Може би
Срещнахме се. И какво сега?
Може би ще кажеш и „прости ми“?
Може би ще наведеш глава?
Може би? Но думите спести ми! ...

Тежък идва всеки февруари...
Много често носи суета.
Ала твоят син велик, Българийо,
път пое натам, в безкрайността.
Беше тридесет и шест годишен, ...

Исках, мила моя,
исках да живееш!
Стари градски песни
вечер да ми пееш!
Седнал на креслото - ...

Има дни, в които водата
по тротоара до мене върви.
Без час записан, без записана дата.
Но вали, и вали, и вали…
И макар че, светът е почистен ...

Когато ми е тъжно, сякаш вятърът играе в косите ми...
И небето след дъжда напомня ми за обичта.
Когато ми е тъжно, заривам поглед в пръстта и знам колко съм ранима.
Сърцето пее за порива ми към свобода и трепти при всеки телефонен звън.
Когато съм тъжна, душата е нежна песен и носи толкова мечти към ...

Вкочаних се от студ, а при теб се усеща
ароматът на топла и близка душа!
Ще ми сипеш ли прясна, изпитана нежност?
Ле-ле, колко съм жадна за нея сега!
Добави ми и зрънце от твоята вяра - ...

Създадох я с гримирани очи.
Кръстих я със своите имена.
Живота ѝ напълних го с мечти.
Премених я като богата жена.
Прическата променях ежедневно, ...

> Трябва да съм силна, силна, силна!...
>
> К. Кондова
* * *
Отдавна кожата ми загрубя ...

Напълно подкрепям Чичовото
(Из „Дочуто от съседната маса“)
Последният понеделник на февруари отново ни събра в кварталното кафене. Наоколо оживено коментираха неделния мач между Левски и ЦСКА. Привържениците на ЦСКА тъжно отпиваха кой биричка, кой кафенце или нещо безалкохолно. Част от левскарите, р ...

Първо вятърът задигна вестник от сергия.
После гълъби изпросиха от скитника трохи.
На спирката един монах, избягал от килията,
говори си за любовта с най-смелите пчели.
Дали защото пролетта поиска да я бъде, ...

Да ги крадеш? Сама ще ти ги дам.
Защо са ми, когато теб не виждат.
Не търся отговора. Но го знам -
съня ми обискират твойте грижи.
Очите ни източват между нас ...

Пих цяла нощ и по обяд на следния ден се събудих напълно дехидратиран - може би буквално - умиращ от жажда. В хладилника винаги имах газирани напитки, които отварях само в такива случаи. Не пиех вода. Изобщо. Тъй че може да се каже, че организма ми е перманентно дехидратиран. Водата осигурява кислор ...

Във всяка светлина откривам звездност,
във слънчев лъч – усмихнато небе.
В зората – вяра смислена, потребност,
а в залеза – оранжево море.
И всеки блясък порив е на радост, ...

Казват: "Свършвай с детските мечти.
Светът е истински и за големи.
Животът грозно ще те завърти
напук в житейските проблеми".
Но щом си като малките деца - ...

Ръцете ми са цветове прекършени,
сърцето – листче – смачкано, изписано,
след дълга нощ на минало и свършено,
изгрява ден. И се оглежда слисано.
И вижда мен, но надали съм същата. ...

Демокрацията стигна днес до в къщи! Лекичко потропа и зачака! После тишината щом завърши, силничко потропа и заблъска по вратата! Демокрацията леко се ядоса, после побесня и вратата с пантите отнесе! Там във къщата приплакваща , демокрацията взломно влезе, и разплиска, и разнесе, гнилият пълнеж държ ...

Раздялата застана пред вратата,
огледа гнилата стена,
зад нея там наднича
отгледаната пустота!
Раздялата изправи се, ...

Приготвих се за сън,
съблякох дрехите си,
свещичка на прозореца запалих
и меката възглавничка
със своето лице погалих. ...

Изгаря ме, а аз съм цяла,
боли ме, но танцувам...
дали без огън съм живяла
или със огън се сбогувам!?
А пеперудите излитат ...

Интервюто от малките рицари на шахклуб "Оборище" - гр. Панагюрище е взето на 07.07.2017 г. на път за
XXII Държавни игри по шахмат на спортистите от малките селища, което се проведе в Аспарухово - община Дългопол 2017 г., област Варна.
На въпроса какви са привилегиите в шахмата за мъжете и жените в о ...

Сърце за грам?
Ех ти, Любов
дъха последен
за зрънце
ще ми вземеш. ...

Докато със зачервени очи от цигара
снимам нескопосано плажната ивица.
Докато играейки настолна игра,
се чудя на пластмасовата бутилка в ъгъла.
Докато обикаляйки безцелно супермаркета, ...

17,30 – 18,30 часа
- Разкажете за фаталния петък…
- 23 август… Наистина, фатален ден. Трябваше да се отбия у дома – имахме важен разговор, баща ми искаше един съвет. Но не можах. Извикаха ни при началника, заповядаха в събота да сме в столицата. Докато обсъждахме задачата, докато разпределяхме кой к ...

Ех, този горещ 8-ми август. Сякаш лазурната морска шир се бе изпънала на припек в небето, напомняйки за славната победа на Александър (Северно)Македонски при град Тир - градът устоял на усилията на самия Навуходоносор да го превземе...
Бай Щерю, известен още с прякора си Синьото мъдо, заради едното ...

В около 8 часа в петък вечерта преди около три месеца отидох да навестя хазяина си, господин Робърт Робъртсън. Оказа се, че в къщата му имаше купон, а когато стоях на прага, щастливо държейки парите за наема си, той ме покани да изпия чаша вино за здравето на сина му. Мислейки си, че би било нетакти ...

Глава III
Цигарата изгаряше бавно в пепелника. Не му правеше впечатление особено. Сякаш се опитваше да разчете мислите на дима, да издири началото на следите му. Или поне така изглеждаше отстрани- седнал и разпуснал се на стола. Но погледът- жив и див, и бистър. Нищо не пропускаше. Може би заради не ...

Четиридесет годишния клошар Пешо, ровейки кротко в кофата, за сутрешна закуска, откри парче демокрация! Огледа го! То едно такова оръфано, начупено, следи от зъби та чак зъбния статус можеш да свалиш, ама хрупкаво! Навява хубави мисли и спомени! За онази вкусна хрупкава диктатура, създала и отгледал ...

Кажи благодаря...
Владимир Висоцки
Голяма работа – не си добре с жената
Голяма работа – главата те боли.
Голяма работа,че били те обрали. ...

Она стояла почти на краю скалы и смотрела pа горизонт. Он стоял чуть подальше и не смел сделать шаг вперед. Она повернулась к нему, и в ее глазах читался призыв:
"Подойди поплиже. Посмотри, какое красивое небо ".
Он взглянул, твердо, как будто говоря
"Я не хочу! Я боюсь высоты. Боюсь тебя и опасаюсь ...

Ледена утрин присвива зеници.
Яростен вятърът брули скалите.
Вместо блестящи от радост искрици
бистри кристалчета кътат очите.
Всичко навред е забулено в бяло. ...

Както обикновено бързам към работа и естествено закъснявам. Напоследък доста често ми се случва, това ще е от късното заспиване вечер. И ето накрая пристигнах, имам чувството че съм била на околосветска обиколка с дванадесет сантиметров ток и не съм спирала изобщо за почивка.
Влизам задъхана в офиса ...

Над стих запецнал съм от доста време...
Ни тъй, ни инак - всякак не върви!...
Като кокошката на полог дремя,
а във главата - вятър и мъгли!..
Добре де, но кокошката се знае, ...

16,30 – 17,30 часа
Апартаментът е на шестия етаж. Вратата е запечатана и Христосков къса листчетата, после вади от джоба си връзка ключове. Отваря вратата, пресяга се, светва и ни кани. Оглеждам се. Дълъг коридор, на буквата Г. Вляво закачалка, два шкафа. Вдясно две остъклени врати, отсреща една плъ ...