Нагледах се на лъскави витрини,
на хора със изкуствени лица,
от ден до пладне нещо да отмине!
Преситих се от лукса на света!
Ще каже някой: Ти си невъзможна! ...

Спомени препускат в тъмнината,
сякаш са коне те черно-бели.
Винаги ли черна е тъгата,
всякога ли чувствата са бели?
Може ли отворено да чака ...

... като светилник грейнал сред нощта...
Николай Лилиев
Родино мила - наша скръбна рана!
Едно достойнство ти остана
и то блести в душите наши ...

Във въздуха около мен си,
мога да откъсна листо
от плътността, с която го запълваш,
да облека риза от заряда чувства
пропити в прозрачността му. ...

„Едно, две, три, ...девет,... единайсет....
Готово ли е?
Тръгвам!”
Всяка нощ сънувам тази криеница. Един властолюбив и настойчив мъжки тембър брои до единадесет и тръгва да ме търси. Сърцето ми сякаш трепери или е от ноемврийския студ?
Знам, трябва да заспя. През нощта организмът не бива да будува, ...

Пет до седем много са, нали,
особено допрени в цифра сложна.
Години сбрали радост и сълзи,
на екс преминали по път възможен.
Избрала ги е моята душа, ...

-Тръгвай, защото опелото ще започне. Няма да чакат нас !
Гласът на моята домашна любимка отекваше като планинско ехо в огромния хол.Надигнах си снагата от топлото легло и без никаква емоция зяпнах в нея.Аз понякога съм доста муден и сигурно я изкарвам извън кожата и.Беше се издокарала в черни дрехи, ...

Безгрижни усмивки тълпата вчера си сложи
и за утре дела и проблеми отложи.
Днес от духа на панаира завладяна
си облече празничната шарена премяна.
И завъртяха се пъстри въртележки, ...

– Здравей! – гласът му е плътен и нисък.
– Здравей! – сколасвам и дотук. Но и Мейс мълчи. Кажи нещо, че се запалих и умирам!
– Събудих ли те?
– Миех си зъбите, затова.
Малоумна ли съм? Отново мълчание, а в него нишката през телефоните се удебелява и ме стяга за гърлото. ...

Тази любов, стара като света.
Как не се умори да броди в сърцето ми?
Да ми засяда на гърлото,
Да усмихва лицето ми.
Тази любов, как не разбра? ...

Моя стара, бяла есен,
идваща след топло лято!
Ти си ми последна песен,
носена от южно ято.
Дим от минали години, ...

Ако всички човеци в един миг заплачем
и стонове се понесат в небесата,
скрили мъки на старец и пеленаче,
бликаща от дълбините на сърцата.
Дали тогава нещо у Теб ще трепне?! ...

Вятърът избирам за посока
Сред облаци да търся топлинка
Да скътам на високо пламък сетен
погледа си пуст, почти осакатен.
В полет птицата не вижда човешките очи, ...

Да те погали зимата мечтаеш,
снежинки бели от небето сипе.
И вятър зимен и студен те пали,
а зимата с целувки нежно тебе щипе.
Да те погали пролетта мечтаеш, ...

Когато има вълни морето се бори със себе си,
безпаметно тихо изпива последната глътка на обич.
Когато има вълни морето се бори със себе си
и няма по-празничен звън от красивите морски вълни...
И пита за странностите на птиците, ...

Теб жадувам
пак сладко да целувам.
Мило мое момче
в ръцете ти е най-добре.
Гледам те с усмивка блага ...

Работата с родителите - споделена отговорност при провеждане на мултимодалната терапия в логопедичния кабинет
Йорданка Йорданова Донева
Логопед в I СУ „Св. Седмочисленици”- град Търговище
В статията се разглежда един важен проблем на съвременното образование- за разделянето и обединяването на ролите ...

Да връхлитат бури, урагани,
да прииждат силни ветрове.
Да се кършат клони, длани...
да се късат светове, сърца на две...
Да се срути всичко, както могат ...

С непораснали никога бледи мечти,
с незаченати още копнежи,
цял живот към финала бездушно вървим,
без значителна цел и стремежи.
И макар че по пътя ни няма знак „Стоп!”, ...

Понякога съм толкова различна...
Така, по женски, искам да поплача,
да скрия някъде онази силната,
привидно твърдата, бунтарката...
За миг да бъда пак онази слабата, ...

Закъснях. Вратата се затвори.
Затичах се, но бе далече ти.
Повиках те. Дъждът ми отговори:
отиде си. За всичко и прости!
Простил и бях но не, че е светица! ...

... Събуждайки се една сутрин след неспокоен сън, Чък Рейн забеляза, че пътувайки във вагона на влака по своята линия в метрополитена, незнайно как се беше превърнал в прашно огледало.
...
Никакви курсове за повишаване квалификацията на мениджъри от средно ниво, никаква новородена преди два месеца д ...

– Последно желание, последно желание, последно желание – повтаряше се до безкрайност в стаята.
Обърнах се към посоката на звука и натиснах силно будилника. После бавно се върнах обратно в предишното си положение.
Отново засънувах и тъкмо бях на най-интересното място и пак започна този крясък:
– Посл ...

Има нещо романтично в хващането на последния автобус. Първо тичаш към спирката, подритван от фаталността на това да го изпуснеш – „изтървах последния бус“ – звучи си страшничко..
Пристигнала 5 минути по-рано, заставаш на спирката и зачакваш с уголемяващ се страх, че вече е минал.
Нощна Варна има осо ...

Научих, че съм дяволски студен.
Добре, че беше Ти - да ми покажеш!
Обичането всъщност е за мен -
на думи, от които пък не ва̀жи...
Научих, че самотния човек, ...

Ремонтът на ремонта – колко сладко,
източване, източване докрай.
Паважи и бордюри, пейки, Ларго,
проекти от Европа – чакан Рай.
След края им, оглеждаме “Правдиво“ – ...

унаследява
огън спомени и ги
изпепелява

всяко „Обичам
те!“ – седмо небе е и
в него сърце е
всяко „Обичам
те!“ – възсъвършенство и ...

В тази нощ, изпълнена със разкаяния,
в която с топъл дъх е и студът,
на стража пак, при границата край браздата,
граничните наряди зорко бдят.
Сънят прекъснат е. ...

Горка мечтата
за свобода, братство и
равенство жива
от „нов световен
ред“ закопана е – за ...

РАЗПЯТИЕ ЗА ЩЪРКЕЛИ
Новата поетична книга „Разпятие за щъркели” е третата по ред на Валентина Йотова. Както знаем, щъркелите са символ на пролетта и новия живот, на надеждата, доброто и слънцето, а разпятието е разпъване на доброто, но в християнската религия разпятието е кръст, който, освен на мъки ...

Милиарди небесни звезди
осветяваха пътя пред нас,
а Луната в среднощния час
заличаваше всички следи!
Там до твоята дворна врата – ...

След фиаското със затвора, аз реших да ставам друг човек. Няма да крада, няма да пробутвам лъжи и измами. Има - няма и седмица, лежа си аз на диванчето, цъкам каналите и к'во да видя. Вратата се отваря и в моята съборетина влиза не кой да е, а баш шефа на клана. Един такъв здрав и налят бабанка - с ...

Нещо я караше отвътре, та се беше разшетала вкъщи, а беше Разпети петък. „На този ден нищо не се прави, но работата не е грях“ – си мислеше Стела за свое оправдание и продължи да лъска подовете с препарат. Реши да зареди пералнята и посегна към панталона на мъжа си, окачен в антрето. Бръкна в джобов ...

Автор, китри и клавишни Юрий Радулов

,,Влюбена"-музика и текст Соня Станчева ,аранжимент-Кирил Гунчев

Живее още, в ъгълчето скрито,
невидимо за ничие око,
но твърде живо, доста упорито
и страшно неуморно същество.
И ден и нощ човърка то дълбоко, ...