Ето, еньовденското слънце изгрява
и надига златокъдра глава,
и наднича при нас да събуди
с ранили лъчи закъснелите наши мечти.
С дъх на росни юнски билки ...

Почувствах, че Те няма, чак когато
отвътре в мен звездите помътняха
и стана непрогледна тъмнината.
Влетяха странни прилепи отнякъде.
Зловещи гарвани криле размятаха... ...

Гърдите ми -
кафе на зърна.
Опита ги.
Последва цигара.
Верига от дим ...

Сетивата ù бавно се разбуждаха след дългия сън и започваха да подават неприятни сигнали. Клепачите ù изпърхаха за момент, после натежаха и се затвориха отново. В този момент на Ерика ù се прииска да не се събужда. Усещаше, че сънят я предпазва от някои неща. От някои много, много лоши неща.
Пет мину ...

Редките щастливи мигове се помнят цял живот. Благодаря!...
Понесъл на ръце Луната
тази нощ,
отиваш в Дунава
да я окъпеш. ...

Не бих могла дори и да те моля
за малко обич или пък внимание...
Не бих могла дори да ти говоря
в пристъп на трепетно вълнение...
Дори не бих могла и да те гледам - ...

Те дойдоха по здрач. Дойдоха с ветровете, с искрите на далечни, угаснали огньове, с шепота на мъртви листа, откъснали се от дърветата си преди много зими, с бълбукането на водите на потоците, прорязващи меката, тежка черна земя. Бяха безбройни и прииждаха от всички страни – от юг, север, запад и изт ...

По ръба на дневните ракурси
се усмихва зелена светлина,
дава път на рисувани с пастел посоки,
водещи в незнайна ширина.
Скачащ детски смях люлее се във люлка, ...

49
Когато се потрудиш, идва и признание,
и казваш си: „Това е моето призвание“.
И заработваш яко в твоята насока,
без да разбираш, че си Божие послание. ...

Любовта е за двама приятелко, знаеш ли?
Лудост е да я търсиш там където я няма
всекидневно тя се доказва, не знаеш ли?
ти го обичаш, а той просто те смазва...
Любовта е за двама приятелю, разбираш ли ме? ...

Повик
Повикай ме, когато утрото
сбогува се с нощта
и слънцето с усмивка сгрява
сънени нивя, цветя. ...

Ти идеш пак! Душата ми смутена
трепти със трепета на злак,
че сянката ти, ето притаена
застинала пред моя праг.
И гледаш ме с очите тъмни ...

Къде са чувствата?
Дали са остарели,
не искат да вървят
по моя път
или от измамите ...

Отметна слънцето завивката
и скочи. Като пъргаво жребче.
Миг не трябва да се излежава!
Не и Днес! Категорично не!
Да свърши има толкова задачи! ...

Ако грозна съм като Смъртта,
с едно око и полусляпа...
Ако лишена съм от... Красота...
И нестройна... Вероятно...
Дали до мене тихо ще се спреш - ...

Нарисувай ме с пръсти изкусни –
с потъмнели от лудост очи,
и с червени треперещи устни,
с разпилени от шепот коси.
Нарисувай ме, моля те, днес и ...

Не вземайте поетите на работа!
Те на конвейера уморени ще заспят.
По цели нощи във вселена друга
с поезията си планетите въртят.
Поетите не стават за шофьори, ...

Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Част 10
Отварям очи. Въртя ги насам-натам. Светло е вече. Поглеждам към календара…
Мдааа… ...

Еден облак падна во лозјето
еден човек зборуваше сам со себе
ридовите мирисаа на пожар,
а жителите на соседното село
ни го украдоа сонцето. ...

Далече, на Изток от Рая,
на реалността в края,
повярвай, си струва,
да видиш картините,
които Бог рисува... ...

23.07.2017 г. Велин

Броилка
Десет гъбки в гората поникнаха
снощи след топлия дъжд.
Девет ежлета помощници викнаха
да ги сберат наведнъж. ...

До Б.
У мене гореше пожар, о, принцесо,
от чувства небивал пожар...
за мене ти беше августа
велика, ...

Автори: Явор Перфанов и Таня Мезева
Явор:
Приятелко, толкова аз я обичам,
за миг не спирам да мисля за нея,
Имам въздух, вода, а не мога да дишам, ...

Моята икона
Аз вярвам в Бога. Моят Бог си ти!
Моята икона, моят идол.
Мойта горест, моите сълзи,
моят спомен, моята поличба! ...

Заради теб.
Ще прекося пустини.
Ще ходя по вода.
Ще летя в небесата.
Ще направя невъзможното. ...

Опитвам се отново да гадая
Какво се крие в сивите очи
Дали това което аз желая
Бушува в тебе и крещи
Казваш нямало значение ...

Трудно е да си, лесно е да нямаш.
С хората живял в малки понеделници
леко понамачкани, станали на седмици.
Раждаш се в илюзия – лягаш в неизбежност.
Слънцето е страх, прах до мен говори... ...

Имах те!
Няма те!
Вече загубих те!
Нуждите бързо отнеха те!
Нуждите! ...

Оглеждат се две нежни очи,
търсят ли търсят.
Спотичат се по бузи сълзи
и бавно се кършат.
Устните леко помръдват ...

Помниш ли наш'те улици прашни?
Тичахме и играехме, като деца
и накрая една отронена твоя сълза.
Че трябва да си ида ти никога не разбра.
Помниш ли разходките в парка? ...

“Роди се просто ден,
но едва проходил
оказа се, че вече си отива.
Отронил миг от реалността,
с аромат на роза, ...

Съни се събуди на брега на езерце в другият край на гората. Огледа се стреснато, бельото и пратката и си бяха на мястото, значи имаше да се притеснява за две неща по малко. Раните които бе получила във схватката с горският тигър не бяха превързани, но бяха почти заздравели и намазани с някакъв стран ...

Имам си любимо място,
на което чувствам се,
като на върха.
Там съм отраснала, там била съм най-щастлива!
Това любимо място е у дома. ...

Като мравка скиташ ми по кожата
не съм забравил вечерта в ложата.
не съм забравил как ме прелъсти.
не съм забравил какво ми причини..
наричах те Богиня ...

Пита ли те Този,
защо закъсня снощи?
Сготви ли вечеря,
прането изпра ли?
В косите ти черни ...

Когато кажеш "Аз" - разбирай само "Аз",
не тези гърди, в които с юмрук се биеш смело,
не тази уста, която не млъква нито час
и нито този мозък и умното си чело.
Защото всичко това от клетки е сглобено, ...

I
Беше юни. И слънцето шепнеше с нас
невъзможни, измислени тайни.
С цвят на младо море беше нежният глас,
обещал ми възторзи безкрайни. ...