Моля ви не гледайте старите снимки.
Пълни са те с любов и усмивки
Леко са скъсани и пожълтели
жестоко и безмилостно времето спрели.
Връщат ни в годините далече назад ...

Без да разбера,
открадна щастието ми;
Аз съм далтонист, жадуващ дъга;
Слънцето ме студи;
Сред крещяща тишина ...

В светлина окъпана обилно,
ти - момиче милно -
с чистотата на дете
утеши измъчено сърце!
Пролет вече наближава, ...

Пеперудено момиче
в сънищата ти към тебе тича,
пеперудено момиче
тичайки крила съблича,
звезден прах в очите те приспива, ...

Свършва се Пътят ми! Ще има ли утре?
Плува във зной петдесетият юли.
Целувам ти пръстена, ей там, на кутрето.
Пяна лавинна протича през тюла...
Трябва да успеем да се налюбим до зимата. ...

Рано в понеделник сутрин
сбра се бобърска дружина
клони, пънчета да тътрят
и сред труд денят им мина!
Че задачата им сложна - ...

Повея северняка
и на сребърен
кавал засвири,
а вятъра играе си
с листата ...

една страна си
пати от примати и
дебеловрати

Въжеиграчът
е стъпил на въжето.
Една муха бръмчи...

Ден световен днес
Е на прегръдката и
Нека кътка тя

В гората на полянка
има къщичка една.
Под елáта, там на сянка.
В нея стават чудеса...
Старият ловец си тръгна, ...

Отдавна искаха да живеят някъде далеч от шума на големия и забързан град, мечтаеха за къща с градина, цветя и спокойствие, различно от това в апартамент, където може да се стреснеш от внезапно затръшната врата или подвикване от стълбището, нещо от сорта: „Женаа, хвърли ключовете за колата, че пак ги ...

Тъмно е. Вятърът брули безмилостно.
Мракът стремглаво нахлува в душата.
Някакъв спомен пак плува в незримото,
влачещ след себе си болка позната.
Тихо е. Чувствам се толкова мъничка. ...

По пътя натоварих се с печал –
и в девет хоризонта те намирах.
Когато след поредния скандал,
напусна тази свъсена квартира,
сърцето мъжко се удави в плач, ...

Без теб заспива тишината ми,
в една самотност, зазидана в мълчание.
А времето се стича като бяг през дланите,
с пропити изгреви и залези от спомени.
И само утрото игриво се прокрадва ...

Трогателен си, дявол да те вземе!
И нека този дявол да не бъда аз.
Не искам нищичко от тебе да отнемам -
ни времето, ни тихия ти глас.
Не искам нищо. Само да те има. ...

Пролях сълза. И не една.
На брега на морето,
където среща си дават мечтите.
Където вятърът нежно гали вълните,
а морето докосва плахо звездите. ...

Английската пианистка живееше сама в едноетажната къща, точно срещу голямата църква с трите златни купола. Тя беше жена на около 45 години, висока, бледа и слаба с лъскава, жълта коса като от течен сатен. Беше пристигнала в България преди около две години, живееше самотно, ходеше пеша, не се усмихва ...

Живей така сякаш за последно.
Изживей го този кратичък живот,
не се предавай пред ничия несгода
мечтай и пътя изгради си!
Бури навсякъде ще има, ...

когато четеш това сигурно ще ме няма
споменът за мен ще е само светлина
коленичил ще съм пред портата голяма
Дяволът и Свети Петър за мен ще водят война
болката от усмивката ти веч я няма ...

Това да живееш в големия град си има своите плюсове, както и своите минуси. Едно от хубавите неща е че никога не ти е скучно. Особено в градския транспорт. Там винаги се случва нещо. В повечето случаи това са неща, които ни правят мимолетно впечатление и нямат въздействие върху остатъка от деня ни.
...

„Измисли ми сън,
който да сънувам с тебе заедно,
в който някъде, току що се срещаме.
Измисли ми сън,
в който времето ни дъх поело е, ...

11.
Пред входа стояха двама души – немлада жена и младеж. Подкрепяха други двамина, момиче и възрастен мъж...
И през мътното стъкло се виждаше – болни...
Наоколо сиво утро, лек дъждец, тих ветрец рошеше голите клони на дърветата в парка...
- Дойдоха преди малко – каза чичо Свилен, изправен до лявата ...

ПЛАМЪК
Слънцето, което се издига в небето,
не поражда усмивката в очите,
а това, което се ражда в сърцето
и осветява зениците под миглите. ...

Когато сви кожуха
последният снежец,
ледът се понапука
и ручей пя:-Привет!
Кълвачът с морз разнесе ...

Като вятър нахално нахлувам в дома ти.
Превърнах се в птица, при теб долетях.
С пръсти студени погалвам съня ти.
Усмихвам се и се превръщам в топлина.
Разливам се и ставам нежен летен изгрев. ...

Понеделник сутрин. Както обикновено закъснявам за работа и върша всичко едновременно. Докато гладя марковите си дрешки, допивам сутрешното си кафе, ровя за последно из Фейсбук и старателно си слагам лекия дневен грим. Последна за обличане съм оставила току-що изгладената, убийствено елегантна пола, ...

Рисувам с пръсти по платното на живота.
Цветове изпробвам,форми раздувам.
Гледам да е правилно,като нота.
Ала как?Когато не мога да рисувам.
Все ще изопача нещата. ...

Йона се прибра във вкъщи. Майка й Амира беше приготвила трапезата. Баща й Анет и брат й бяха се прибрали по-рано тази вечер. Всички бяха седнали да вечерят. – Много е вкусно! – обади се брат й Амир доволен. Докато траеше вечерята всички бяха мълчаливи. Никой не каза й дума. Велана все още витаеше в ...

Измълчах те цяла вечност. Опазих тишината около теб. Наричах си те мълчешком и го прибирах в сърцето си, за да не чуе водата и да го изпълни. Покрихте с тайна и те превърнах в икона. Мълча те повече от вечност. Ръцете ми са уморени от очакване да докоснат твоите. Очите ми се насълзиха от взиране в п ...

Вярвам ти, когато казваш, че имаш причина. Вярвам ти, когато ми казваш, че не зависи от теб. Вярвам ти, когато мълчиш на малкото ми зададени въпроси. Обичането от разстояние налага доверие, като задължителен аксесоар към моден тоалет. Свикваме ти и аз.
Ти помагаш с телефонни обаждания в обедната поч ...

Хайде, бягай далече, че си търсиш белята…
Знам, че мечтаеш за нещо красиво.
Нещо, което вечно да помниш.
Дни във които да бъдем щастливи.
Ала не знаеш, че моята стомна ...

Приятели забравих. И познати.
И минали любови кихат. В прах.
И нямам календар. Не помня дати.
Все за последно любих. И живях.
През тежките минути минах с песен, ...

Баба Варта
Вървим си ние с моя приятел, вече спокойни, след като сме тичали като гепарди, за да изпреварим опашката и да се доберем до една от онези кръгли пици, топли пици, дето „Парат, парат, не са барат!“.Изведнъж, докато обсъждаме поредната незначителна тема, пред нас се изпречва малко котенце:
...

ПРИНЦЕСАТА СЕ ТРЪШКА ЗА НОВА РОКЛЯ
Нали си спомняте за странната и малко луда вещица Радмила? Сега пак ще се срещнем с нея и може би ще станем свидетели на голяма промяна в живота й. Но нека да започнем отначало, тоест, рано сутринта на един хубав слънчев есенен ден.
-Радмила, Радмила, отвори!Спешно ...

Автобусът се клатушкаше по разбития асфалтов път и с мъка преминаваше дупките, които се бяха превърнали в дълбоки ями. Някъде по средата седеше добрият човек, опрял морния си старчески гръб на високата облегалка и със замрежен от годините поглед наблюдаваше през потъмнелия от прах прозорец приближав ...