Бездомно е самотното сърце.
Стени не стигат. Няма къща,
без две прегръщащи ръце,
където чувството е за завръщане.
Любима ласка, топъл нежен глас. ...

За всичко е виновен този дъжд –
за локвите носталгия в душата.
С ръце студени някак изведнъж
по мислите ми тежка кал намята.
И не, от друго хич не ме боли – ...

С мокрите си от сълзите ръце, Мира натъпка в големия куфар малко неща. Тя докосна с поглед всеки ъгъл на стаята и изведнъж осъзна, че бе пораснала за повечето вещи. Изведнъж много от тях се превърнаха мислено в прах. Ненужните, одухотворени спомени от пясъка, обичта и морските вълни, които бе събира ...

Ах, ти земльо родна
Ти земя си ми свободна
Ала си пустиня
Земльо благородна
Ти, потънала във тиня ...

Боса пак видях със нова
да танцува боса нова.
Пяха (тя е черноока)
“Очи чёрные” в караоке.
Но жена му, що говеждо ...

По улиците запустели
снегът промъква се любим.
Разстила белите постели
и с теб по тях вървим...
По покривите се катери, ...

С тях заобичах
книгите, стиховете
и поетите...
Дълго топлеха
старите ти писма. ...

Пропуква се небето в този сън –
Там Боговете пак са полудели!
Пороен дъжд вали и всичко вън
е под вода от няколко недели!
И на Земята ни изчезват езера! ...

С усмивка весела, звънлива,
пристига принцеса щастлива,
дванадесет жребци възседнала
и от безкрая към нас побегнала.
От бяло злато ù са косите, ...

и човещинáта
уби я парáта...

Помни, че никой не е по-велик от теб и че ти не си по-велик от другите!

Пламъче сред леден свят,
трептиш в световната неволя
и с твоя пламък, непознат,
но силен в светлата си роля.
Тънка струна е душата, ...

Тя, майката една е!
Жена с главно име!
Изгубила нозете
от дълго чакане в студовете.
Превила снага ...

Добър вечер! Как си, лястовице бяла,
в този още недописан ден?
Ти стоиш - изтръпнала и онемяла,
не очакваше да видиш мен.
Господи! Та ти си още същата, ...

Катраненият дим от заводите,
жестокото тракане на влака,
празната къща, пълна с хора;
неизмити чинии и счупено огледало,
слаба оценка в училище, ...

В памет на Ина Иванова... Почивай в мир, слънце
Свещта догаря бавно в тъмнина
и капки восък стичат се във кална пръст.
Цветята - цяла планина,
стърчи сред тях самотен кръст. ...

Търся те
в себе си,
както морето,
свойте дълбини!
Искам те, ...

Със точността на светофара
отмервам всяко вдъхновение.
Тъгата ми е малка гара.
А нощите ми са смирение.
Прегръщам всяка топла дума ...

Розите изсъхнаха безмълвно,
няма никой да узнае от какво.
Късно и без време,
без въпроси, само по тъга,
някой сам е, не съжалява, ...

Пазарно-парични отношения има и при съпружеската любов…
Преди нямаше секс – размножавахме се чрез аплодисменти и лозунги. А се целуваха само държавните ръководители…
Проституцията превърна случайните срещи в планови…
Едно време медиите поддържаха духа, сега след полунощ крепят друго…
Избран, за да н ...

Коледа е. Пак е бяло, тихо.
Сняг затрупва спомени и пътища.
Гушат се врабчета под стрехите.
А семейството ми не е вкъщи...
Рождество е. Празнично и свято. ...

Загубих си очите –
от дълго взиране и чакане
на едно несбъднато желание,
по-голямо от имане.
Загубих пътя и посоката, ...

Раздира вятърът платно - надежда,
но корабът - живот се носи пръв.
Брегът далече е и всеки миг прецежда -
през чувства - несъсирената кръв.
В душевни рани тялото ми глождят ...

Снежинки като дъжд се леят
И деца навън се смеят
Но няма те да успеят
Да схванат, по наште ниви
На студ не виреят ...

Върви часовникът, не спира
Промъква се в нас страхът,
Че утре или някой ден, всемира
Ще иска да разкажеш за мигът.
Какво направи, на кого помогна? ...

Любовта е безвреден и понякога полезен психически проблем.

Любиме, както никога до сега,
пъстрите багри обсипи с цветя.
За да отвориме врати към нежността,
който излъчват топлина.
Тази любов гори, ...

Животът е пълен със мъка и радост,
с победи, предателства, всякаква гадост.
Душата, сърцето каляват в несгоди,
мамят с съблазни откакто проходи.
През всичко минава земния път, ...

ФБ-ПРИЯТЕЛСТВО
Не знам защо във Фейса ме спохождат
самотните мъже на този свят.
Предлагат ми приятелство – тревожни
дали поканата ще потвърдя. ...

ВЧЕРА, МИГЪТ И УТРЕ
Спъвам се в думи,
изговорени от подмолни уста.
Летящи куршуми
пронизват вече ранена душа. ...

Когато ти е наложително да посетиш едното място, тогава всичко друго остава на второ място.
Наричат “последен глупак” този, който върши нещата като първия човек.

Оркестърът замлъкна. Свърши балът.
И партитурите отнесе вятър.
По немите клавиши на рояла
дъгата се разми до черно-бяло.
Ръцете, слети в танца, се разделят - ...

Лотосите снежни цъфнаха в стъклата.
Бели таралежи храстите повиха.
Дълго е вървяла през града мъглата
сякаш е река с вързани копита.
Нещо ме задъхва, нещо ме измерва. ...

Много дълго мълчах след раздялата,
но сърцето от обич болеше
и не знам какво толкова чаках -
тази обич без гордост да беше.
Може би да вървим под звездите, ...