Прегръдката на живота
Близнаците се родиха в шестия месец . Лекарите не вярваха да оцелеят. Момченцето наддаваше килограми. Ала момиченцето - трудно поемаше храна и отпадна. Акушерката разбра, че края наближава и реши да се сбогуват. Постави ги в един кувьоз. Тогава момченцето прегърна с ръчичка сес ...

В България няма нито Холивуд, нито пък Боливуд, но всички до един играят най-различни роли: едни са УЖ депутати, други - доктори, трети - учители, дори и работниците не са работници, а - екзистенциални философи/терапевти, които от ВСИЧКО разбират, но в НИЩО не са професионалисти!

Помниш ли
Помниш ли ти първата целувка
там край езерото, на брега?
Помниш ли и нежната милувка,
щом погалих твоята коса? ...

От транс душата сякаш има нужда –
да следва жадно своите мечти.
Не друг, самият аз не я събуждам,
че тя без жал ще ме изпепели.
Мечтите други са ми, не са земни, ...

Хора - различни (добри, и лоши)
Хайде - дано ми простите!
... Че и с пробитите си галоши -
пак ще ви вадя очите...
Евтина к...ва - евтина слава. ...

Гинкини тегоби
Едри житни класове се поклащаха тежко под лекия напор на вятъра. Слънцето печеше на лазурносиния небосвод, а весели лястовици прелитаха, устремени в шеметен танц, догдето огласяваха тази красота с нежните си трели. Тясна бара разделяше ширналите се житни ниви от пасищното поле.
Гинка ...

Споменът от стаята на баба.
От нейната осанка слаба.
От тънките ѝ сребърни коси...
Ах, Боже, ако можеш я върни!
Липсваш ми! Ти чу ли? ...

Забързано жужи градът,
а стъпките ми пак блестят...
През облачен тунел вървя,
на сантиметър от земята,
а вятър сплете ми косата ...

В моят ум си ти,
не мога да те изкарам оттам.
Имаме ли бъдеще заедно
или само се заблуждавам.
Където си ти, ...

Прелей oт себе си,
Човеко!
Наводни всички
запустели земи покрай тебе!
Прелей! Ти не си ...

Заупокойна песен да запеем ние с теб
и да чувстваме бича в сърцата тъмни,
и да виждаме препълнени очи с лед,
догде душа се с ужас ненапълни.
И когато слънце галещо докосне ни лицата, ...

Роденият да литне и лети,
не може друго да го сполети.
И рано или късно той ще е
водач и хората ще поведе.
Живота си ще го остави тук ...

...
Моя прекрасна,
моя горчива любов.
Толкова зла
и толкова коварна. ...

Мая ли е, Ная ли, не зная,
но е малка като запетая,
жълтичка... с перлени крилца
и с антенки две за пипалца.
Работливка тя е неуморна ...

РАННЯЯ БАХЧА.
Самое ласковое поле в степи – созревающий баштан, местами заросший высокой травой, куда любят прятаться большие полосатые кавуны; и нежный ветер шевелит тишину пахучими соцветиями. Это когда выстрелы одностволки осыпают искрами и дробями наглых ворон, выклёвывающих воронки в спелых арб ...

Аз те обичам,
а ти мен не.
Ти ме привличаш,
а аз теб не.
Не искам да мечтая ...

Янош Арани
Сцени последни. Завесата пада.
Лампите гаснат, замлъкват аплаузи.
Сцени последни – и край на парада:
пусти декори , тъй значеща пауза. ...

КЪМ ВЕЧНОСТТА
Вече разбираше, усещаше, че е жива. Чуваше шумове. Тялото й потрепваше.
Можеше да движи пръстите на ръцете и краката си. Но не искаше да отвори очите си. Устните й мълчаха стиснати. Съзнанието й възвръщаше способностите си постепенно с отслабването въздействието на упойката. Появи се у ...

Товарен влак през шарена каруца,
така през мен минава всеки ден.
Разстроена цигулка пак скрибуца.
Как само мразя този стар рефрен!
Огромен ледоход в сърцето плува, ...

Нито се научих,
нито се поучих.
Облаците розови
вземах за памук.
Нищих и разнищвах - ...

Има една специална емоция и тя най-добре се предава по един специален начин. Тази емоция е страстта а начинът и на визуализиране е танцът. Колкото по-силна е тази емоция толкова по-красив е танцът, който я олицетворява. Колкото по-дълго е сдържана, толкова по-буен е начинът и на осъществяване чрез д ...

Розов храст на хълма
Шандор Петьофи
Хвърлих името си
като парá за щастие
в прозрачен извор. ...

Пенке, ма, паси!
Пенка не пасе.
В Европа се върни!
Пенка пак не ще.
Там я чакат с нож, ...

Жената с маска
Жена красива, с красиво лице,
нежна, стройна като едно цвете!
Добра, мила, с усмивка на уста,
жена мечта, почуства я и моята душа! ...

На едно бездомно котенце
Кастрирано, с белязано ухо
и пуснато – живота си да влачи.
Крещят у мене сетивата в хор:
– Това е "добротата" на палача! ...

Българите са работни,
силно любят те труда.
И имотни-безимотни,
и на село и в града.
А на Главната-кюфтета, ...

Ден #405 откакто времето спря или започна да лети. Не мога да преценя. Почти свикнах с онази болка. Преди всяка вечер плачех, а сега само когато остана сама. Търсих те. Навсякъде те търся-в различни къщи, в кафеви очи, през деня, през нощта. Понякога те намирам. В онези пропити с алкохол вечери и пл ...

Той беше сред ловците първи,
стрелец безгрешен и изкусен.
Навързъл дивечът на върви
вървеше през чукари, урви.
Без жалост стреляше по птици ...

Чувам зов от далеко,
гайда свири на хълма,
овчар си стадата гледа,
мома до него менци излива,
що пълни, вода за овцете. ...

Милва ме с лъчи луната
Щом допра до него устни
над мен литват пеперуди,
грейват бисерчета ситни
в мислите ми лятно луди. ...

На изпит по Приятелство не късат.
Когато спре въртежа си Света
разбираш кой до теб е - кой го няма!
И въпреки, че в мене зее рана,
ако Приятелството е хавлия за крака ...

Благоговението й към магията продължи доста дълго – цели две минути, след като осъзна, че пътува в един от онези омагьосани студени шкафове, които наричаха хладилници, и е силно вероятно да не доживее да стъпи на твърда земя отново. Талашът беше облицовал двете ледени пейки, но не изолираше кой знае ...

Спирам стихове да пиша,
почаках те, поплаках.
Ти ме намери,
в нета без сили.
Сега си отиваш, ...

Врата не е отключвал никой тук.
Звездите през прозорчето надничат.
Приклекнала, луна преде памук,
а в пазвата ѝ времето се стича.
И виждам баба – нейните ръце ...

Не съм от онези кралици
със златна тиара в косите,
аз нося от баба терлици,
зимъска затоплят ми дните.
Не съм от онези особи, ...

ТАЙНА...
Къде е, къде е???
Звъни проклетникът, обаче не мога да го намеря със затворени очи... Ще трябва да отворя поне едното. И тъй , успявам да изключа алармата на телефона, пак затварям отвореното око и се опитвам да продължа интересния сън, който бях започнала да сънувам.
Докъде бях стигнала... ...

„…спомени бухнали като лоза.”
Петя Дубарова
Ще те целуна в очакване, ръцете ти
да ме обгърнат, като бухнала лоза,
да се изгубя в прегръдката на леторастите, ...

Спусни косите си любима,
по тях до тебе ще се изкача,
и шепнейки по пътя твоето име,
една звезда ще падне във нощта!
Ще се роди дете и извор ще избликне, ...

Защо ли бързах да порасна?
Какво ми липсваше тогава?
Не бързай, сине ще те мачкат -
повтаряше ми вечно мама.
Но аз не я послушах. ...

Шандор Петьофи
Розов храст на хълма летен.
Сгушена си в мене, ангел мой.
Шепнеш, че ме любиш, цвете,
мое щастие желано. ...