Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Утро на самодива
И светло е, и все по-светло утрото...
И гали ме, и все тъй нежно гали ме
на горската поляна детелината...
Полегнала със голото си тяло ...
Зимна импресия
пак се втурвам навън.
По клепачите лепне
неспокойният сън.
А снежинки немирни ...
Монолог на един кмет
Днес прегледах ЕСГРАОН*-а. Жителите на района подредих по а, б, в.
Разделих на групи две: по-малката група – „ род”, по-голямата - „народ”.
След това съ ...
Криза на възрастта
с лик омаен и снага
прави с мен тя чудеса.
Все очите ѝ сънувам,
там се давя, там потъвам, ...
Спи детенце
и светът притихва пак.
Уморени, малките звезди горят,
а в леглата всички спят.
Спи детенце! Виж, воалът кадифен ...
Пожелание
която да напишеш със сърцето
понякога един живот не стига
но вярваш ли ще стигнеш там, където...
Душата ти ще бъде вечно млада ...
Прозрение
Не всяка мъдрост е последна.
А рехавата резеда
на чувствата е често вредна.
Не рядко грешните следи ...
* * *
а моите желания безумни
ме поразяват
във самата същност,
в сърцевината на сърцето ...
Нечистите - 8.5
Трябваше да измисли как да се измъкн ...
Нима съм заслужила свойта вина
Защо в очите ми виждаш сълзи?
Нима за тъгата ми няма виновен?
Защо ли се чувствам дърво без корен?
Защо на парченца сега съм разбита? ...
Скъсаният косъм - 22. - финал
Идеята за влака хрумна на Лазар от гарата. Той беше нещо като водач на тамошните хора – висок, здрав, с бърз поглед и мисъл... На тридесет години, а и старците там го уважаваха. Защото знаеше какво трябва да се направи, а когато не беше сигурен – винаги се допитваше до знаещите...
В халето нямах ...
Но
в изминатия път,
в настилката,
в наклоните,
в последната му права, ...
Усмивка в клетка
> Мога ли д ...
Февруари - /четири/
Оформят я в представи и понятия,
и тръгват да я скрият от света,
създавайки олтари и разпятия.
Какво би имал той без своя храм ...
Стареца на верандата
Писмо до съпруг във Виена
15. 06. 2018
Здравей Ради,
Току-що се прибирам и бързам да ти кажа, че след работа бях на ресторант. Загубих два облака с Мария на бас. Трябваше да я черпя, нямаше как. Бяхме в онзи крайпътен ресторант, до реката, където с теб все се каним да ходим. Поговорихме си и, като се изчерпаха обичайн ...
Ега ти времената!
ега ти времената!
Не мога да опъна
два шамара на жената!
Че има тя, не знам защо, ...
Весело стихотворение за Весела
Весела дочу реклама:
«Плетенето цяр за всички -
здрави, болни, невротички...
Психотравмите лекува! ...
Дъжд по никое време!
Скъсаният косъм - 21.
На двадесетия ден се върнаха...
Ето разказа на Димчо:
Отначало беше трудно. Докато излезем от града веднъж стреляха по нас, един път стрела се заби в покривалото на платформата, на два пъти се опитаха да преградят пътя ни, но при вида на автоматите, бързо изчезваха...
В западния край е страшно... ...