5.
Спряхме на една пряка от управлението, до малката градинка. Точно в средата й, до тревясала могилка с катерушка, люлка и пясъчник, ползван за тоалетна от динозаври – ако се съди по вкаменелостите в него, имаше дървена барака. Казано направо – резултат от архитектурен аборт. Пред нея бяха струпани ...

Пурпурен облак, разкъсан от чайка...
Вятърът нещо с морето говори.
Слънчева люлка за птици и хора –
морският бряг е родилка за тайни...
*** ...

Особено разпространен е шашечният вариант на тази игра, но и шахматната й версия е не по-малко интересна. Правилата на движение на фигурите са същите както при шаха, но тук понятията шах и мат не съществуват. Печели онзи, който пръв се "избави" от фигурите си, или съумее да ги запатова. Вземането на ...

В лазурно-синьото небе летим
почти като във песен на Модуньо!...
Подай ръка и нека помълчим!...
Тук губят смисъл всичките ни думи!...
Летим из необятния простор ...

помъдряване —
към него пътят гòрък
и неравен е

Завръщане...5
" Да се завърнеш в бащината къща..."
Димчо Дебелянов
Вечѐрен вятър от Балкана слиза
люлее в здрача старата черница, ...

Кой отмъкна Луната
и остави нощта
сиротá в тъмнината
да тъжи в самота!?...
Пътник нейде замръкнал ...

За специалистите по надзор на свободата на словото и фантазиите. Тази история е напълно измислена – чух я в градската баня, но не видях кой разказваше, защото имаше много пара, очите ми бяха сапунисани, наоколо се буташе бая народ…
И хич не съм съгласен с изложеното в нея, ама я чух. Пък не мога да ...

Не ме попита как е тук, без теб,
и как се справям, как минават дните.
Живот кипи, но малко е нелеп.
И тегли ме отново към скалите.
Не ме попита и дали, море, ...

Нощ в Пустинята...
На залеза великолепието диво
раздухвано от вятъра пустинен,
догаряше първично и красиво
като в олтар на Бог, във здрача анонимен... ...

26.08.2019
Рецепта за магия
Предлагам ви изпитана рецепта за магия
и не каква да е,а за любов!...
Повярвайте,макар и да е фантасмагорИя ...

Бях просякът светец, измолващ грях
от твоя поглед ангелски пречистен.
И след душата ти нагоре полетях
към най-възвишената и неземна истина.
Поисках да сме част от вечността, ...

Ако днес си нахранил бездомен
или просто подал си ръка,
твоят принос пред Бог е огромен,
не очаквай поклон от света!
И какво, че е гневна тълпата, ...

В ПОДЗЕМНОТО ЦАРСТВО
Небето ставаше все по-тъмно и по-тъмно. Хана вдигна навъсен поглед нагоре. Бе тръгнала за гъби сутринта, когато слънцето грееше на безоблачното небе. А чак сега стигна по-отдалечена и рядка гора с много манатарки, масловки и други вкусни гъби. И трябва ли да остави всичките и да ...

Един ще се намери да крещи:
"Това е вещица!"
и по дърветата ще разлепи
анонси.
Веднага друг, недоразбрал, ...

Една атеистка ми каза:
"Няма Надежда за Вяра,
но има ковчег и за гробаря!".
- Да, няма Цяр дори за Царя...

Разплитам си мислите в главата,
натъпквам ги в гърлото си и се мъча,
мъча се да ги глътна,
да млъкнат...
И разкопчаните дънки се смеят със зъбите си, ...

Никога повече няма да пиша така!
Тази нежност, която така разпилях -
като капки роса изпари се
по пътя си бляскав
и последва лъчът отразен от очите ми взряни в звездите! ...

Да можех аз да вдигна взор
Пред теб безмълвна, като блян
ще разпусна пак къдрици...
И без одежда, и без свян
ще разпръсна рой искрици... ...

- Лек път, миличка!
- Чао, мамо!
- И много да се забавляваш! Все пак ще си с деца на море! – пошегува се мама. – Обичам те!
- И аз теб! – махнах и от влака.
Е, най-после заминавах. След шест часа щях да съм в Слънчев бряг на новата ми работа като аниматор. Нямах търпение да пристигна. Обожавах морет ...

На гости съм на Третата планета,
и по-далеч не искам да летя.
Избягвам междузвездните морета
и Ярката, Всевиждаща Звезда.
Че тя, дори в съня ми не изгрява, ...

В чаша протяга се август сънливо.
Мърка следобедно в нея отпуснат.
Капка кафе е за устни парливи
още готови по лъч да се спуснат
с бавна лежерност на ласка събудена, ...

Инициативата е временен фактор, но много често именно тя решава съдбата на шахматните битки. Владеещият инициативата се чувства точно като сърфист на гребена на висока вълна. Необходим е отличен усет за шахматно равновесие, за да не се получи обрат в играта. Важно е да се знае, че настъпват моменти, ...

Забрави ти мойта обич!
Забрави , и моят лик!
Нека в спомена за мен
да няма нищо!
Нито болка, нито скръбен вик! ...

Част 2
Решаваме че ще го приложим. А в мига в който тя се успокоява, нежно но и малко лукаво ми прошепва:
- Знаеш ли има и още нещо което ми е омръзнало! И за него също имам идея!
- Брех! Днес си пълна с идеи! Какво е? Да не би да искаш управата на хотела да смени пердетата в стаята?
- Неее! Тях дор ...

Не сме ли хората крадци,
на мъртви дни, лета, сезони,
броим си дните да заспим,
а те оказват се пирони.
И всеки чук е стон на звяр, ...

Луната слабо осветяваше уличката. Олег беше приклекнал в храстите. Приятелят му Неджатин премяташе въжето през оградата. Бяха се запознали в затвора и сега, когато и двамата бяха на свобода, продължиха дружбата си като сътрудничество с криминален характер. Обирите, които извършваха, бяха дребни и вс ...

Здравей, приятелко от далечна Чукотка,
Питаш ме какво е това портокал и какъв вкус има. Ще се опитам да ти обясня, макар че ми се струва трудно.
Това е южен плод с кръгла, като топка форма, обикновено голям колкото женски юмрук. Кората му е твърда и леко грапава, почти като замръзнал пясък. Има най- ...

Тя лежеше, взираше се в нищото и се чудеше:
На Малдивите или на Хавай?
А, джобът й крещеше:
Стига глупости! Няма пари! Край!
Тя дори не го погледна... ...

ще мина тихо покрай теб
и бялата ти риза ще отмъкна
ще я понося... после ще я върна
съня ти ще раздвижа със ръка
минута... две и ще си тръгна... ...

Страх ни е да се гледаме.
Страх ни е да си говорим.
Страх ни е да се докосваме.
Приличаме на две строящи се кули,
високи до небето и открояващи се. ...

Ти ще тръгнеш ли сега по пътя,
безкрайни нощи, които си мечтала?
Или ще скочиш, ще се приземиш,
Пред нежността на нечия целувка.
Ти трябваше сега да полетиш, ...

Прeображението на джанките
Джанките
цъфтят,
узряват,
падат, ...

Пълзи със нас животът по земята
на гръб с късмета крехък и съдба.
И всички дни ги времето премята
пред погледа на битова борба.
И падат от стената календари ...

Майор Сергей Викторович Глухарьов. Това беше името на милиционера, с когото трябваше да работя. Ако трябва да съм честна – налагаше ми се да работя с него. Да се пита Хесер защо и докога е все едно да се чудиш защо слънцето изгрява от Изток. Маг от неговия ранг дори не би ме удостоил с отговор. Така ...

Нима не е красиво, усетило любов?!
По устните разливат се вълните
и плискат своя нежен,
тръпнещ зов.
Покой намерило сърцето, ...

Какво ако
животът е просто пауза
между несъществуването ?
Какво ако
имаме два живота ...