с прозорци тъмни - сенки в полумрака.
В бряста… вятърът невидим е заспал
и тихичко похърква сред клонака.
Отварям бавно входната врата. ...

Лесно е да загубиш женското сърце,
когато от ласки го лишаваш,
когато не целуваш нежните ръце
и косата върху рамото си не разпиляваш,
когато забързан забравяш за среща, ...

Чакащи промяната голяма,
пишем статуси във фейса.
С чакане обаче няма
как да се качим на рейса.
Слушаме лъжи и обещания, ...

Не съм консервативна личност по същност. Обичам предизвикателствата, но в две области на житието така и не се решавам на компромис. Едното е в храненето (спазвам принципа "Не ям това, което баба не е яла"), а другото е в стила на обличане, така и не смених каубойските ботуши, дънките, ризата и шапка ...

не повелява
любовта — сърце да се
обезсърчава
не разрешава
любовта — сърце да се ...

Сега, когато си поглеждам стенния календар за годината, си спомням как преди двадесет години продадох новия си апартамент на улица „ Ворино”. И как в продължение на дванадесет години бях наемодател на още два, останали като наследство от баща ми, а също и купувач и едновременно представител на брат ...

Да учи право дело
Вълчан пристигна от село.
Срещна Лисана - Хитрана,
тя прищипа го в капана
и вече толкова години ...

Тодака страдаше, когато си помислеше, че новопостъпилите момчета в организацията, трябваше да вървят по мръсния и брутален път, по който самият той беше вървял. Това беше животът - едно озъбено псе. Изпълнен със смърт - много повече смърт, отколкото живот. Път на насилие, загуба на съзнание, бруталн ...

На улицата аз видях дете
с дрешки скъсани само да плаче.
Прегърнах го със ласкави ръце,
разказаха ми, че било сираче.
Изтърсих го от уличния прах ...

Да се напиеш си е майсторство, а да се напиеш и да промениш живота си след този ден е талант. Е, това е и моят талант. Казвам се Любомир Желев и не, не съм четиридесет годишен мъж с два развода, три деца, липсваща професия и два и петдесет в джоба, които мисля да похарча за бира в кенче, защото е по ...

Ледени пързалки
за дечица малки.
Радост тука има,
че дошла е зима.
Ето, със шейната ...

С красива бяла рокля и боси крака,
младо момиче върви сега по брега.
Вълните галят нейните нежни крака,
върви и оставя по пясъка диря една.
А от небето чайките го поздравяват ...

Събирам денем в шепи слънцето,
луната вечер ми е одеало.
Ръцете на любимата, косите ѝ
и всичко сякаш почва отначало!
Животът смело прекроен, изцяло, ...

Аз вярвам още в топлината,
която се изправя и пред зимата
която е пречистена и свята
и само във душите ни я има.
Която не зависи от прогнозите ...

Фатмаците са - като ято.
Летят из тъмни пещери.
В могили, в дупки под земята
и всевъзможни тъмнини.
Те, затъмняват хоризонти ...

Трябва да ти кажа нещо,
което си мисля.
Не мога да чакам да те видя отново,
ако всяка една секунда можеше да продължи по-дълго.
Какво би направила? ...

Съдбоносна първа среща, първи миг велик
Но откъде познавам вече твоят лик?
За първи път виждам те,
а сякаш цяла вечност те познавам
И инкарнация след инкарнация, ...

„Кажи, ми какво да направя и ще го направя?” - пишеше в писмото Елка.
„Ти знаеш какво да направиш. Аз нищо не мога да ти кажа.”
Тези думи, част от писмото, непрекъснато шумоляха в нейната глава. Какво точно искаше да каже той с тях? Да не би да се е досетил за намеренията ѝ? Не, той най-последен тря ...

...и дюлята е народила
слънца за нов живот.
Децата ни - в Манила...
Та кой ли прави днес компот?
...тя чака... Милата! ...

Гъстее мрак около мене,
ще ме погълне тишината,
душата ми от мъка стене,
че жадувам светлината!
Кога ли ще дойде земният край, ...

Магазинът на цветарката беше до баничарницата. Въздухът наоколо беше смесен от мирис на вкусни, топли банички и цветя, предимно хризантеми.
Това бе втората война за десетилетието. Предишната продължи 3 години, а това бе преди 5 години. Тази година се разрази втора. Мирът бе изтраял само 2 години. Тъ ...

Събуждам се от сънища,
във сънища,
щастлива, че съм била,
животът леко ме придърпва,
проплаквам, ...

Достатъчен е само слънчев лъч, за да разсее многото сенки
Слънчевият изгрев
Достатъчен е само слънчев лъч,
за да разсее сенките на мрака!
Денят да се пробуди с детска глъч, ...

Не искам да си спомням старото ми аз,
което не можеше да се весели.
Не искам да си спомням онзи час,
в който пламъкът в мен не гори.
Не искам да си спомням времето, ...

Носим кръст, а в съня ни крила,
ни понасят блестят и са бели.
Казват женската участ била,
да обича без бряг, без предели.
Срещнеш обич, душата цъфти ...

Не, не съм от тези, които държат да се показват накичени със златни бижута! Винаги съм се чудила, когато видя високомерно или екстравагантно протегната ръка, носеща по един, че и по два пръстена на всеки пръст. За да дефилира с прекомерния си нарцисизъм пред изумения ми поглед ли го прави? Или за да ...

Вярвай
Нощта е топла и звездите ярки,
луната пръска свойта мека светлина
вълните пеят досущ като русалки
както любовна пропява в нейната душа! ...